3 Р Е Ш Е Н И Е № 501 гр. София, 07 ноември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №2285/2011 г. Производството е образувано по искане на осъдения И. А. за отмяна на влязлата в сила присъда №100/09.05.2011г., по нохд №816/2011г. на Русенски районен съд /РС/, по реда на възобновяването. Депозираното от И. А. саморъчно написано изложение обективира оплаквания за допуснати от разглеждащите наказателното дело съдебни инстанции съществени процесуални нарушения, довели до постановяване на осъдителна присъда, при липса на доказателства за личната му съпричастност към инкриминираното престъпление. В открито съдебно заседание на 27.10.2011г. осъденото лице и неговият служебен адвокат поддържат направеното искане. Представител на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния способ за контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №100/09.05.2011г., обявена по нохд №816/2011г. Русенски РС е признал И. С. А. за виновен в това, че през периода 19.02.2011г. - 21.02.2011г. в гр.Русе, в съучастие с И. Т. И. и И. П. П., и при условията на опасен рецидив, извършил приготовление към грабеж, поради което на основание чл.200, вр.чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от същия закон го осъдил на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С визирания съдебен акт е ангажирана и отговорността на И. Т. И. и И. П. П. за престъпления по чл.200, вр. вр.чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за И. и по чл.200, вр. чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК от НК за П., като при спазване на законовите изисквания те са санкционирани със съответни наказания- лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 3000 лева в полза на държавата, по чл.78А от НК . Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка по внохд №359/2011г. на Окръжен съд /ОС/- Р., финализирала с решение №109 от 12.07.2011г., с което е потвърдена изцяло. Искането на осъдения А. е допустимо за разглеждане в обсега на производството, регламентирано от разпоредбите на чл.419 - чл.426 от НПК, но преценено в контекста на предложените доводи за отмяна на постановения и влязъл в сила съдебен акт, е неоснователно. Бланкетно заявената претенция от И. А. и защитата му за дерогиране на нормите, предписващи обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинителната теза обстоятелства; и възлагащи задължения за обстоен анализ и задълбочена оценка на доказателствата, не е съобразена с реализираната от съда процесуална и доказателствена дейност. Настоящият състав не констатира фрагментарно и неясно очертаните в искането нарушения на чл.чл.13, 14 от НПК, предпоставили постановяване на осъдителна присъда, почиваща на предположения за авторството на деянието. Изводите на Русенски РС и на въззивната инстанция досежно фактите, релевантни за инкриминираното неправомерно посегателство, неговата престъпна съставомерност и участващите при осъществяването му лица, са направени след професионална интерпретация на доказателствения материал, приобщен чрез обясненията на И. П. и чрез показанията на Т. С., М. М., И. Н., Ю. К. и Р. Д.. Коментираните гласни доказателствени източници убедително установяват, че за времето от 19.02.2011г. до 21.02.2011г. И. А., И. П. и И. И., по инициирано от последния предложение за грабеж на магазин за златни изделия, находящ се в гр.Кубрат, се снабдили с маски, ръкавици, лютив спрей, газов пистолет, и интервенирали по отношение на предназначения за престъплението лек автомобил „Х. С.”, променяйки външността му, чрез пребоядисване, облепване с фолио и полагане на чужди идентификационни табели, с румънска регистрация. Конституираният в процесуалното качество на обвиняем /подсъдим/ И. П. и разпитаните в хода на наказателното разследване свидетели, изчерпателно и с нужната категоричност описват, и хронологията на последващите събития - срещата на 21.02.2011г. между подготвилите си и отправили се към местопрестъплението лица с полицейските служители М. и С., в землището на с.Червена вода; бягството и укриването на сака с носените вещи, нужни за реализиране на преследваната престъпна цел в намиращата се вблизост до с.Тетова гора; и задържането на И. И. на 24.02.2011г. от разпозналия го полицай М. М., при което в откровен разказ той пресъздал осъществената неправомерна дейност, посочвайки съпричастните лица и предоставяйки всички предмети, свързани с организирането на инкриминирания акт и необходими за извършването му. Очертаните обстоятелства, включени в лимитирания от чл.102 на НПК предмет се подкрепят безусловно и от фактическите данни, инкорпорирани чрез писмената документация /протоколи за доброволно предаване от 24.02.2011г., протоколи за оглед от 25.02.2011г./, и същите са в корелация със съдържимите се в изготвената трасологическа експертиза научни мнения. Логическо следствие от приетите за доказателствено обосновани фактически положения е формираното от съдебните инстанции заключение за инкриминираното престъпно посегателство и неговото авторство, съмнения в което не внасят голословните твърдения на И. А. и на служебния му адвокат за недоказаност на обвинението. Бланкетно поднесените и лишени от конкретика възражения и доводи в тази насока, препятстват произнасяне в изискуемата се словесна форма и с необходимата аргументация. При съблюдаване на материалния закон е лимитирана правната квалификация на инкриминираното престъпно деяние и диференцирана наказателната отговорност на осъденото лице в обсега на чл.54 от НК. Правилно първостепенният и въззивен съд са преценили, че неправомерното поведение на А. консумира състава на чл.200, вр.чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като отчитайки тежестта на престъплението, личната опасност на дееца и в съответствие с принципа за справедливост, индивидуализирали наказанието. Изложените съображения мотивират позицията на настоящия състав за неоснователност на искането на осъдения А. за възобновяване на нохд №816/2011г. на Русенски РС, и за отмяна на постановения и влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И.С. А. за отмяна на присъда №100/09.05.2011г., постановена по нохд №816/2011г. на Русенски РС и потвърдена с въззивно решение №109/12.07.2011г. на Русенски ОС, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.