Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 339_11_dec_290gpc_144gpc(o).doc Р Е Ш Е Н И Е № 17 С., 03.02. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 339 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. срещу въззивно решение от 18.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 4428 /2010 г. на Софийския градски съд, г.о. ІV „в” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 22.02.2010 г. по гр.д. № 2371 / 2008 г. на Софийски районен съд, 43 с-в, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу Х. Г. М. с правна квалификация чл.31,ал.1 вр. ал.2 ЗЗД за унищожаване на покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт от 16.10.1998 г. и жалбоподателят е осъдена да заплати на ответника разноски по делото. Въззивният съд е приел, че при сключената на 16.10.1998 г. сделка продавачът Р. Х. М., родена през 1911 г. и починала на 03.06.2007 г., е разбирала свойството и значението на постъпките си въз основа на заключението на тричленната съдебнопсихиатрична експертиза; заключението е основано на частно медицинското свидетелство, издадено на 25.09.1998 г., от което се установява че Р. Х. М. в добро психическо здравословно състояние (описано е), съдът е приел, че направеното оспорване на медицинския документ не е доказано, т.к. изводите за доброто здравословно състояние на освидетелстваната не се оборват по несъмнен начин от останалите събрани в съдебното производство доказателства; че свидетелските показания на две групи по двама свидетели взаимно се изключват, поради което съдът е приел, че следва да обоснове своите изводи с помощта на вещите лица, чийто професионален анализ сочи на липсата на психично заболяване. Съдът е приел, че установеното от психиатър, невролог и психолог през юли 2006 г. влошено състояние на Р. Х. М., когато тя е намерена в състояние на „тежка глобарна деменция”, е за период, който е значително отдалечен от датата на сделката, поради което не е от пряко значение за изхода от спора Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 1286 от 11.10.2011 г. на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуално-правния въпрос дали медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е официален или частен документ и каква е доказателствената му сила - материална обвързваща сила или формална с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест при оспорването му; за този въпрос е прието, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изведения въпрос настоящият състав приема, че медицински документ, удостоверяващ здравословното състояние на лицето, издаден по искане на самото лице, е частен документ съгласно чл.180 ГПК (чл.144 ГПК (отм.)), ползва се само с формална доказателствена сила – че материализираното в него писмено изявление е направено и че то изхожда от лицето, сочено за негов автор. Затова оспорването на истинността на такъв документ по реда на чл.193 ГПК (чл.154 ГПК (отм.)) се отнася до оспорването на авторството му, а оспорването на съдържанието му не представлява оспорване на истинността. При оспорване на истинността на такъв частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, съгласно чл.193,ал.3,изр.2 ГПК (чл.154,ал.3,изр.2 ГПК (отм.)) тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Верността на съдържанието следва да се преценява като това на всеки частен документ – по вътрешно убеждение и съвкупно с останалите доказателства (чл.12 ГПК (чл.188 ГПК отм.)). Касационните оплаквания са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът (и в това производство) Х. Г. М. оспорва основателността на жалбата. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира следното: Делото е разгледано от инстанциите по същество по реда на ГПК от 1952 г. (отм.), поради което и преценката за извършени процесуални нарушения се отнасят до този закон (посочените номера на разпоредби са от ГПК (отм.)). При дадения отговор на изведения въпрос настоящият състав намира за основателен довода, че въззивният съд е приложил неправилно правилата на чл.144 и 154 ГПК (отм.) – съдържанието на медицинското свидетелство на доц. М. с посочена в него дата на издаване 25.09.1998 г., което е частен документ, не се ползва с обвързваща материална доказателствената сила, независимо от това дали неговата истинност е оспорена, този документ не може да се противопостави на страната, която не го е подписала (ищеца-жалбоподател в настоящото производство). Следователно изводът, че ищцата е следвало да доказва направеното оспорване на този документ, е неправилен, както и изводът, че щом не е доказала оспорването, то този документ се ползва с доказателствена сила. Основателен е доводът, че въззивният съд не е обсъдил изцяло съдържанието на представения от ищцата документ „комплексна експертна консултация” (л.7 и сл.), съставен от психиатър, невролог и психолог през юли 2006 г. за преценка на психическото здравословно състояние на Р. Х. М. (тогава на 95 години) и способността и да разбира и ръководи действията си и да защитава имуществените си интереси, който съдържа изводи за това, че Р. Х. М. е била в състояние на „тежка мозъчна атеросклероза с глобарна деменция”, която експертите приравняват към понятието „продължително разстройство на съзнанието”, в документа е написано, че това състояние е в резултат от органичен мозъчен склеротичен процес с грамадна давност, от напредващ атеросклеротичен, дементен процес, продължил десетина години преди тази консултация (като начало на периода се визира 1996 г. – две години преди сделката, чието унищожаване се иска), експертите са намерили Р. Х. М. в безпомощно състояние, успяла е да им каже само малкото си име, не знае фамилията и годините си, нито деня, месеца и годината, не познава дъщеря си и не разпознава близките си по снимки... Основателен е доводът, че въпреки, че този документ е от същия вид, както медицинското свидетелство на доц. М., съдът не е обсъдил изцяло неговото съдържание и не му е придал същото доказателствено значение, независимо от това, че показанията на едната група свидетели му съответстват (съдът не е кредитирал нито тях, нито документа). Основателен е доводът, че изводът на въззивния съд за доказателственото значение на медицинското свидетелство на доц. М. е обусловил извода на въззивния съд за доказателственото значение на заключението на тричленната медицинска експертиза, което на свой ред е изцяло основано на медицинското свидетелство на доц. М. за психическото състояние на Р. Х. М. (изявление на в.л. пред съда в с.з. на 15.12.2009 г., л.119) и за това, че не следва да възприема противоположния извод, който се съдържа в другия медицински документ - „комплексна експертна консултация” и в показанията на една от групата свидетели, т.е. изводът за доказателственото значение на медицинското свидетелство на доц. М. е обусловил изхода от спора. Основателен е доводът, че свидетелските показания на тримата експерти, изготвили „комплексната експертна консултация” през 2006 г. за състоянието на Р. Х. М. са относими, допустими и необходими доказателства и отказът на въззивния съд да ги допусне, с довода, че искането за събирането им е несвоевременно, е неправилен, по две съображения: първото е, че това искане е направено още в с.з. на 23.06.2009 г. (л.77) пред първоинстанционния съд, който е отказал да допусне доказателствата, а във въззивната жалба се съдържа оплакване за това (л.8) и второ: т.к. искането за събирането им е направено с въззивната жалба, делото се разглежда по реда на отменения ГПК и изводът на въззивния съд е в противоречие с приетото с т.6 и т. 7 от ТР 1 /2000 г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство по приложението на чл.205 ГПК (отм.). Според приетото с това ТР разрешение при действието на ГПК (отм.) няма ограничение за срока за представяне на относими, допустими и необходими доказателства, дори и когато не са посочени по-рано поради небрежното процесуално поведение на страната (т.7). Основателен е доводът, че медицинските документи от болницата, в която е съставено медицинското свидетелство на доц. М. за обстоятелствата, при които е извършено медицинското освидетелстване на Р. Х. М. и въз основа на какви медицински изследвания, са относими към здравословното психическо състояние на Р. Х. М. към 25.09.1998 г., допустими са и необходими за преценка на съдържанието на това медицинско свидетелство доказателства и отказът на въззивния съд да ги допусне, с довода, че са неотносими към предмета на спора, е неправилен. Това доказателствено искане също е направено още в първата инстанция в с.з. на 15.12.2009 г. (л.120) чрез два процесуални способа, първата инстанция го е отказала, а във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилността на това процесуално действие. Основателен е доводът, че допуснатите процесуални нарушения са се отразили на изводите на съда за релевантните за спора факти и за основателността на иска, от което следва извод, че въззивното решение е неправилно и че се налага извършването на съдопроизводствени действия по събиране на допустими, относими и необходими доказателства по реда на ГПК (отм.) и ТР 1 /2000 г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство и обсъждането им в съвкупност със събраните по делото доказателства и съгласно правомощията на настоящата инстанция по чл.293, ал.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който съгласно чл.294,ал.2 ГПК следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение от 18.10.2010 г. по въззивно гр.д. № 4428 /2010 г. на Софийския градски съд, г.о. ІV „в” възз. с-в. Връща делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийския градски съд от етапа на разглеждане на процесуалните искания на В. Г. М., които се съдържат във въззивната и жалба. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.