Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр.София , 31 март 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛПАЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №1322/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по касационни жалби от: адв. Ж. като защитник на подс. Н. Д. Н., от адв. Ч. като защитник на подс. М. Б. А., от подс. П. Г. К., от частните обвинители и граждански ищци С. Д. Д. и Р. Д. Д., от процесуалните представители на гражданските ответници МБАЛ [фирма] и МБАЛ [фирма], срещу решение № 215 от 14.10.2016г., постановено по внохд № 370/2015г. на Апелативен съд – гр. Варна. С присъда № 55 от 29.05.2015г. по нохд № 421/2014г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, подсъдимият М. Б. А. е признат за виновен в това, че на 19 и 20.04.2010 г. в [населено място], в качеството си на лекар, педиатър в Детско отделение на МБАЛ [фирма], причинил смъртта на Д. С. Д., настъпила на 22.04.2010г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на: чл. 29 и чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16 от 21 август 1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения и чл. 57, ал. 2, т. 4 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ [фирма], поради което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл.54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначално възведеното обвинение. Със същата присъда подсъдимият Н. Д. Н. е признат за виновен в това, че на 19/20.04.2010г. в [населено място], в качеството си на лекар-ординатор, хирург в Клиника по детска хирургия, детска ортопедия и травматология при МБАЛ [фирма], причинил смъртта на Д. С. Д., настъпила на 22.04.2010г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на чл. 57, ал. 2, т. 4 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ [фирма] и чл. 11 ал. 3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на Клиника по детска хирургия при МБАЛ [фирма], поради което и на основание чл. 123, ал.1 и чл.54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначално възведеното обвинение. Подсъдимият П. Г. К. е признат за виновен в това, че на 20.04.2010г. в [населено място], в качеството си на лекар в Приемно-спешно педиатрично отделение към Първа детска клиника в МБАЛ [фирма] Варна, причинил смъртта на Д. С. Д., настъпила на 22.04.2010г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, виновно нарушавайки нормите на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16 от 21 август 1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан по първоначално възведеното обвинение. Със същата присъда подсъдимият П. Х. К. е признат за невинен в това, на 20.04.2010 г. в [населено място], в качеството си на лекар, главен асистент в Клиника по гръдна хирургия, Сектор по детска хирургия при МБАЛ [фирма] /населено място/, да е причинил смъртта на Д. С. Д., настъпила на 22.04.2010г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, лекарската дейност, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Подсъдимата А. И. Г. е призната за невинна в това, че на 19.04.2010 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, лекар-ординатор, педиатър в Детско отделение на МБАЛ [фирма], в кръга на службата си по смисъла на чл. 23 от Наредба № 16 от 21 август 1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения, да е съставила официален документ – История на заболяването № 6210 по описа на МБАЛ [фирма], който удостоверила невярното изявление, че майката на пациента Д. С. Д. отказва извършването на фиброезофагогастродуоденоскопия на детето си, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това изявление, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 311 ал.1 от НК. Подсъдимите Н. Д. Н., П. Г. К., М. Б. А., гражданските ответници MБAЛ [фирма], представлявано от изп. директор В. И. и MБAЛ „име" EAД /населено място/, представлявано от изп. директор Ж. Г. са осъдени солидарно да заплатят на гражданските ищци С. Д. Д. и Р. Д. Д. сумите от по сто хиляди лева за всеки един от тях - обезщетения за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането 22.04.2010г., до окончателното изплащане на главницата. Предявените граждански искове за разликата от сто хиляди до сто и петдесет хиляди лева са отхвърлени. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и държавната такса върху уважената част на гражданските искове. По жалби от подсъдимите А., К. и Н., както и на частните обвинители и граждански ищци в частта относно оправдаването на подс. К., а също и на гражданските ответници, срещу посочената присъда, е образувано внохд № 370/2015г. по описа на Апелативен съд - Варна. С решение № 215 от 14.10.2016г., постановената първоинстанционна присъда е била потвърдена. В жалбата срещу въззивното решение, депозирана от упълномощения защитник на подс. Н. Д. Н. – адв. Ж., се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочат: липсата на отговор от въззивния съд на доводите, наведени пред него от защитата; наличие на противоречия в мотивите на съдебния акт. Оплакването за нарушение на материалния закон се аргументира с доводи за липса на причинно-следствена връзка между твърдяните от обвинението нарушения от страна на подс. Н. и настъпилия вредоносен резултат, както и се твърди неизясненост на въпроса дали деянието се е изразило в действие или в бездействие. Излагат се и доводи в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Прави се искане за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В допълнение към касационната жалба, депозирано съобразно чл. 351, ал. 3 от НПК, изготвено от преупълномощения защитник на подс. Н. – адв. Л., се развиват допълнителни доводи в подкрепа на заявените с жалбата касационни основания. Посочва се, че неправилно е бил запълнен бланкета на нормата на чл. 123 от НК с допуснати нарушения на разпоредби от актове, които нямат нормативен характер. Твърди се също и, че доколкото не е очертано конкретно задължение за подсъдимия лекар като консултант, то осъждането му е в противоречие в основен принцип на законоустановеност на престъпленията и наказанията. Оспорва се наличието на причинна връзка между възприетото от съда поведение на подс. Н. и настъпилия резултат. Въз основа на тези доводи се обосновава оплакването за нарушение на материалния закон и се прави съответно искане за отмяна на атакуваното решение и оправдаване на подс. Н.. Твърди се нарушено право на защита на този подсъдим поради незапълването на бланкетната норма с конкретно правно съдържание и поради непосочване на съставомерните обстоятелства, излага се теза, че обвинението е неясно и препятства защитата. Като процесуално нарушение се сочи също и признаването на подсъдимия за виновен въз основа на факти, които не се възведени от обвинението. Изтъква се също и липса на мотиви на атакуваното решение – липса на отговор на възраженията на защитата, както и неяснота и противоречие във волята на съда. Прави се и довод за липсата на обсъждане на заключенията на съдебно-медицинските експертизи и тяхното игнориране, за неправилна оценка на доказателствата и за игнориране на някои доказателствени източници. Въз основа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, като се подчертава, че при оправдаване на подсъдимия тези процесуални нарушения биха загубили своето значение. Излагат се съображения и в подкрепа на оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – сочи се липса на мотиви по отношение на наказанието, неотчитане на конкретния принос на всеки един от подсъдимите за настъпване на резултата, както и се аргументира приложимостта на чл. 55 от НК. Във връзка с тези доводи се прави алтернативно искане за изменение на решението с приложение на чл. 55 от НК и намаляване на размера на наложеното наказание на подс. Н.. Касационната жалба, подадена от адв. Ч. – упълномощен защитник на подс. М. А., съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Пресъздава се фактическата обстановка, която е установена според този защитник. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се обосновава с липса на собствен анализ на доказателствата от въззивната инстанция. Твърди се, че действията на подс. А. са били адекватни и в съответствие с визираните норми в Закона за здравето. Искането, което се прави, е за отмяна на атакуваното решение и за оправдаване на този подсъдим. В касационната жалба, подадена от подс. П. Г. К., се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Излагат се съображения за неправилна оценка на доказателствата, липса на доказателствен анализ, неизпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, липса на отговор от въззивния съд на възраженията на защитата. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подадената от гражданските ищци и частни обвинители С. Д. и Р. Д. чрез техния повереник – адв. Д., касационна жалба, касае само частта от въззивното решение, с която е потвърдено оправдаването на подс. П. К.. Жалбоподателите считат, че този подсъдим също има вина, защото е направил късно операцията и правят искане за неговото осъждане. В подадената от процесуалния представител на гражданския ответник МБАЛ [фирма] – адв. Г., касационна жалба срещу въззивното решение се прави искане за отхвърляне на гражданския иск срещу лечебното заведение, алтернативно – за намаляване на размера на присъденото обезщетение. Прави се оплакване за липса на отговор от въззивния съд на възражения срещу първоинстанционната присъда, направени от тази страна в процеса и касаещи липса на основания за ангажиране на отговорността на болницата и необходимостта от определяне на конкретни суми за солидарните длъжници. Подробно се развиват доводи във връзка с тезата за незаконосъобразно ангажиране на солидарната отговорност на МБАЛ [фирма] за репариране на причинени неимуществени вреди. В подадената касационна жалба от процесуалния представител на МБАЛ [фирма] – адв. Я., също се съдържат оплаквания, че решението на въззивния съд възпроизвежда мотивите на първата инстанция, без да са обсъдени възраженията на гражданските ответници, че липсват мотиви досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Прави се искане за отмяна на решението и отхвърляне на гражданските искове, или за изменението му и намаляване на размера на уважените искове. В писмено становище от подс. П. К. чрез защитника му – адв. Г., се излагат фактически съображения в подкрепа на застъпената теза за законосъобразност на въззивното решение, с което е потвърдено оправдаването на този подсъдим. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на гражданските ищци и частни обвинители С. Д. и Р. Д. – адв. Д., поддържа подадената касационна жалба и моли касационните жалби на подсъдимите – жалбоподатели да бъдат оставени без уважение. Преупълномощеният защитник на подс. Н. Н. – адв. Л., поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Развива съображения за допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на този подсъдим за престъпление по чл. 123 от НК – предвид липсата на инкриминирани конкретни задължения в нормативен акт, поради липсата на причинно-следствена връзка между поведението на подс. Н. и настъпилия резултат. Защитникът на подс. М. А. – адв. Ч., поддържа подадената касационна жалба. Излага доводи в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Намира, че не е установено конкретното правило, нарушено от подс. А., поради което той не може да отговаря за извършено престъпление по чл. 123 от НК. Прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на досъдебното производство. Защитникът на подс. П. К. – адв. Д., поддържа подадената жалба. Подчертава основното оплакване за липса на обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото. Пледира за отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Адв. Г. като защитник на подс. К. и като процесуален представител на гражданския ответник МБАЛ [фирма] излага аргументи за това, че не са налице основания за ангажиране на отговорността както на подс. К., така и на МБАЛ [фирма]. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП излага съображения за неоснователност на оплакванията в касационните жалби за допуснати съществени процесуални нарушения. Намира за верни изводите на решаващите съдилища по отношение приложението на материалния закон, включително и във връзка с оправдаването на подс. К.. Моли атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Подсъдимите не участват лично в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Преди всичко следва да се очертаят пределите на касационната проверка. Въззивният съд на практика е оставил извън предмета на контрола си първоинстанционната присъда в частта й, с която е била призната за невиновна и оправдана по обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК подс. А. Г.. Поради това, че на касационен контрол подлежи въззивното решение, обвинението срещу тази подсъдима е извън предмета на разглеждане от тази инстанция. Както пред въззивния съд, така и пред касационния такъв, не е подаван протест от прокурора, както и жалбите /въззивна и касационна/ от частните обвинители не съдържат оспорване на оправдаването на подсъдимите А., Н. и К. за част от нарушенията, инкриминирани от държавното обвинение като запълващи бланкета на нормата на чл. 123 от НК. Поради това, за посоченото оправдаване на цитираните подсъдими не е допустим касационен контрол. По жалбата на подс. Н. Д. Н.. В касационната жалба, изготвена от защитника – адв. Ж., както и в допълнението към жалбата, депозирано от упълномощения пред настоящата инстанция защитник – адв. Л., се развиват подробно доводи в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1-3 от НПК. Съображенията, наведени в подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неизпълнение от въззивния съд на изискванията по чл. 13 и чл. 14 от НПК, с липса на отговор от въззивния съд на възражения, направени от защитата, както и със законосъобразното осъществяване на доказателствената дейност, следва да бъдат разгледани преди всичко, защото само при законосъобразно събиране и проверка на доказателствата и при спазване на законоустановения стандарт за мотивиране на въззивния съдебен акт, може да бъде извършена проверка за правилното приложение на материалния закон. Настоящият състав намира, че е налице претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, макар и не изцяло по изложените от касатора доводи. С атакуваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда, включително и по отношение признаването за виновен на подс. Н. и осъждането му за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. Въззивният съд е възприел изцяло изложеното от първия съд по отношение на фактическата обстановка и правната квалификация на деянието по обвинението срещу подс. Н., като се е съгласил с изводите на окръжния съд за това, че този подсъдим е нарушил разпоредбите на чл. 57, ал. 2, т. 4 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ [фирма] и чл. 11, ал. 3 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на клиниката по детска хирургия при МБАЛ [фирма], тъй като, след като е бил повикан от подс. А., е отказал да се яви в болницата, за да консултира двегодишното дете Д. Д. при влошаване на състоянието му. Във въззивната жалба пред апелативния съд защитникът на подс. Н. е направил множество възражения, включително е оспорил обосноваността на изводите в присъдата по факта на извикване на подсъдимия от страна на подс. А. и отказа му да отиде в болницата, посочил е липса на мотиви по отношение на изискуемата причинна връзка между евентуалните нарушения, извършени от д-р Н. и настъпилия резултат, възразил е срещу правилността на изводите по приложение на материалния закон, като е поставил въпросите дали на подсъдимия е било известно състоянието на детето и неговото влошаване, какво е било дължимото поведение на подсъдимия и дали е нарушил именно тези норми, които са възприети като запълващи бланкета на наказателно правната норма. На тези съществени възражения въззивният съд не е дал дължимия отговор. Този съд е следвало, в съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, когато потвърди присъдата, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Неизпълнението на това задължение следва да се прецени като съществено нарушение на процесуалните правила, понеже във въззивния съдебен акт липсва съществена част от мотивите, което, от една страна нарушава правото на защита на подсъдимия, защото препятства възможността му да разбере основанията за потвърждаване на осъждането му, а от друга – не дава възможност на касационния съд да провери правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на контролираната инстанция. В отговор на възраженията на въззивния жалбоподател в решението си апелативният съд единствено е обсъдил обясненията на подс. А. за съдържанието на телефонния разговор между двамата и е посочил, че кредитира с доверие заявеното от този подсъдим по отношение на това, че е дал информация на подс. Н. за сериозността на положението на приетото в болницата дете и е поискал от него да дойде да консултира детето. Вместо да отговори на доводите на защитата на подсъдимия по отношение на правилността на преценката за съставомерност на поведението му, се е задоволил да посочи само, че съобщената на подс. Н. информация от подс. А. за състоянието на детето го е задължила да осигури незабавно провеждане на животоспасяващи дейности и процедури при влошаване на състоянието на пациента, което поведение, произтичащо от длъжностната му характеристика, е преценено като нарушаващо разпоредбите на чл. 57, ал. 2, т. 4 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ [фирма]. По съществения довод на защитата за липса на причинна връзка между поведението на д-р Н. и настъпилия вредоносен резултат /каквато теза, впрочем, е изложена и от защитниците на другите подсъдими/, в решението единственото съображение е, че общите действия и бездействия на всеки един от подсъдимите са допринесли за резултата. С оглед на изложеното е очевидно, че липсва дължимия отговор от въззивния съд на възраженията на подс. Н. и защитника му, липсват съображения за това, какво е бил длъжен да направи този подсъдим в конкретната ситуация, бил ли е задължен да извърши определени действия като дежурен лекар консултант, и какви, както и дали неговото поведение е в причинна връзка със смъртния резултат и какви са основанията за този извод. Констатацията, че въззивното решение не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 339, ал. 2 от НПК, сочи на основателността на оплакванията в тази насока в касационната жалба и на допускане на съществено процесуално нарушение при постановяване на атакувания съдебен акт. Имат своето основание и развитите в допълнението към касационната жалба съображения за вътрешна противоречивост при аргументиране на съставомерността на поведението на подс. Н. от страна на въззивния съд. Това е така, понеже съдът е приел, от една страна, че получената от д-р Н. информация за състоянието на детето го е задължавала да осигури незабавно провеждане на животоспасяващи дейности /без да аргументира какви са тези дейности/, но едновременно с това е посочил нарушение на задължението му като консултант на разположение да се яви в болницата и да извърши личен преглед на пациента. Не е налице, следователно, яснота в какво точно – действие или бездействие, се е изразило осъществяването на изпълнителното деяние от този подсъдим, още повече, че по фактите е прието, че подс. Н., след като е бил помолен от подс. А. да отиде и да потвърди или отхвърли съмненията му, е препоръчал поставянето на сонда, без да отиде да консултира пациента. В този смисъл, поради неяснотата на изводите на контролирания съд по отношение на конкретната форма на професионална немарливост – действие или бездействие на плоскостта на конкретно регламентирано задължение, не може да се отговори на довода на защитата за произнасяне „свръх“ обвинението. По-нататък, основателни са и оплакванията на касатора за неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за неспазване на правилата за оценка на доказателствата. Това е така, понеже, на първо място във въззивното решение са обсъждани обяснения на подс. А., дадени при предходно разглеждане на делото /разпит на подсъдимия по нохд № 431/2011г. на ВОС/, без тези обяснения да са приобщени към доказателствения материал по предвидения процесуален ред, което без съмнение сочи на формиране на фактически изводи върху ненадлежна доказателствена основа. На второ място, изводите на въззивния съд недопустимо почиват на предположения – така, за да аргументира неизпълнение на задължение от страна на подс. Н. да се яви незабавно в болничното заведение, съдът е посочил, че след като на медицинската сестра свид. Б. й е направило впечатление, че състоянието на детето се влошава, то не може да се допусне, че точно тази информация няма да бъде предадена от подс. д-р А. на подс. д-р Н.. На трето място, макар изключително право на решаващия съд е да даде оценка на доказателствата, кредитирайки ги с доверие, както е сторил това с обясненията на подс. А., задължение на съдебния състав е не само да посочи причините, поради които възприема доказателствения източник като достоверен, но и да обсъди всички относими доказателствени източници. Въззивният съд е споделил като вярна доказателствената оценка, направена от първата инстанция във връзка с фактическия въпрос дали подс. Н. е бил извикан за извършване на консултация от подс. А., само че извън вниманието му са останали доказателствени източници, съдържащи относима информация, които е било необходимо да бъдат обсъдени. Така, изобщо не е било обсъдено от инстанционните съдилища вписването в историята на заболяването /ИЗ № 6210, МБАЛ [фирма]/ на гърба на л. 6 /т. 2 от ДП/ за направен консулт по телефона с д-р Н., което вписване не съдържа индикации за това дежурният детски хирург да е бил извикан за консултация на място в болницата. Не са събирани доказателства по отношение на обстоятелството какъв е бил установения в МБАЛ „име“ ред за извикване на дежурен лекар – консултант, макар в обясненията на подс. Н. да се съдържат данни, че заявка за това се подава на регистратурата. Имат основание и доводите за това, че липсва обсъждане на заключението на съдебномедицинската експертиза. Двете съдилища са се ограничили до преповтаряне на съществените изводи на експертното заключение, но не са обсъдили изводите на вещите лица във връзка с решаване на въпроса налице ли е и в какво се състои причинната връзка между неосъществената консултация от хирург преди превеждането на детето в МБАЛ „име“ и настъпилата смърт. Изложените съображения сочат на допуснати от контролирания съд съществени нарушения на процесуалните правила, обосноваващи наличие на основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняването на тези нарушения. По отношение на останалите оплаквания на защитниците за допуснати нарушения на процесуалните правила, те не могат да бъдат възприети като основателни. Както в обвинителния акт, така и в съдебните актове е конкретизирано времето на извършване на деянието от подс. Н., така че неоснователно се твърди неизясняване на този въпрос. В обвинителния акт прокурорът е изложил съображения, достатъчни да очертаят фактическата и правна рамка на обвинението срещу този подсъдим, като е претендирал ангажиране на отговорността му, посочвайки и нарушени разпоредби на нормативни актове, с които е запълнен бланкета на материално правната норма. Не може да бъде споделена и тезата за противоречие в мотивите на въззивния съд поради подхода в обсъждането на поведението на д-р Н. и на д-р К. и възприемането, че времето от 0,30ч до1,15ч е фатално за леталния изход, а периода между 8,30ч и оперативната намеса не бил фатален за резултата. В случая не се касае до противоречие, защото поведението на посочените двама подсъдими е фактически обособено, доколкото се отнася до различни времеви периоди, съотнесени към различни етапи в болестното развитие на състоянието на детето, а и задълженията, чието нарушаване или неизпълнение се преценява, са различни за тези двама подсъдими. Последица от констатираните нарушения, обосноваващи наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е отмяна на съдебния акт по отношение потвърждаване на осъждането на подс. Н.. Допуснатите нарушения са пречка касационната инстанция да извърши проверката, която също се претендира от касатора – за правилното приложение на материалния закон, като не са налице основания по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК за оправдаване на този подсъдим от касационната инстанция. При новото разглеждане на делото от въззивния съд процесуалните нарушения следва да бъдат отстранени и решаващият съдебен състав следва да извърши и обективира преценка за това, какво е било дължимото поведение на подс. д-р Н. съобразно обстоятелствата, дали е бил извикан за консултация и какво е било състоянието на детето, за какво състояние му е било съобщено, налице ли е и в какво се е изразило немарливо изпълнение на лекарската дейност, налице ли е неизпълнение или нарушение на конкретно инкриминираните правила, имат ли те характер на нормативно установено задължение, налице ли е и в какво се изразява причинната връзка между поведението на подсъдимото лице и настъпилия резултат. По жалбата на подс. П. Г. К.. Единственото основание, посочено от касатора, е това по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и с него е свързано искане за отмяна на въззивния съдебен акт по отношение потвърждаването на осъждането на този подсъдим, като са развити подробно подкрепящи съображения. Касационната жалба е основателна съобразно посочените в нея доводи. Въззивното решение и в частта му, касаеща деятелността на подс. К., не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 339, ал. 2 от НПК, защото като е потвърдил първоинстанционната присъда, апелативният съд не е отговорил на направените пред него възражения от обжалвалия тази присъда подсъдим. Във въззивната жалба са били изложени подробни съображения за необоснованост на присъдата, като е била оспорена доказателствената дейност на първия съд, а по същество пред апелативния съд са направени възражения срещу изводите, обосновали ангажирането на наказателната отговорност на подс. К.. В отговор на множеството доводи, в решението си контролираният съд се е задоволил да повтори възприетите фактически положения в присъдата за действията на д-р К. след приемането на детето по спешност в МБАЛ „име“ в 1,16ч. на 20.04.2010г., както и да изброи действия, които той не е извършил своевременно. Липсват съображения за оспорените фактически изводи – въз основа на какви доказателства съдът е приел, че д-р К. е бил уведомен за съмненията за „остър хирургичен корем“ и за необходимост от консултация с хирург. Не е налице обсъждане на изводите на съдебно медицинската експертиза, които да са обосновали застъпената теза за несвоевременно извършени от този подсъдим медико диагностични дейности, няма обсъждане на въпроса защо действията на подсъдимия /по вземане на кръв за изследване, рентгенография, консултация с детски хирург/ са извършени не навреме. Въззивният съд, с оглед на направените в сезиращата го жалба оплаквания, не е извършил собствен анализ на доказателствата, относими към установяване на обстоятелствата във връзка с приемането на детето в МБАЛ [фирма], както и не е анализирал доказателствените източници във връзка с решаване на въпросите, с оглед на състоянието на пациента през периода от 1,16ч. до извършената консултация от детски хирург, какви действия са били дължими от страна на д-р К., което е довело и до неизпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Важен за изясняване въпрос е бил този, каква информация е била известна на този подсъдим по отношение състоянието на Д. Д., понеже експертното заключение на проф. Б. е за липса на приемственост между лекарите – д-р А. и д-р К., по отношение на съмненията за „остър хирургичен корем“ при пациента. Във връзка с това обстоятелство въззивният съд очевидно се е съгласил с възприемането от първостепенния съд на дадените от подс. А. обяснения за това, че по телефона е обяснил на колегата съмненията си, както и с позоваването на вписването в изготвения от д-р А. талон обр. 119а, че детето се превежда по спешност. Възприел е и изводът в мотивите на присъдата, че подс. К. е пренебрегнал информацията от колегата си А., макар този извод да е в известна степен произволен, защото се аргументира с довод, че „няма друго логично обяснение“ за действията на подс. А., освен нуждата от консултация с детски хирург. При депозираните противоречиви обяснения от двамата подсъдими по отношение на съдържанието на информацията за пациента при превеждането му между болниците, е било необходимо да бъде извършено внимателното съпоставяне на твърденията им с изводимото от други доказателствени източници - по въпроса дали при изпращането на детето е била приложена епикриза /за това обстоятелство са относими показанията на свид. Р. Й./, както и да бъдат обсъдени приложените по делото в хода на съдебното следствие с писмо от РЗИ – Варна /л. 228 и сл./ Указания на различни институции за насочване на пациенти за хоспитализация, които са от значение за възможностите за лечение при „остър хирургичен корем“. По-нататък, за да приеме, че подс. д-р К. не е извършил своевременно действия по назначаване на кръвни изследвания, рентгенова снимка и консултация с детски хирург, контролираният съд не е направил анализ на заключението на съдебномедицинската експертиза именно във връзка с поведението на този подсъдим, а само е преповторил нейните общи изводи. Цитирането на експертното заключение не съставлява отговор на въпроса, значим за преценката за професионална немарливост от страна на д-р К. - защо съдът е приел, че описаните действия не са извършени навреме и каква е връзката с причинения резултат. Не са обсъдени в контекста на експертните заключения обективно установените обстоятелства: какви са били конкретните данни за пациента в придружаващото направление обр. 119а, включително и има ли отразяване на момента на отчитане на кръвните показатели; какво е значението на факта, че придружаващата детето свид. Н. С. е предала шишенце с материал от повърнатото от детето; какво е било състоянието на детето при прегледа, извършен от д-р К., отразен в историята на заболяването и какво отношение има тази констатация към посоченото от вещото лице, че „клиничната проява протича вълнообразно“. Вещото лице в устните си разяснения в съдебно заседание на 13.10.2014г. е направило изводи, относими към преценка на поведението на д-р К. – че при постъпването на детето в МБАЛ „име“ не е имало обективни критерии да се мисли за остър хирургичен корем; че при повръщане на хематидни материи следва да се пристъпи към рентгенова снимка; че ако в 4,00ч е направена снимка, периодът на проследяване до извършване на операцията щеше да бъде скъсен. Тези експертни изводи не са интерпретирани в тяхната връзка с други доказателства, а и не са достатъчни да бъде даден категоричен отговор на въпроса дали действията на подс. К. са били навременни, а ако са били несвоевременни, намират ли се във връзка с настъпилата смърт на пациента. За да се прецени съставомерността на поведението на този подсъдим е необходимо да бъдат изяснени, включително и чрез допускане и изслушване на допълнително заключение на съдебномедицинска експертиза, поредица въпроси: с оглед на конкретното състояние на детето в неговата динамика от приемането му в 1,16ч в МБАЛ „име“ и предвид придружаващата документация и известната на подс. К. информация по отношение на състоянието на пациента, следвало ли е и към кой момент той да назначи кръвни изследвания, да назначи извършване на рентгенография и да осъществи консултация с детски хирург. Експертните изводи по тези въпроси, преценени във връзка с останалата доказателствена съвкупност, биха позволили пълноценно изясняване на обстоятелствата по делото и правилна преценка за приложението на материалния закон. Предвид изложените съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липса на мотиви на въззивното решение досежно ангажирането на отговорността на подс. К., непълноценна доказателствена дейност, отразяваща се на пълнотата и обективността на фактическите изводи, са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт и по отношение на този подсъдим. При новото разглеждане на делото следва да бъдат отстранени посочените нарушения. По жалбата на подс. М. Б. А.. Касаторът се позовава на основанията по чл. 348, ал. 1, т. и т. 2 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати процесуални нарушения сочи безкритично възприемане от въззивния съд на фактическата обстановка, залегнала в мотивите на първоинстанционната присъда, както и липса на отговор на възраженията на защитата. Следва да се отбележи, че преобладаващата част от аргументацията на касационната жалба съставлява твърдение за фактическа обстановка, такава, каквато е според касатора, и излагане на доводи за противоречие на възприетите факти с доказателствата по делото. Известно е, че необосноваността, която се твърди в жалбата, не съставлява самостоятелно касационно основание и поради това на тези оплаквания касационната инстанция не дължи отговор. Тезата за допуснати процесуални нарушения не може да бъде успешно защитена чрез очертаване на фактическа обстановка, каквато страната намира за правилна, ако не са очертани конкретни пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Единствените конкретни съображения срещу доказателствената дейност на инстанционните съдилища са свързани с противоречия в доказателствените източници по отношение на определени фактически обстоятелства – комуникацията между майката на детето и личния лекар и причините да не бъде прието детето в болницата при първоначалния преглед, осъществен от подс. А.. Тези противоречия са били правилно обсъдени във въззивното решение, като по отношение на съществения въпрос за отказа да бъде хоспитализаран малкия Д. Д., са обсъдени както гласните, така и писмените доказателства, което е дало възможност за формиране на фактическите изводи за това, че подсъдимият не е предложил настаняване на пациента в МБАЛ [фирма]. Доколкото обаче във фактически план действията на подс. А. са свързани с други подсъдими – Н. и К., а в обсъждането на основателността на доводите в жалбите на тези двама подсъдими се констатират нарушения на осъществяване на доказателствената дейност и неправилно формиране на вътрешното убеждение, то тези пороци неминуемо се свързват и с правилността на установените факти, относими към дейността на подс. д-р А.. Констатациите, направени по отношение на подсъдимите д-р Н. и д-р К. не е необходимо да бъдат повтаряни, като отстраняването на намерените процесуални нарушения ще намери отражение и във връзка с подс. А.. Въззивното решение страда от непълнота и по отношение на аргументиране на правните изводи, обосновали ангажиране на отговорността на д-р А. за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като в него не са дадени отговори на възраженията пред въззивния съд по приложението на материалния закон. В контролираното решение апелативният съд е аргументирал защо приема, че този подсъдим е нарушил разпоредбата на чл. 29 от Наредба № 16/1996г., отказвайки да хоспитализира детето. Липсват обаче доводи за това, въз основа на какви съображения съдът е приел, че между това нарушение и настъпилия вредоносен резултат, е налице пряка причинно следствена връзка и дали тя е свързана с ненавременно диагностициране или със забавяне на оперативната намеса, като установяването й е несъмнено необходимо за обосноваване на професионалната непредпазливост. Непълноценно въззивният съд е отговорил на възраженията пред него по отношение на проявената от подс. А. немарливост при упражняване на лекарската професия поради нарушаване на разпоредбите на чл. 17, ал. 2, т. 4 от Наредба № 16/1996г. и чл. 57, ал. 2, т. 4 от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ [фирма]. Решаващият съд е изложил съображения за това, че този подсъдим в инкриминирания период не е провел всички достъпни в болницата дейности и процедури – да извика за консултация друг хирург и да назначи своевременно изследвания, но е следвало да обсъди внимателно и други значими обстоятелства. На преценка и анализ са подлежали изводите на вещото лице, което е посочило, от една страна, че изписаният в медицинската документация на МБАЛ „име“ лечебно-диагностичен план е правилен от гледна точка на медицинско поведение съобразно поставената диагноза „остър гастрит“, но същевременно с това, от друга страна, е направило извод, че анамнестичните данни за повръщане на детето на фона на увреденото общо състояние са основание за обсервация, включваща по реда на обективно изследване диференциални диагнози, изискващи наблюдение и хоспитализация, като прецизирането на диагнозата става с клинично наблюдение, лабораторни проби, рентгенография на бял дроб и корем и евентуално ехография на корем. Във връзка с това е следвало да се прецени налице ли е изпълнение на диагностичния план с реализиране на процедурите, необходими за изясняване на диагнозата. Без обсъждане е останало експертното мнение, че необратимото развитие на болестния процес е предмет на приблизителни оценки, но това най-вероятно е моментът след 0,20ч., който експертен извод, наред с констатираното влошаване на състоянието на детето, с няколкократно повръщане, повишаване на температурата, палпаторна болка по целия корем, сочат на влошаване на състоянието на пациента и това обстоятелство е следвало да бъде преценено във връзка с дължимото лекарско поведение от подс. А.. Предвид възраженията пред въззивния съд за правилност на действията на д-р А. е било необходимо в решението да се прецизира - при динамиката на състоянието на детето, какви действия е следвало да извърши подсъдимият, и по какъв начин неизвършването или забавянето им е причинило смъртта на детето. Изложените съображения във връзка с пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и липсата на отговор на възражения от въззивния съд, сочат на наличие на основание за отмяна на атакувания съдебен акт и в частта му, касаеща ангажирането на отговорността на подс. А., и връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При това положение касационната инстанция е препятствана да осъществи проверка за правилното приложение на материалния закон, както и да упражни правомощие по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК. По жалбата на частните обвинители С. Д. и Р. Д.. Жалбата е само по отношение на частта от въззивното решение, с която е потвърдено оправдаването на подс. П. К. по повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК, като в нея се оспорва правилното приложение на материалния закон. Според настоящата инстанция, оплакванията в жалбата не могат да бъдат разгледани, предвид направените вече във връзка с жалбите на подсъдимите А., Н. и К. констатации за допуснати нарушения на процесуалните правила, поставящи под съмнение законосъобразното установяване на фактическата обстановка и наличието на пороци при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Проверката за правилно приложение на материалния закон може да бъде извършена само при спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата, а в случая се констатират нарушения в доказателствената дейност на съда. Макар фактите, обосноваващи обвинението срещу подс. К., да не са идентични с тези, свързани с отговорността на другите трима подсъдими, те не могат да бъдат разгледани и преценени отделно, понеже се касае до фактически обстоятелства, обединени в последователно развиващ се процес. Неминуема е връзката между фактите, макар и запълващи различни времеви периоди, поради това, че се касае до лекарска дейност във връзка с лечението на един пациент – детето Д. Д., и до преценка на поведението на всеки един от лекарите във връзка причиняването на смъртния резултат. Поради пороците при формиране на фактическите изводи, е налице невъзможност да се извърши преценка на правилността на оправдаването на подс. К. и е необходимо съдебния акт да бъде отменен и по отношение на него, като отново бъде извършена проверка за съставомерността на поведението му при установяване на различни фактически положения. По жалбите на гражданските ответници МБАЛ [фирма] и МБАЛ [фирма]. В жалбите на процесуалните представители на двете юридически лица подробно се развиват възражения срещу изводите за основателност на гражданските искове, по техния размер и във връзка със солидарната отговорност. Решаването на въпроса за деликтната отговорност на лицето, възложило работата – на двете болници, е непосредствено свързано с произнасяне по въпроса за виновното причиняване на вреди от лицата, на които тези здравни заведение са възложили работа. Следователно, без произнасяне по въпросите за съставомерността на поведението на подсъдимите лица, не е възможно обсъждане на основателността и размера на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди. Наличието на основание за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане по отношение на въпросите за виновността и отговорността на подсъдимите, и доколкото основанието на граждански иск е престъплението, в което се изразява деликта, сочат, че съдебният акт следва да бъде отменен и досежно произнасянето по гражданските искове. Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че оплакванията в двете жалби на гражданските ответници за липса на отговор от въззивния съд на техните възражения срещу ангажиране на отговорността им, са основателни, понеже в атакуваното решение те не са намерили отговор. При новото разглеждане на делото посочения недостатък следва да бъде отстранен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 215 от 14.10.2016г., постановено по внохд № 370/2015г. по описа на Апелативен съд – Варна. Връща делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.