Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60270

София 08.10.2021г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1543 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Входирани са две молба на 27.07.2021г. - с вх.№ 66024 и с вх.№ 65989 – с идентично съдържание, подадени от Д. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Е. П. с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по реда на чл.288 ГПК определение с № 60567 от 1.07.2021г. Иска се присъденото адвокатско възнаграждение от 1 200лв. да бъде намалено на 500лв., на която сума според молителя възлиза минималния размер, определен съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004г.за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Доводите му са, че процесуалният представител на ответника е изготвил единствено отговор на касационната жалба, без да се явява в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, считайки че същото не е преклудирано, доколкото не е разполагал възможност да го направи до този момент.

След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 ГПК, в предоставения срок, е постъпило становище за неоснователност на искането от адвокат Е. П., процесуален представител на „РИО КОМЕРЦ“ООД. Оспорва като неправилно твърдението, че минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 500лв. Изчислява същото на 900лв., съобразно материалния интерес на спора и нормата на чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г., /3/4 от възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г./Излага доводи, че съдът може и да не определи минималния размер, тъй като разполага с право на преценка. В случая, намира че следва да се съобрази обемът на извършената работа - представеният отговор на касационна жалба е от шест страници, в които подробно са разгледани всички доводи в касационната жалба и е направен анализ на целия доказателствен материал по делото. Следва да се отчете и че евентуалното намаляване на размера би рефлектирало върху интересите на ответника, тъй като разноските са направени по вина на касатора, който е инициирал производството. Акцентира се и на обстоятелството, че касаторът не е представил списък на разноските по чл.80 ГПК, което изключва възможността му да иска изменение на постановеният акт в частта за разноските.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното:

С определение № 60567 от 1.07.2021г., настоящият състав на съда не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 2999 от 21.12.2020г. по гр.д.№ 749 по описа за 2020г. на ОС Благоевград. Присъдени са направените от ответната страна пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение съобразно установения за реално извършен размер от 1 200лв., пред вид липсата на направено до този момент възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

С настоящата молба ответната страна прави такова възражение. Възможността за него не е преклудирана пред вид обстоятелството, че в производството по чл.288 ГПК съдът се произнася в закрито заседание и съдът дължи произнасяне. Съгласно цитираната норма, съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение до минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата, ако прецени, че то се явява прекомерно пред вид фактическата и правна сложност на делото.

При преценката си, настоящият съдебен състав съобрази - от една страна, че делото е с правно основание чл.215 КТ и доколкото спорът е между работник и работодател и касае въпрос, свързан с изпълнението на трудово правоотношение, същият е трудов. От друга страна, съставът отчита,че предметът на спора е изисквал преценка дължимостта на полагащи се на работника средства за осъществените от него командировки за период от година и половина /включващ отделни дни от всеки месец, считано от 21.01.2016г. до 24.07.2017г./, събирани са множество доказателства – както писмени, така и гласни, както и заключения на четири експертизи, извършвани са различни процесуални действия, което налага извод, че делото не може да бъде определено като такова с ниска фактическата и правна сложност на делото. Имайки пред вид това и след като съобрази обемът на положения от процесуалния представител на страната труд – представен отговор по представеното изложение на основанията за допускане, съдържащ седем страници с подробно изложени доводи, настоящият съдебен състав не споделя довода на молителя, че фактът че процесуалният представител на ответната страна е изготвил единствено отговор на касационната жалба, без да се явява в съдебно заседание, е достатъчен за обоснове извод за прекомерност на възнаграждението. В случая - материалният интерес на спора е в размер на 15 535лв. и съгласно т.16 от ТР № 6/2013г. по т.д.№ 6/2012г.на ОСГТК на ВКС, минималният размер на адвокатското възнаграждение /доколкото се касае до трудово дело с определен материален интерес/ следва да се определи по чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения /минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ – 17.03.2021г./ Съобразявайки характера на спора и посочената фактическата и правна сложност на делото, настоящият съдебен състав намира, че може да измени постановения акт в частта за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение от 1 200лв. до размер на 1 000лв. Възражението на „Рио Комерц“ООД за липса на представен списък за разноски е неоснователно, защото с оглед изхода на спора ответната страна няма право на такива и не тя е страната, поискала присъждането им /за да е приложима за нея разпоредбата на чл.80 ГПК/.Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗМЕНЯ постановеното определение с № 60567 от 1.07.2021г. по гр.д.№ 1543/21г. в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на разноските, които Д. С. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, офис 4, адвокат П. е осъден да заплати на „Рио Комерц“ ООД [населено място], представляван от управителите Р.Г. и О.Г., с адрес на управление:гр.Петрич, [улица] за адвокатско възнаграждение от 1 200лв.на 1 000лв./хиляда лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.