3 Решение по т.д.№ 127/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е № 63 София, 12.07.2012 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева при участието на секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 127 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.303 ал.1 ГПК. Образувано по молбата на Б. В. А. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 97 от 10.08.2010 год. по гр.д.№ 6455/2010 год. на Софийски районен съд, 42 с-в. Твърдението на молителя е, че новото обстоятелство се състои в това, че подписът му в Акт обр.15 от 02.05.2008 год. е фалшифициран – не е положен от него. Това обстоятелство установил, когато на 14.03.2011 год. получил оригинала на Акта. Поръчал частна (извънсъдебна) графическа експертиза, като заключението и от 20.03.2011 год. сочи, че подписът действително не е негов. В депозиран по реда и в срока на чл.306 ал.3 предл.3 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] изразява становище по допустимостта и основателността на молбата за отмяна. Счита, че Акт обр.15 не е ново писмено доказателство, същият се съдържа в кориците на делото и обстоятелството дали подписът е негов или не, А. е могъл да установи най-късно към датата на въззивната жалба, към която копие от акта (съдържащо подписите) е било приложено. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за наличието на предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, съответно за 2500 евро и за 500 евро. Претенциите за договорна неустойка с които [фирма] е сезирал Софийския районен съд, произтичат от неизпълнението от страна на Б. А. на задълженията, материализирани в нот.акт № 35 от 12.08.2005 год. т.ІV рег.26060 д.№ 635/2005 год. на нотариус рег.№ 310 за учредяване право на строеж. С п.Х и п.ХІ на договора е постигнато съгласие за дължимост на неустойка при неизпълнение в срок на задължение по прехвърляне на собствеността върху ид.ч. върху дворното място, както и за сключване на договор за разпределение на ползването. Началото на срока по п.Х е обусловено от датата на подписване на Акт обр.15. В обстоятелствената част на исковата молба е отразено Акт обр.15 е издаден на 02.05.2008 год. В доказателствената част на отговора си по чл.131 ГПК Б. А. е поискал представянето на оригинала на Акт обр.15 с оглед удостоверяване на датата и положените подписи. С определението си по чл.140 ГПК съдът е оставил искането без уважение, като се е позовал на липсата на данни, че оригиналът се намира у ищеца. В о.с.з на 22.06.2010 год. процесуалният представител на ищеца се е позовал на неотносимостта на Акт обр.15 към претенцията за неустойка по п.ІХ, както и на това, че А. е бил уведомен с нот.покана за изготвянето му, без значение дали го е подписал. Първоинстанционният съд е приел, че първият от исковете с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД за сумата 2500 евро е основателен. Вторият иск, предявен при условията на частичност за сумата 500 евро е бил отхвърлен. В производството пред СГС Б. А. е имал качеството на въззивник. Към депозираната на 04.10.2010 год. въззивна жалба е бил приложен и спорният Акт обр.15. Твърдението по жалбата, а и в о.с.з. на 08.12.2010 год., е било, че подписът под акта не е негов. Съставът на СГС не е допуснал събирането на доказателства за установяване на соченото обстоятелство, тъй като били несвоевременни. Становището на настоящия съдебен състав е, че основанията по чл.303 ал.1 т.1 ГПК не са налице тъй като Акт обр.15 не съставлява ново доказателство по смисъла на законовата норма, а и подписването или не подписването му не е ново обстоятелство, което да не е било известно на страната по време на висящността на спора. Нещо повече, обстоятелство, че А. не е бил поканен да подпише Акт обр.15 е било въведено от него в съдебния спор и съдилищата изрично са констатирали и възпроизвели този довод на стр.2 на първоинстанционното и на въззивното решения. Дали преценката на съдилищата относно значението на това обстоятелство (подписването или неподписването на Акт обр.15) е правилна или не е извън правомощията на ВКС в извънредния способ за отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК. Дори решението на СГС да е неправилно, то не може да бъде ревизирано по този ред. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение молбата на Б. В. А. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила Решение № 97 от 10.08.2010 год. по гр.д.№ 6455/2010 год. на Софийски районен съд 42 с-в, потвърдено с Решение № 135 по гр.д.№ 12156/2010 год. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.