Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 241

София, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №1061/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „АГРОН ПЛАСТ“ЕООД, [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат В. П., срещу определение №1575/28.10.2021 г. по ч.гр.д. № 1620/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 26.05.2021 г. по гр. дело № 6338/2020 г. на Бургаския районен съд. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Повдигнати са правни въпроси относно това от кой момент тече срокът за подаване на молба по чл.64 ГПК, като са изложени твърдения и за очевидна неправилност на обжалваното определение.Посочено е определение №157 он 28.02.2014 г. по ч. гр. дело №1056/2014 г. на ВКС.
Ответниците по частната касационна жалба В. Г. А., действаща лично и като законен представител на В. Р. В., двете със съдебен адрес – [населено място], не са заявили становище.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което по същество е оставена без уважение молбата за възстановяване на срока, защото не е подадена в срока по чл.64, ал.3 ГПК. Прието е, че видно от върната призовка на 08.03.2021 г. управителят на дружеството лично е уведомен за насроченото с.з. на 10.03.2021 г. В деня на с.з. е постъпила молба от него с възражение за нередовно призоваване с оглед срока по чл.56,ал.3 ГПК и молба да не се дава ход на делото. Ето защо в случая уведомяването е връчено, но без да е спазен срокът за призоваване преди съдебното заседание. То е надлежно оформено от съдебния служител, което съгласно съдебната практика има правната характеристика на официален документ, удостоверяващ начина на известяване на страната. Съгласно чл.64, ал.3 ГПК молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщаването за пропускането му. В случая страната е уведомена на 08.03.2021 г. за насроченото първо с.з. и това следва да се приеме за момента, от който тече едноседмичният срок за подаване на молбата по чл.64, ал.3 ГПК, който е изтекъл на 15.03.2021г. Не може да бъде споделена тезата, че страната е нямала достъп до сградата на съда, както предвид липсата на такава забрана, така и предвид факта, че на 24.02.2021 г. управителят на дружеството лично е входирал молба по делото с посочване на адрес и телефонен номер за призоваване.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като няма формулиран относим конкретен правен въпрос във връзка с предмета на делото. С обжалваното определение е прието изрично, че съобразно разпоредбата на чл.64, ал.3 ГПК молбата за възстановяване на срока се подава в едноседмичен срок от съобщаването за пропускането му, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това в посоченото от жалбоподателя определение на ВКС е разгледан случай, в който е оспорена въобще връчването на съобщението по чл.131 ГПК. В настоящия случай не се оспорва фактическото връчване на съобщението лично на управителя на дружеството, а само извършването му извън срока по чл.56, ал.3 ГПК. Ето защо посоченото от жалбоподателя определение №157 он 28.02.2014 г. по ч. гр. дело №1056/2014 г. на ВКС е неотносимо, като постановено при друга фактическа обстановка.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, които в случая не са налице. Според дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба. Той може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното определение не може да бъде допуснато до касация. Въззивното определение не е и очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на закона, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища определения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от основанията за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Обжалваното определение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1575/28.10.2021 г. по ч.гр.д. № 1620/2021 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.