1 Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 31.07.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 6 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Агенция за приватизация и следприватизоционен контрол, [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Т. С. срещу решение № 1187 от 17.06.2013г. по т. дело № 3260/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 620 от 14.07.2009г. по т. дело № 1626/2006г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VI-5 състав в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу [фирма], [населено място], Княжество Л. и [фирма], [населено място] за солидарно плащане на сумата 64 166,03 лв., представляваща неустойка по чл. 36.6 от приватизационен договор от 23.03.1999г. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Въззивният съд неправилно е приел, че задължението за плащане на неустойка в приватизационния договор е безсрочно, неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД и не е съобразил чл. 40.1 от договора, в който е уговорен срок от 20 календарни дни, след изтичането на който задължението за неустойка става изискуемо. Касаторът поддържа, че този срок е започнал да тече от уведомяването на купувачите за размера на неустойката с писма изх. № 99-00-69/20.09.2006г. и изх. № 26-00-1889/20.09.2006г. на А.. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск по чл. 92 ЗЗД да бъде уважен, като претендира присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място], Княжество Л. чрез процесуален представител адв. М. П. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение, тъй като въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Релевира доводи, че принципът за началото на давността почива на разбирането, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на касационната жалба. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Хайк К. оспорва касационната жалба. Излага съображения, че въззивният съд е изследвал всестранно фактическата обстановка по спора, анализирал е договорите и е провел съответните разграничения между моментите на възникване на вземането и на настъпване на изискуемостта в изпълнение на указанията на ВКС, като се е позовал на разпоредбата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Въззивният съд е установил наличието на предпоставките за дължимост на претендираната неустойка по чл. 36.6 от приватизационния договор от 23.03.1999г. в размер 64 166,03 лв.: 1/ наличие на правоотношение по сключен на 23.03.1999г. приватизационен договор за продажба на 35 303 броя поименни акции /75% от капитала на [фирма]/, от които [фирма], Л. купило 26 830 броя /57% от капитала на приватизираното дружество/, а [фирма], [населено място] - 8 473 броя /18% от капитала на същото/; купувачите са солидарни длъжници относно изпълнението на всички задължения, поети с договора, с изключение на случаите когато договорът предвижда друго; 2/ задължения на купувачите да не продават или прехвърлят акциите си за срок от 5 години от датата на влизане на договора в сила, да не прехвърлят правата и задълженията, произтичащи от договора на трето лице без предварително писмено съгласие на продавача или на друг надлежен държавен орган /чл. 24 от договора/, както и задължение при увеличаване на капитала на дружеството да не намаляват участието си в него за срок от пет години от влизане в сила на договора, освен ако са изпълнили задълженията си по него или имат предварително съгласие на продавача /чл. 26 от договора/; 3/ уговорена неустойка в чл. 36.6. от договора за неизпълнението на задълженията по чл. 24 и чл. 26 в размер на 100 % от цената на прехвърлените акции по този договор, респективно намаленото участие; 4/ неизпълнение на задължението по чл. 26 от приватизационния договор, изразяващо се в намаляване на участието на [фирма] в капитала на приватизираното дружество при извършени увеличения на капитала, вписани с решения от 28.03.2000г., 08.11.2001г. и 25.09.2003г. по ф. дело № 58/1992г. на Бургаски окръжен съд по партидата на [фирма]; 5/ общият размер на дължимата неустойка след второто намаляване на участието на [фирма] в капитала на приватизираното дружество възлиза на 64 166.03 лв. Неизпълнението на задължението по чл. 26 от договора и на други задължения е установено от А. с констативен протокол № КП - 237/10.03.2006г., в който е предложено да бъдат начислени неустойки в определени размери, като за неизпълнение на задължението по чл. 26 от договора неустойката е в размер 144 527 лв. Въззивната инстанция е констатирала, че липсват доказателства, установяващи получаването на писма изх. № 99-00-69/20.09.2006г. и изх. № 26-00-1189/20.09.2006г.от А. съответно до [фирма] и [фирма] за начислена на основание чл. 36.6 от договора неустойка в размер 144 527 лв. за неизпълнение на задължението по чл. 26 от договора и предоставяне на срок от 20 календарни дни от получаване на съответното писмо за плащане на неустойката. Изводът за неоснователност на предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД в частта за сумата 64 166,03 лв. – неустойката по чл. 36.6 от приватизационния договор, е аргументиран с погасяването му по давност на основание чл. 111, б. „б” ЗЗД. За да приеме за основателно възражението за изтекла тригодишна давност, съдебният състав е обсъдил разпоредбите на чл. 40.1 от приватизационния договор, чл. 114, ал. 2 ЗЗД и е изложил съображения, че уговорената неустойка обезпечава неизпълнението на задължение, чийто предмет е престация за бездействие /non facere/, при което е възможно единствено пълно неизпълнение. Поради това въззивната инстанция е заключила, че вземането за неустойка възниква в деня, в който е нарушено задължението да не бъде намалявано участието, на когото и да било от купувачите в капитала на приватизираното дружество, т. е. когато са вписани решенията за увеличаване на капитала на това приватизираното дружество - съответно 28.03.2000г., 08.11.2001г. и 25.09.2003г., и съобразно разпоредбата на чл. 111, б. „б” ЗЗД вземането за неустойка е погасено с тригодишна давност - по отношение на съответните части за първите две вземания давностният срок е изтекъл съответно на 29.03.2003г. и 09.11.2004г., а исковата молба е подадена на 25.09.2006г. по пощата. С определение № 775 от 30.12.2014г. по настоящото т. дело № 6/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 1187 от 17.06.2013г. по т. дело № 3260/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: от кой момент започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането за неустойка, дължима вследствие неизпълнение на задължение, когато в приватизационния договор е посочено, че неустойката се дължи в определен срок след уведомяване от продавача на купувача за нейния размер. Този въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 103/08.10.2009г. по т. дело № 68/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., в което е прието, че при определяне на момента, от който започва да тече давността при вземанията за неустойка по приватизационния договор от значение е договорната клауза, съгласно която е въведено задължение за купувача да плати на продавача договорените неустойки в седмодневен срок след уведомлението от продавача за техния размер. Правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД се прилага като се зачитат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпването на изискуемостта, както и с възможността неустойката да е с модалитети - условие, срок и пр. В тези хипотези, изискуемостта на неустойката настъпва в съответствие с модалитета. По отношение на необходимостта от съобразяване с посоченото решение е и отменителното решение № 116 от 03.10.2011г. на ВКС по т. д. № 868/2010г., I т. о., ТК, в което съдебният състав на ВКС се е позовал на решение № 103/08.10.2009г. по т. дело № 68/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., в което е прието, че тригодишната погасителна давност за вземането за неустойка, дължима вследствие неизпълнение на задължение, когато в приватизационния договор е посочено, че неустойката се дължи в определен срок след уведомяване от продавача на купувача за нейния размер, започва да тече след изтичане на определения срок за изпълнение. Разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК регламентира задълженията на съда, на който е върнато делото за ново разглеждане, да се съобрази с указанията на Върховния касационен съд по прилагането и тълкуването на закона. В настоящия случай като е обсъдил разпоредбите на чл. 40.1 от приватизационния договор и чл. 114, ал. 2 ЗЗД, без да се съобрази с посочената практика на ВКС и указанията в отменителното решение по тълкуването на закона, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен за сумата 64 166,03 лв., представляваща неустойка по чл. 36.6 от приватизационен договор от 23.03.1999г., заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 25.09.2006г. до окончателното плащане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците трябва да заплатят на касатора направените от последния разноски за всички съдебни производства в размер общо 3 909,96 лв. и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер 2 454,98 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1187 от 17.06.2013г. по т. дело № 3260/2011г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 620 от 14.07.2009г. по т. дело № 1626/2006г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VI-5 състав в частта, с която е отхвърлен като погасен по давност иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол срещу [фирма], [населено място], Княжество Л. и [фирма], [населено място] за солидарно плащане на сумата 64 166,03 лв., представляваща неустойка по чл. 36.6 от приватизационен договор от 23.03.1999г. и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], Княжество Л., вписано в [населено място] под № Н 510/66 от 1976г. и [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], С. промишлена зона, сграда на [фирма] да заплатят солидарно на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 64 166,03 лв. /шестдесет и четири хиляди сто шестдесет и шест лева и три стотинки/, представляваща неустойка по чл. 36.6 от договор за продажба на 75% от акциите на [фирма], [населено място], сключен на 23.03.1999г., заедно със законната лихва, считано от 25.09.2006г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 3 909,96 лв. /три хиляди деветстотин и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ - разноски за всички съдебни производства и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 2 454,98 лв. /две хиляди четиристотин петдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ - възнаграждение за юрисконсулт. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.