Р Е Ш Е Н И Е № 64 София, 10.05.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …шестнадесети април …… две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ КОЛЕВА при участието на секретаря ……ГАЛИНА ИВАНОВА …… и на прокурора …СТЕЛИЯНА АТАНАСОВА ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 182.. по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Д. И. срещу решение № 10324/ 13.11.2020 г. по внохд № 475/20 г. на Софийския апелативен съд. Изложени са оплаквания по трите касационни основания по чл. 348 ал.1 от НПК и при условията на алтернативност се иска оправдаване на подсъдимия, връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление с намаляване на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 2/ 21.01.2020 г. по нохд № 194/2019 г. Видинският окръжен съд признал подсъдимия И. И. за виновен в това, че на 24.11.2018 г. на ГКПП Дунав мост пренесъл през границата на страната високо рискови наркотични вещества с общо тегло от 133 885 грама на стойност 3 347 125 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък. На осн. чл. 242 ал.4, вр. ал.2 от НК го осъдил на 15 години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 хиляди лева. Оправдал го по обвинението да е извършил престъплението в съучастие с подс. А. Х. К.. На осн. чл. 242 ал.7 от НК отнел в полза на държавата предмета на контрабандата, а на осн. чл. 242 ал.8 от НК отнел превозното средства, послужило за превозване на наркотичните вещества. С атакуваното решение Софийският апелативен съд потвърдил присъдата. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с общи доводи за липса на обективен и пълен анализ на събраните по делото доказателства и превратната им оценка. Според касатора обжалваният акт е неправилен, тъй като почива на предположението, че той е знаел за съдържанието на дадените му от неизвестни лица сакове в Холандия. Видно е от съдържанието на решението, че въззивният съд е отделил нужното внимание на направеното пред него възражение в същия смисъл. Затова подробно е обсъдил обясненията на подсъдимия и е мотивирал защо приема за недостоверно твърдението му за липса на познание относно превозваните наркотични вещества. Споделил е изцяло аргументите на първата инстанция, че количеството, обема и мястото, където са били укрити пътните сакове, както останалите обстоятелства, установени от обясненията на самия касатор- относно мястото на натоварването в Холандия, собственото му поведение в този момент, последващото пренареждане на багажа в автомобила от самия него- изключват възможността той да не е знаел какво е съдържанието на саковете. Обсъдил е липсата на годни за идентификация пръстови отпечатъци върху опаковките, в които са били поставени наркотичните вещества, както и показанията на св. С. за поведението на подсъдимия по време на митническата проверка, като е изложил убедителни доводи защо тези обстоятелства не изключват факта, че той е знаел за съдържанието на багажа в собствения му автомобил. Върховният касационен съд приема, че фактическата обстановка не е изяснена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а изводът за виновността на касатора не почива на предположения. Липсва основание за отмяна на съдебния акт или оправдаване на подсъдимия. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е мотивирано с довода за отсъствие на квалификацията „особено тежък случай“ на деянието. Възражението е направено и с въззивната жалба и е отхвърлено от Софийския апелативен съд със съображения, които не се споделят от касационния състав. Въззивният съд е направил погрешно заключение за безспорна установеност на критериите по чл. 93 т.8 от НК. Съдебната практика трайно приема, че за да се квалифицира едно престъпление като „особено тежък случай“ е необходимо не само извършеното деяние да надхвърля обикновените случаи на същото престъпление и да разкрива изключително висока степен на обществена опасност, но и да е извършено от деец с такава степен на обществена опасност, като двете обстоятелства трябва да са налице кумулативно. Изводът се прави след преценка на настъпилите вредни последици, личността на подсъдимия и всички отегчаващи вината му обстоятелства. Без съмнение в случая количеството и стойността на предмета на контрабандата е в особено големи размери, но не е налице другия елемент от обективната страна на деянието по чл. 242 ал.4 от НК. Неубедителни и несподелими са съображенията за висока степен на обществена опасност на касатора. Подсъдимият е неосъждан и не са налице данни за противообществени прояви или трайна престъпна нагласа на личността му. По негово твърдение работи като брокер на рециклиране на метали. Начинът на осъществяване на престъплението не разкрива някакви особености, нито е установено жалбоподателят да е положил особени усилия за укриване на наркотиците. Поради това е неясно какво влага въззивният съд в извода си, че деянието е извършено по „доста нагъл“ начин, сочещ на висока степен на лична обществена опасност. Извън големия размер и стойност на предмета на контрабандата, очертаващи обществената опасност на деянието, липсват обстоятелства, които да бъдат отчетени като отегчаващи отговорността на подсъдимия и да разкриват завишена, а още по- малко изключително висока степен на личната му обществена опасност, както изисква нормата на чл. 93 т.8 от НК. Затова Върховният касационен съд прие, че е налице основание за преквалификация на извършеното деяние по по-леко наказуемия състав на чл. 242 ал.2 от НК, изискваща и изменение на съдебния акт в санкционната му част. Наказанието лишаване от свобода следва да се намали на 10 години, а глобата- на 100 хиляди лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.2 т.1 и т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 10324/ 13.11.2020 г. по внохд № 475/2020 г. на Софийския апелативен съд, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия И. Д. И. деяние от престъпление по чл. 242 ал.4, вр. ал.2 от НК в престъпление по чл. 242 ал.2 пр.1 от НК. ИЗМЕНЯ същото решение, като намалява наказанието лишаване от свобода от петнадесет на ДЕСЕТ ГОДИНИ и наказанието глоба от двеста хиляди на СТО ХИЛЯДИ лева. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: