Р Е Ш Е Н И Е № 434 София, 03 ноември 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 2073/2011 година. Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия С. М. Н. срещу решение № 136 от 03.06.2011 год. по внохд № 130/2011 год. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 20/29.03.2011 год. по нохд № 182/2011 год. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са релевирани основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, а при условията на алтернативност-изменяване на решението с преквалифициране на деянието по чл. 124, ал. 2 от НК или облекчаване наказателноправното положение на осъдения с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Излагат се доводи за допуснати от съда нарушения по чл. 339, ал. 2, във вр. чл. 305, ал. 3 НПК, което съществено е ограничило процесуалните права на подсъдимия и възможността да развие в пълнота касационните си оплаквания-основание за отмяна по чл. 352, ал. 3, т. 1 от НПК. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав защитникът на осъдения поддържа исканeто му по изложените в него и в допълнително представените писмени бележки съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата на касатора е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 20 от 29.03.2011 год. по нохд № 182/2011 год. на Плевенския окръжен съд подсъдимият С. М. Н. е признат за виновен в това, че на 15.08.2010 год. в с.Рупци, причинил смърт по непредпазливост на М. И. Щ. от същото село, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма с излив на кръв под меките мозъчни обвивки, довела до разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, предл. 2, във вр. чл. 129, ал. 1, във вр. ал. 2 НК, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК и при условията на чл. 59а, ал. 1 НК е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 3, във вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС съдът е определил наложеното наказание да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 15.08.2010 год. до 28.01.2011 год. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 НПК, намира жалбата на касатора за неоснователна. Неоснователно е оплакването, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Напротив, видно от мотивите към решението, Великотърновският апелативен съд е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса, като инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Не са допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, като законът е приложен правилно. Съдът мотивирано е посочил на кои доказателства основава констатациите си и кои от тях не кредитира като недостоверни. В съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, втората съдебна инстанция изцяло е проверила правилността на обжалваната присъда и пунктуално е отговорила на всички доводи за незаконосъобразност, съдържащи се във въззивната жалба на подсъдимия, като е изложила съображения, защо не ги възприема. Така че, твърдяното в жалбата на подсъдимия Н. нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК от страна на въззивния съд не е налице. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава XXVII и конкретно чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрично се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първата инстанция, след като е направила констатацията, че направеното самопризнание намира подкрепа в доказателствата по делото е обявила, че при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и самопризнанието на подсъдимия и е разгледала делото в посочената диференцирана процедура. В В В процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК признаването на фактите, обхваща тези описани в обвинителния акт, като съгласно чл. 373, ал. 3 от НПК в мотивите на присъдата съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Това, разбира се, не освобождава съда от задължението да направи оценка на признатите факти и съответно да вземе решение - извършено ли е деяние, съставлява ли то престъпление и каква е неговата правна квалификация. Тази оценка се извършва именно в рамките на фактите, приети с обвинителния акт и признати от подсъдимия. Точно така в конкретния случай е постъпил и първостепенният съд, като е признал подсъдимия за виновен в описаното в обвинителния акт деяние, което квалифицирал като престъпление по чл. чл. 124, ал. 1, предл. 2, във вр. чл. 129, ал. 1, във вр. ал. 2 от НК. Авторството на Н. в инкриминираното деяние и неговата вина-умишлена - по отношение причиненото телесно увреждане на пострадалия и проявената непредпазливост-по отношение на настъпилите вредоносни и съставомерни последици - последвалата смърт на последния, явяващи се функция от това увреждане е прието за доказано при съвкупната оценка на всички събрани и проверени по реда на НПК доказателствени източници, включително и на заключението на тройната съдебно-психолого-психиатрична експертиза, според която по време на извършване на деянието Н. не се е намирал в състояние на физиологичен афект, а на обикновено алкохолно опиване, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Във връзка с конкретното възражение, направено в жалбата за нарушение на материалния закон - то достатъчно е да се препрати към самия обвинителен акт и съдебните актове, за да се види неговата неоснователност. Отговорността на подсъдимия е ангажирана за извършено по непредпазливост убийство, вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда на пострадалия. В обвинителния акт липсват описани каквито и да било неправомерни действия в поведението на пострадалия спрямо подсъдимия или негови близки, от които да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици, или спрямо подсъдимия Щипакин да е предприел непосредствено противоправно нападение, което да е породило необходимостта Н. да отблъсне, при което да е причинил съставомерните последици. Затова, изложената от защитата теза, че Н. е действал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия е несъстоятелна, тъй като тя не се подкрепя от фактическите данни, отразени в обвинителния акт и признати от подсъдимия в производството по чл. 371, т. 2 от НПК. Изложените изводи по приложението на закона са правилни и се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което не са налице и релевираните в жалбата на касатора основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна/изменяване/ на обжалваното решение. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 1, във вр. ал. 5, т. 2 НПК. Законосъобразно двете предходни инстанции са отказали да приложат условно осъждане по реда на чл. 66 НК. Окръжният съд (за разлика от Великотърновския апелативен съд) е изложил подробни и аргументирани съображения, защо отхвърля искането на подсъдимия да бъде отложено изтърпяването на наложеното му наказание лишаване от свобода. Конкретиката по делото - нанасянето на удари с ритници от Н. по тялото на пострадалия, след като той вече е бил съборен на земята от ударите нанесени му от подсъдимия с дървен кол в областта на главата и установените обективни данни, че от тях Щипакин е получил и счупване на четири ребра с разкъсана плевра в дясната гръдна половина, сочат за висока обществена опасност не само на деянието, но и на дееца. Затова, правилни са изводите на двете предишни съдилища, че за поправяне, възпиране и превъзпитание към спазването на закона е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи ефективно. По този начин ще бъдат постигнати целите, както на общата, така и на специалната превенции по чл. 36 от НК, като смекчаването на наказателноправното положение на подсъдимия с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК би било проява на неоправдан с нищо либерализъм. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 136 от 03.06.2011 год. по внохд № 130/2011 год. на Великотърновския апелативен съд, Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: