Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София 10.07.2012 г.. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 19 април през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА МАРИЯ ЯНАЧКОВА. При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 22 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца О. Ц. М. против решение № 245/27.10.2011 г. по в.гр.дело № 368/2011 г. на Видинския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 34/24.02.2011 г. по гр.дело № 1785/2010 г. на Видинския районен съд в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че след смъртта на общия им наследодател Ц. М. И., починал на 30.04.2007 г. правата им в останалия в наследство недвижим имот, предмет на делбата са по 1/3 ид.част за О. Ц. М. и ответницата Я. Ц. М. и 1/3 ид.част за преживялата съпруга Е. П. И., обезсилено е решението в частта, с която е отменен частично нот.акт № */2008 г. до размер на 1/3 ид.част по отношение на Е. И., обезсилено е решението, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против Я. Ц. М. с пр.осн.л.26,ал.2 ЗЗД за обявяване за нищожен, като сключен поради липса на съгласие договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № */27.03.2008 г., обезсилено е решението в частта, с която е обявен сключения между наследодателката Е. П. И. и ответницата Я. Ц. М. договор за покупко-продажба от 27.03.2008 г. за нищожен, като прикриващ договор за дарение и е прекратено производството по гр. дело № 1785/2010 г. на Видинския районен съд по предявените от О. Ц. М. срещу Я. Ц. М. искове по реда на чл.124 ГПК за признаване за установено, че правата на наследниците на Ц. М. И. след неговата смърт и към 27.03.2008 г. са по 1/3 ид.част за неговите деца-страните по делото и 1/3 ид.част за преживялата съпруга Е. П. И., за отмяна на констативен нот.акт № */2008 г., по предявените от О. Ц. М. против Я. Ц. М. искове с пр.осн.чл.26,ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от 27.03.2008 г., сключен между Е. П. и Я. М., поради липса на съгласие и като привиден-прикрита сделка за дарение. Касационната жалба е подадена и срещу въззивното решение в частта, с която е отменено решение от 28.05.2011 г. постановено допълнително по гр. дело № 1785/2010 г. на Видинския районен съд, с което са определени делбените части на съделителите по отношение на допуснатия до делба недвижим имот и вместо отменената част е постановено делбените части на всеки от съделителите върху допуснатия до делба недвижим имот са 1/6 ид.част за съделителя О. Ц. М. и 5/6 ид.части за Я. Ц. М.. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С определение № 58/24.01.2012 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на осн.чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос допустимо ли е в първата фаза по допускане на делбата да се разгледа иск, с който да се обяви привидността на даден договор, на която се позовава страната и да се разкрие действителното съглашение. В писмен отговор ответницата по жалбата Я. Ц. М., чрез адв. Л. Ф. е изразила становище за процесуална недопустимост на касационната жалба, тъй като в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявените искове за прогласяване нищожност на договор за покупко продажба и за собственост върху процесния имот съдът се произнесъл по искове с цена на иска до 5000 лв. и за липса на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК на въззивното решение в обжалваната част. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Производството по делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба. С въззивното решение е прието, че първоинстанционния съд се е произнесъл по предявени искове с пр.осн.чл.124 ГПК и чл.26,ал.2 33Д, които са процесуално недопустими. Съдът е приел, че в делбеното производство не могат да бъдат съединени с иска за делба искове за създаване на различни от законните квоти между страните. Съдът се е позовал на ППВС № 7/28.11.1973 г. и решение № 619/21.07.86 г. по гр.дело № 316/86 г. на ВС I г.о. С оглед на това е обезсилил решението на В. в частта, с която се е произнесъл по предявените обективно съединени искове с иска за делба и е прекратил производството по делото. Съдът преценява като неоснователни доводите на ответницата по касация за процесуална недопустимост на касационната жалба в частта й, с която е обжалвано въззивното решение, с което съдът се е произнесъл по посочените обективно съединени искове с иска за делба с оглед цената на всеки от тях до 5000 лв. В хода на производството пред първата инстанция в условията на обективно съединяване съдът се е произнесъл по установителни искове, предявени от жалбоподателя-ищец по правоотношения, които са преюдициални относно иска за делба. Поради това преценката дали тези искания следва да се разгледат в едно производство с главния иск не е обусловено от цената на иска. Въззивният съд е приел, че с иска за делба обективно са съединени и следните искове на жалбоподателя О. М. - положителен установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните по делото, че след смъртта на общия наследодател Ц. М. И. правата по отношение на останалия в наследство недвижим имот са по 1/3 ид.част за децата и страни по делото О. М. и Я. М. и 1/3 ид.част за преживялата съпруга Е. П. И., съответно искане за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на ответницата Я. М. и Е. М. № */2008 г. до размер на 1/3 ид.част по отношение правата на Е. М., иск с пр.осн.чл.26,ал.2 ЗЗД за обявяване за нищожен като сключен поради липса на съгласие договор за покупко-продажба от 27.03.2008 г. с продавач Е. И. и купувач Я. М. на 4/6 ид.части от делбения имот, извършен с нот.акт № */2008 г. Прието е, че е предявен в условията на евентуалност и установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че договорът за покупко-продажба от 27.03.2008 г. е нищожен, като привиден – прикрива дарение на същия имот. Съдът е приел, че така предявените искове са процесуално недопустими, тъй като не попадат сред исковете, посочени в чл.343 ГПК. Прието е, че е недопустимо с иска за делба да се съединяват и искове за създаване на различни от законните дялове квоти между страните в делбата, че е недопустимо в делбата да се разглеждат конститутивни искове, при решаване на които се постига ново правно положение по отношение размера на частите на съделителите. С оглед на това съдът е направил решаващия извод за недопустимост на първоинстанционното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по установителните искове. Обезсилил е същото и е прекратил производството по делото. По предявения иск за делба: Прието е, че процесния имот –ПИ № * по кадастралния план на [населено място], общ. В. с площ от 681 кв.м. и построените в имота масивно жилище със застроена площ от 81.50 кв.м. и масивно жилище със застроена площ от 28.41 кв.м. е придобит от родителите на страните на основание давностно владение в режим на семейна имуществена общност. Наследодателите на страните и техни родители сключили брак през 1957 г., построили в имота жилищна сграда и до смъртта си го владяли. Прието е, че след смъртта на бащата на страните Ц. И. – починал на 30.04.2007 г. наследници по закон останали –съпругата му Е. П. И. и страните по делото деца. Към този момент правата на страните върху процесния имот са били – 4/6 ид.части за преживялата съпруга и по 1/6 ид.част за всяка от страните по делото. Съдът е приел, че преживялата съпруга Е. И. продала 4/6 ид.части от процесния имот с нот.акт № */2008 г. на дъщеря си Я. Ц. М. за сумата 2425 лв. Според въззивния съд сключения договор за продажба е валиден, тъй като не е атакуван по надлежния ред и е породил прехвърлителен ефект. Прието е с оглед на този договор, че правата на страните по делото върху имота са както следва – 1/6 ид. част жалбоподателя О. М. и 5/6 ид.части за ответницата по жалбата Я. М.. При тези съображения съдът е направил извода, че процесния недвижим имот следва да се допусне до делба при квоти между страните – 1/6 ид.част за жалбоподателя и 5/6 за Я. М.. По правния въпрос: С решение № 619/21.07.1986 г. по гр.дело № 316/86 г. на ВС I г.о. е застъпено становището, че с иска за делба не е допустимо съединяването на иск за разваляне на договор между наследодателя и един от неговите наследници, поради неизпълнение. Прието е, че е недопустимо с иска за делба да се съедини конститутивен иск, като чрез решението по този иск да се създаде съсобственост в самото делбено производство и след това да се допусне делба на така създадената съсобственост, както и че е недопустимо чрез конститутивен иск в делбеното производство да се изменят законните части на съделителите, освен в случаите, посочени в чл.281 ГПК/отм./. Прието е, че съобразно текста на чл.281 ГПК/отм./ в производството за делба се разглеждат оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания и на истинност на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. Според съдебния състав това са искове, които могат да бъдат предявени за съвместно разглеждане с иска за допускане на делба на съсобственост в първата фаза на производството. Прието е, че в основната си част тези искове са установителни и целта на същите е установяване на действителните отношения между страните – правото на участие в делбеното производство, обекта на делба като съсобствен предмет и частите на съсобствениците в него. Прието е, че в първата фаза на делбата е допустимо да се установи привидността на даден договор, на който се позовават страните и да се разкрие действителното съглашение. Съдът намира за правилно разрешението на правния въпрос в посоченото решение на състав на ВС. Съгласно разпоредбите на чл. 342 ГПК в първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. С посочения текст са очертани юридическите факти, които страните установяват в първата фаза на делбеното производство - правото им на участие в делбата, имотите, които следва да се включат в делбената маса и размера на дяловете на съсобствениците. Според чл.343 ГПК, който възпроизвежда текста на чл. 281 ГПК/отм./ в производството да делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения. В тази разпоредба са посочени исковете, които могат да бъдат съединени с иска за допускане на съдебна делба на съсобственост. В по-голямата и основна част това са установителни искове, чиято цел е установяване на действителните отношения между страните – право на участие в делбеното производство, обекта на делба като съсобствен предмет и частите на всеки съсобственик в предмета на делбата. Съдебната практика е последователна по въпроса, че съдебна делба може да се иска само на вещ, която е съсобствена при предявяване на иска. В хипотеза на постановено решение по конститутивен иск, с което се създава съсобственост – например с иск по чл.19,ал.3 ЗЗД при обявяване на предварителен договор за окончателен съсобствеността не съществува до влизане на решението в сила по този иск. Именно с оглед на това искът за делба на съсобственост не може да се съедини с иск за създаването й или за създаване на различни от законните дялове. Като взема предвид изложеното съдът намира, че в първата фаза по допускане на съдебната делба е допустимо с иска за съдебна делба на съсобствен недвижим имот да се съединят за съвместно разглеждане установителни искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на идеална част от съсобствения имот, сключен между наследодателя и един от наследниците, поради липса на съгласие или за установяване привидност на този договор за разкриване на действителното съгласие. По основателността на касационната жалба. Като взема предвид изложените доводи по поставения правен въпрос настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат неправилно, поради допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилен е извода на въззивния съд за недопустимост на установителните искове, съединени за съвместно разглеждане с делбения иск. Предявените установителни искове от жалбоподателя О. М. - положителен установителен иск за собственост с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните по делото, че след смъртта на общия наследодател Ц. М. И. правата по отношение на останалия в наследство недвижим имот са по 1/3 ид.част за децата и страни по делото и 1/3 ид.част за преживялата съпруга Е. П. И., съответно искането за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на ответницата Я. М. и Е. М. № */2008 г. до размер на 1/3 ид.част по отношение правата на Е. М., иск с пр.осн.чл.26,ал.2 ЗЗД за обявяване за нищожен като сключен при липса на съгласие договор за покупко-продажба от 27.03.2008 г. с продавач Е. И. и купувач Я. М. на 4/6 ид.части от делбения имот, извършен с нот.акт № */2008 г., както и установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че договорът за покупко-продажба от 27.03.2008 г. е нищожен, като привиден – прикрива дарение на същия имот са процесуално допустими. Тези искове са от категорията искове, за които е допустимо съединяването за съвместно разглеждане с иска за допускане на съдебна делба по смисъла на чл. 343 ГПК. Въззивният съд следва да се произнесе по тяхната основателност. Установителните искове касаят правоотношения между страните по делото, които са преюдициални спрямо иска за допускане на съдебна делба. Изводите на съда по основателността им ще обуслови и решаващите изводи по предявения иск за допускане на съдебна делба на процесния недвижим имот. Поради това обжалваното решение следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло въззивно решение № 245/27.10.2011 г. по в.гр.дело № 368/2011 г. на Видинския окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Видинския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: