Р Е Ш Е Н И Е № 386 София, 18.11.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1259 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по протест на Великотърновската апелативна прокуратура против решение № 113 от 30.06.2014 г. по в.н.о.х.д. № 85/ 2014 г. на Великотърновския апелативен съд, с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на съществените процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, допуснати с частичното потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда, както и с отказа да се увеличи наказанието. Изложени са съображения за неспазени изисквания по чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, като неправилният доказателствен анализ е довел до незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия А. Г. А. и неизпълнение на задължителните указания в отменителното касационно решение. Не били обсъдени всички индивидуализиращи наказанието обстоятелства и неправилно въззивният съд не е увеличил размера на лишаването от свобода, както е поискано и пред въззивната инстанция, поради което наказанието се явява несправедливо. Постъпила е и касационна жалба от подсъдимия А. Г. А., чрез адвокат С. Т., с довод за неправилно приложен материален закон от въззивната инстанция чрез отмяната на института на условното осъждане. Излага съображения, че подсъдимият е реабилитиран за извършените от него предишни престъпления, поради което не е съществувала пречка за прилагането на чл. 66 от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения, настоява за отмяна на въззивния съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане, а касационната жалба на подсъдимия счита за неоснователна. В съдебно заседание подсъдимият А. Г. А. и неговият защитник адвокат С. Т. поддържат жалбата по изложените в нея доводи, предлагат да бъде приложена разпоредбата на чл. 66 от НК, а касационният протест да бъде отхвърлен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста и в жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 91 от 18.10.2013 г. по н.о.х.д. № 88/ 2013 г. Габровският окръжен съд признал подсъдимия А. Г. А. за виновен в това, че от началото на 2012 г. до 15.12.2012 г. в гр.Г., при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешение държал с цел разпространение и разпространявал на различни лица високорискови наркотични вещества: амфетамин с общо количество от 3 грама и марихуана с общо количество от 6,8 грама, а на 15.12.2012 г. в гр.Г., на площадката на първи етаж в жилищен блок на [улица], държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – амфетамин, съдържащ метамфетамин и парацетамол, със съдържание на активен компонент метамфетамин 20 %, с нето тегло от 0,15 грама, на стойност 3,75 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. първо, пр. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания: лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66 от НК, и глоба в размер на пет хиляди лева. Съдът зачел, на основание чл. 59 от НК, предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение „задържане под стража” от 15.12.2012 г. до 07.03.2013 г. и с мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 08.03.2013 г. до 18.10.2013 г. Окръжният съд признал подсъдимия А. за невинен по останалата част от обвинението: да е придобил на 15.12.2012 г. и да е държал с цел разпространение в асансьорното помещение на осмия етаж на блока на [улица], № в [населено място], високорискови наркотични вещества - амфетамин (метамфетамин (20%) и парацетамол), с тегло от 3,75 грама, на стойност 93,75 лева и марихуана (0,4 % тетрахидроканабинол) с тегло от 10,877 грама, на стойност 65,26 лева, както и да е придобил, държал с цел разпостранение и да е разпространявал на публично място (квалифициращо обстоятелство по чл. 354а, ал. 2, изр. второ от НК) посочените по-горе наркотични вещества. Съдът отнел в полза на държавата, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, всички наркотични вещества, разпоредил се с веществените доказателства, а в тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. С решение № 113 от 30.06.2014 г. по в.н.о.х.д. № 85/ 2014 г. Великотърновският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда, като отменил приложението на чл. 66 от НК и определил на подсъдимия А. да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, а в останалата оправдателна част потвърдил протестирания съдебен акт. Въззивният съдебен акт е втори по ред, след отмяната на решение № 254 от 21.01.2014 г. по в.н.о.х.д. № 278/ 2013 г. на Великотърновския апелативен съд с решение № 173 от 10.04.2014 г. по к.д. № 327/ 2014 г. на Върховния касационен съд, І НО. Касационният протест е основателен. Съдилищата са допуснали съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, следствие на неправилно извършен доказателствен анализ. В мотивите на въззивното решение се съдържа и съществено противоречие. На стр. 4 (л. 18 от въззивното дело) Великотърновският апелативен съд не приел изводите на първата инстанция касателно надлежното изземване на парче от салфетка, намерена в асансьорната шахта на блока, но едновременно с това, на стр. 5 (л. 19 от възз.д.), е преповторил отново изводите на окръжния съд като собствена аргументация за потвърждаване на оправдателната присъда на подсъдимия. Нарушението на процесуалните правила е съществено, защото констатираното противоречие не позволява да се разкрие действителното вътрешно убеждение на въззивния съд, че подсъдимият А. не е държал наркотиците, укрити в шахтата на осмия етаж в блока, в който живее. Акцентът, поставен още от окръжния съд, е върху съмнението кой е „разединил салфетката и кога…”, но не са обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност, което е повлияло върху правилността на правните изводи. Доказателственият анализ е повърхностен, без необходимата задълбоченост за професионалното ниво на решаващите съдилища, а отделните доказателствени източници са възприети фрагментарно и без съпоставка помежду им. Съдилищата приели от фактическа страна, че при претърсване в асансьорната шахта на осмия етаж били намерени и иззети високорискови наркотични вещества: амфетамин с тегло от 3,75 грама в полиетиленово пликче и увит в салфетка с неправилна форма, както и марихуана с тегло от 10,877 гр. (Протокол за претърсване и изземване, л. 39-40 д.п.). Намерено било и парче хартия с квадратна форма – синя на цвят. В дома на подсъдимия, в керамична ваза в хола, било намерено парче от салфетка с неправилна форма (Протокол за претърсване и изземване, л. 52-53 д.п.). Съгласно изготвената на досъдебното производство Комплексна дактилоскопна и трасологична експертиза (л. 80-81 д.п.) двете парчета от салфетка, намерени на различни места (във ваза в жилището на подсъдимия и в шахта на осмия етаж) представлявали едно цяло преди разединяването им, а Химическа експертиза (л. 93-95 д.п.) установила, че амфетаминът от първия етаж, предназначен за продажба на свид. Х. Д. Ж. и амфетаминът от асансьорното помещение имат един и същи химичен състав (с примес на парацетамол) и едно и също съдържание на метамфетамин от 20%. В плика от асансьорната шахта, заедно с наркотиците и парчето салфетка, било намерено и „парче хартия с квадратна форма – синя на цвят” (Протокол за претърсване и изземване, л. 39-40 д.п.). Подобни 3 бр. парчета от гланцирана хартия, предназначени за обособяването на дози с амфетамин, били намерени в дома на подсъдимия и иззети с Протокол за претерсване и изземване (л. 52-53 д.п., фотографирани на №№18-22 от албум, л. 55-63 д.п.). Те също са сини на цвят. Техническа експертиза (л. 100-103 д.п.) установила, че хартиените листчета (намерен в дома на подсъдимия, в асансьорното помещение и изпуснатото от подсъдимия на площадката на първия етаж) са със сходни размери (50х50 мм) и четириъгълна форма, изрязани от рекламно списание на фирмени магазини „Б.” (списанието е намерено в дома на подсъдимия); хартията е със сходни морфологични белезии и оптично-физични свойства (офсетов печат, растерни изображения и др.). Съдилищата не са направили задълбочена и обективна съпоставка на тези три косвени доказателства, които разгледани всестранно и в тяхната съвкупна взаимовръзка могат да обосноват извод, различен от направения, а именно – че подсъдимият А. е държал наркотиците в асансьорната шахта на осмия етаж на блока, в който живее и неправилно е бил оправдан за тях. Вместо това, апелативният съд (при повторното разглеждане на делото) и окръжният съд са направили неподкрепени с доказателства предположения, че било иззето само парчето салфетка от вазата в дома на подсъдимия, но не и салфетката, в която бил увит амфетаминът от асансьорната шахта. По този начин те не дават отговор на важни въпроси по делото: какви обекти са били изследвани от вещото лице в комплексната дактилоскопна и трасологична експертиза и въпреки отсъствието на пръстови следи по двете парчета от салфетка, как след разединяването й те се оказали на различни места – в дома на подсъдимия А. и в асансьорна шахта на жилищния блок, съпричастен ли е деецът при доказаното от експертите сходство в химичния състав и в примесите на отделните количества амфетамин (открития в шахтата и предназначения за свид. Ж.), както и при наличното сходство в парчета от гланцирана хартия, намерени на различни места. Неясно остава и съждението на съдилищата за съмнение в разединяването на салфетката „предвид поредността на извършените процесуално-следствени действия…”. Липсата на задълбочена проверка на отделните доказателствени средства е предпоставила съдилищата да не са особено внимателни при извършената проверка и обсъждане. Хронологичната подредба на отделните процесуално-следствени действия, предприети от разследващия орган, разкриват първоначално извършен оглед на площадката на първия етаж от блока (на 15.12.2012 г., от 22.20 ч. до 22.45 ч.), след това е проведено претърсване на асансьорната шахта на осмия етаж (на 15.12.2012 г., между 23.05 ч. и 23.55 ч), а накрая е претърсено жилището на подсъдимия А. (на 16.12.2012 г., между 00.05 ч. и 02.20 ч.). Неизвестно от какви доказателства съдебните състави извеждат тезата си за съмнение „кой и кога” е разкъсал салфетката, след като парчетата от нея не са единствената улика. Представено е внушение, че част от тази салфетка е пренесена в хола на подсъдимия след намирането й в шахтата на осмия етаж. При така направеното внушение съдилищата изобщо не дават отговор, а и не са изследвали, как е логично парче от синя гланцова хартия (подобно на тези от хола и на изпуснатото от подсъдимия на първия етаж) да се открие сред наркотиците в асансьорната шахта, при обективно установената поредност, че претърсването на апартамента на подсъдимия е последващо на претърсването на общите части от осмия етаж, а на първия етаж не е намерено второ хартиено листче, освен предназначеното за свид. Ж.. Съсредоточието на съдебните състави само към една от уликите е довела до пренебрегване и на останалите доказателства, в чиято съвкупна оценка може да се направи различен от направения извод, че подсъдимият А. е държал по-голямото количество от наркотиците, предназначени за разпространение, извън своя апартамент. Липсата на всестранно, обективно и пълно изследване на всички доказателства по делото от двете съдебни инстанции е довело до нарушение на правилата по чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като за последица са били изведени погрешни правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Въпреки указанията в отменителното решение на предходния касационен състав отново не бил проведен разпит на домоуправителя И. Б. и на поемните лица от протокола за изземване от асансьорното помещение (л. 39-40 д.п.). Не били изпълнени също и указанията за обстоен анализ на предходните осъждания на подсъдимия А., както и необходимостта от излагане на мотиви дали е настъпила реабилитация по тях. Без да изиска заверени преписи от бюлетините, в които са отразени осъжданията, както и справки за евентуално изтърпени наказания, Великотърновският апелативен съд е направил незадълбочен и повърхностен извод, че подсъдимият не е реабилитиран, а проверката за правилност на съждението е невъзможна, поради липсата на мотиви. Допуснатото нарушение на процесуалните правила по чл. 14 от НПК са довели до неправилното приложение на материалния закон и оправдаването на подсъдимия А. А. за държане на намерените в асансьорната шахта в блока количества наркотични вещества. Допуснато е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от НПК. То налага отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена оправдателната част на първоинстанционната присъда. Обвинението срещу подсъдимия А. А. е за едно престъпление, поради което необходимостта от правилното приложение на закона налага цялостната отмяна на въззивния съдебен акт. Делото следва да бъде разгледано от друг съдебен състав на Великотърновския апелативен съд, от стадия на съдебното заседание. Констатират се и други нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е отнел, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, всички наркотични вещества. Посоченото правно основание се отнася до предметите на престъпление по чл. 354а, ал. 1 – 5 от НК. Подсъдимият А. е оправдан за част от инкриминирания наркотик, поради което тези количествата не подлежат на отнемане по този текст, а като забранени за притежание вещи по чл. 53, ал. 2, б. „а”, пр. първо от НК. Присъдата в тази част е подлежала на изменение от въззивната инстанция, което е пропуснато. Неправилното приложението на закона може да бъде санирано ако съдът прецени, че подсъдимият е държал и наркотиците – предмет на престъпление, за които е оправдан от първата инстаниця. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила и при анализа и оценката на доказателствата, подкрепящи осъдителната теза за участието на подсъдимия А. А. в част от продължаваната дейност по разпространение на наркотични вещества на свидетелите Ш., Ц., Х., Д. и П.. В показанията си те излагат, че от началото на 2012 г. до 15.12.2012 г. са употребявали доставени им от подсъдимия наркотици (амфетамини и марихуана), но за конкретното тегло на наркотичните вещества, съдържанието на наркотичнодействащия компонент и тяхната равностойност Габровската окръжна прокуратура е инкриминирала предполагаеми стойности, които не са били обективно установени и експертно изследвани. Затова и в обвинителния акт не е посочена цена на отделните обекти с накротик, както и предложеното от обвинителната власт общо тегло от 3 гр. амфетамин и 6,8 гр. марихуана. Наркотичните вещества, за които се свидетелства, са били изконсумирани, а деянията са разкрити по-късно с помощта на гласни доказателствени средства, които не са достатъчни да обосноват осъдителната присъда в тази й част. Въпреки отсъствието на възражение от страните в тази насока и на липсата на изрично посочено касационно основание, настоящият съдебен състав счита за задължително да обърне внимание на въззивната инстанция от необходимостта да изложи мотиви за съставомерността на отделните деяния и тяхната доказаност. Великотърновският апелативен съд следва да прецени и основателността на подадения протест за увеличаване на наказанието и условията за неговото изпълнение – условно осъждане или ефективно изтърпяване. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 113 от 30.06.2014 г. по в.н.о.х.д. № 85/ 2014 г., по описа на Великотърновски апелативен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.