Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 4 Р Е Ш Е Н И Е № 296 С., 26.11. 2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 2214 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Сдружение „Съюз на учените в България” [населено място], представлявано от председателя Д. Д., чрез пълномощника си адв. В. Д. от АК-В., против въззивно решение № 2587 от 13.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 2890 по описа за 2012 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 3382 от 02.07.2012 г., постановено по гр.д. № 2890/2012 г. на Варненския районен съд, ХХV с-в, е уважена молбата на А. В. В. по чл. 247 ГПК, като е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното неприсъствено решение № 1491/06.04.2012 г. по делото със следното: „както и законната лихва от деня на завеждане на исковата молба 30.08.2011 г. до окончателното изплащане”. Жалбоподателят навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на молбата на А. В. В. от [населено място] по чл. 247 ГПК като неоснователна. Ответникът по касационната жалба А. В. В. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. Т. от АК-В., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като недопустима предвид нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК. С определение № 802 от 25.06.2013 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос от значение за изхода на делото, свързан с вероятността обжалваното въззивно решение да е процесуално недопустимо във връзка с даденото разрешение в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК и като провери допустимостта на въззивното решение на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което в производство по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на постановеното неприсъствено решение № 1491/06.04.2012 г. по гр.д. № 12920/2011 г. на В., ХХV с-в, със следното съдържание: „както и законната лихва от деня на завеждане на исковата молба 30.08.2011 г. до окончателното изплащане”, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 247 ГПК за уважаване молбата на ищеца за допускане на очевидната фактическа грешка. По отношение на поставения правен въпрос от процесуално естество, свързан с допустимостта на постановеното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановено неприсъствено решение, настоящата инстанция намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, а с оглед нормата на чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, чиято поправка се иска. Т.е., след като неприсъственото решение не подлежи на обжалване, то на обжалване не подлежи и решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното неприсъствено решение, поради което и въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановено неприсъствено решение, се явява процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване. В конкретния случай с решение № 1491 от 06.04.2012 г. по гр.д. № 12920/2011 г. на Варненския районен съд, ГК, ХХV състав, в производство по реда на чл. 238-239 ГПК, са уважени исковете на А. В. В. от [населено място] срещу Сдружение „Съюз на учените в България”, с правно основание чл. 224 КТ, вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 128 КТ, вр. с чл. 86 ЗЗД. По молба на ищеца, с решение № 3382 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 12920/2011 г. В. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното неприсъствено решение № 1491/06.04.2012 г. по делото със следното съдържание: „както и законната лихва от деня на завеждане на исковата молба 30.08.2011 г. до окончателното изплащане”. Това решение, постановено в производство по чл. 247 ГПК е обжалвано от ответното сдружение и въззивният съд – Варненския окръжен съд с решение № 2587 от 13.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 2890 по описа за 2012 г., го е потвърдил. Предвид дадения отговор на процесуалноправния въпрос, свързан с допустимостта на постановеното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановено неприсъствено решение, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановено неприсъствено решение, е процесуално недопустимо, тъй като в разпоредбата на чл. 247, ал. 4, вр. с чл. 239, ал. 4 ГПК законодателят изрично е отрекъл възможността на страната по спор, завършил с неприсъствено решение да обжалва същото, както и решението за поправката му по реда на чл. 247 ГПК, поради което това решение следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 ГПК и производството по въззивна жалба с вх. № 20410 от 03.08.2012 г. на Сдружение „Съюз на учените в България” срещу решение № 3382 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 12920/2011 г. на В., ГК, 25 състав като процесуално недопустимо бъде прекратено. В настоящото производство ответната страна не доказва направени съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 2587 от 13.12.2012 г., постановено по в.гр.д. № 2890 по описа за 2012 г. на Варненски окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по въззивна жалба с вх. № 20410 от 03.08.2012 г. на Сдружение „Съюз на учените в България” [населено място] срещу решение № 3382 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 12920/2011 г. на Варненския районен съд, ГК, 25 състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :