5 Р Е Ш Е Н И Е №313 София,17 септември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 852 по описа за 2014 година. С присъда № 1 от 13.01.2015 г. по нохд № 84/14 г. Окръжният съд-гр.Смолян осъдил подсъдимия С. З. М. за две престъпления – по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, чл.29, ал.1, б.” а” и „б” НК и по чл.249, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 НК, като при условията на чл.58а, ал.4, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК му определил наказания лишаване от свобода – за първото престъпление в размер на една година, а за второто в размер на десет месеца; на основание чл.23, ал.1 НК е определено едно общо наказание, а именно една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.45 ЗЗД е ангажирана отговорността на подсъдимия, като е осъден да заплати на П. Цинигарова обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и деловодните разноски. С решение № 49 от 22.04.2015 г. по внохд № 54/15 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимия, Апелативният съд-гр.Пловдив изменил присъдата на СОС като при условията на чл.58а, ал.1, във връзка с чл.54 НК увеличил наказанията, наложени за всяко едно от престъпленията, както и това, определено по реда на чл.23, ал.1 НК - на по една година и четири месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата на СОС е потвърдена. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, с която се претендира, че П. не е имал основание да откаже приложението на института на смекчената наказателна отговорност и увеличи наказанията по реда на чл.54 НК. На плоскостта на чл.348, ал.1, т.3 НПК се иска намаляване на наказанията при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а защитникът му – адв.Е., поддържа жалбата. Частният обвинител и граждански ищец П. Ц., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за удовлетворяване на исканията на подсъдимия. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Възраженията, че неправилно е отказано приложението на чл.55 НК и поради това наложените наказания са явно несправедливи, са неоснователни. Сезиран с протест на прокурора, насочен към увеличаване на размера на наложените на подсъдимия наказания по реда на чл.54 НК, както и с жалба на подсъдимия, с която е заявено недоволство от размера на наказанието за престъплението по чл.196 НК, въззивният съд е извършил проверка на присъдата на СОС, като изложените в мотивите на оспореното решение съображения не дават основание да се приеме, че проверката по реда на чл.313 и 314 НПК е формална. Всички поставени на вниманието на ПАС възражения, от страна на прокурора и подсъдимия, са анализирани прецизно и са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му, свързано с ангажираното касационно основание и искането за намаляване на наказанията при условията на чл.55 НК, са поставили акцент върху редица обстоятелства, за които се твърди, че очертават наличието на предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, а именно – направените от подсъдимия още на досъдебното производство самопризнания, които са допринесли за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител; младостта на подс.М. и това, че същият е баща на новородено дете, изискващо полагането на ежедневни грижи за него. Очертаните обстоятелства, от значение за обема на отговорността на подсъдимия, не са игнорирани, нито пък ценени неадекватно на обективното им значение, от страна на въззивния съд. Данните от досъдебното производство сочат, че подсъдимият е бил разпитан в качеството на обвиняем на 31.10.2014 г. (л.81), като е изяснил в детайли взаимоотношенията си със св.Ц. и Ц., както и кога, поради какви причини и по какъв начин е посегнал върху собствените на последната парични средства. Към този момент на досъдебното производство са били събрани значителен обем доказателства от показанията на свидетелите К., Ц., Ц., от редица писмени доказателства (банкови извлечения, разпечатка на разписка от терминално ПОС устройство, договор за наем); част от обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК са изяснени посредством съдебно техническа и почеркова експертизи. При наличната доказателствена основа няма как да се приеме положително, че с признанията направени при разпита му в качеството на обвиняем, подсъдимият своевременно и съществено е допринесъл за изясняване на престъпното посегателство и неговия автор. Съгласно т.7 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС само при обратен извод, от направения по-горе, самопризнанието от досъдебното производство, може да се третира като смекчаващо обстоятелство, включително и в пределите на отговорността по чл.55 НК. Младостта на жалбоподателя, на 37 години към извършване на инкриминираното деяние, както и качеството на родител, не са обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като изключителни. Първо посоченото обстоятелство няма как да се оценява без връзка с останалите данни, събрани за личността на дееца, най-вече тези, които се обективират в свидетелството му за съдимост и не са обхванати от квалификацията на извършеното, както и с това, че инкриминираните престъпления са извършени пет месеца след като подсъдимият е освободен от затвора след изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Относно второто обстоятелство, то е пренебрегнато от самия жалбоподател и не е предопределило коректив в отношението му към чуждата собственост. Обобщено, на плоскостта на изложеното, при изцяло възприетите съображения на ПАС относно кръга на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанията на подсъдимия, ВКС намери, че данните по делото не дават основание да се приеме, че са налице многобройни и/или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Още по-малко може да бъде направен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание, за извършените престъпления, е несъразмерно тежко, за което и да било от тях. Искането за намаляване на наказанията не може да се удовлетвори, тъй като това е възможно само при приложението на института на смекчената наказателна отговорност, предпоставките на който не се откриват в материалите по делото. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 22.04.2015 г., постановено по внохд № 54/15 г. на Апелативния съд – гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: