Р Е Ш Е Н И Е № 243 София, 17 септември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на осми май, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков касационно наказателно дело № 672 / 2013 година Касационното производство е образувано по протест от зам. Апелативен прокурор при Апелативна прокуратура – гр. София и жалби от подс. Ц. П. М., подс. А. С. К., подс. В. Й. Б., Л. М. К. и подс. И. П. И. /депозирани чрез защитниците им/, против въззивно решение № 17 от 25. 02. 2013 год., постановено по ВНОХД № П119 / 2012 год. по описа на Апелативен съд - гр. София, с което е била изменена присъда от 18. 07. 2012 год., постановена по НОХД № С-348 / 2010 год., по описа на Софийският градски съд. В касационния протест се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се доводи за наличие на процесуални нарушения при проведения от апелативния съд доказателствения анализ, както и такива, за допуснати нарушения на материалния закон, като се прави искане, атакуваното решение да бъде отменено изцяло, а делото върнато за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд. С жалбата на подс. Ц. П. М. /поддържана и в съдебно заседание/, се релевират и трите касационни основания. Излагат се съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване правото на защита на подс. М., за неправилно приложение на материалния закон, както и за явна несправедливост на определените му наказания. С жалбата се отправят алтернативни искания – оправдаване на подсъдимия, приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, определяне на наложените му наказания при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и намаляване размера, на присъдените обезщетения за неимуществени вреди по предявените граждански искове. С жалбите на подс. А. С. К. и подс. В. Й. Б. /поддържани и в съдебно заседание/, се правят оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на разпоредбите на чл. 14 и чл. 339, ал. 2 от НПК поради и което се моли, атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. С жалбата на подс. Л. М. К. /поддържана и в съдебно заседание/ се атакува въззивното решение в частта с която, се ангажира наказателната му отговорност за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 354а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Излагат се подробни доводи за наличието и на трите касационни основания като се претендира за оправдаване на подсъдимия, алтернативно, за определяне на наложеното му наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. С жалбата на подс. И. П. И. /поддържана и в съдебно заседание/, също се излагат доводи за допуснати от апелативния съд нарушения на процесуалните правила при проведената оценка на доказателствената съвкупност, като се отправят искания за оправдаване на подсъдимия или за намаляване размера на наложеното му наказание до възможния законов минимум. Подсъдимите В. С. И. и В. Г. Х. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения като счита, че касационните жалби на подсъдимите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Гражданските ищци и частни обвинители И. И. А., Р. К. К., М. Г. Г. не се явяват и не се представляват в съдебното заседание. Гражданските ищци и частни обвинители Н. С. Д.-Г., Ц. Х. Я., Г. З. Ш. и Ю. А. М. не се явяват в съдебно заседание, като повереника им поддържа становище за основателност на касационния протест и неоснователност, на касационните жалби. Като съобрази депозираните протест и жалби, доводите на страните и след проверка на делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда от 18. 07. 2012 год., постановена по НОХД № С-348 / 2010 год., по описа на Софийският градски съд, подс. Ц. П. М. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 354а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т.3 от НК, за които при условията на чл. 54 от НК му били наложени наказания „лишаване от свобода” в размер на по осем години, а за второто и „глоба” в размер на 5000 лв., като бил признат за невинен и оправдан по останалите възведени му обвинения. При условията на чл. 23, ал. 1 от НК му било определено най-тежкото измежду наложените му наказания, а именно, „лишаване от свобода” за срок от осем години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затвор от открит тип, към което било присъединено и наказанието „глоба” в размер на 5000 лева. С присъдата, подс. М. бил осъден да заплати на гражданския ищец И. А. сумата от 85 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а предявения срещу му от гражданския ищец Р. К. бил отхвърлен като неоснователен. С посочената присъда, подс. Л. М. К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 354а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на осем години, като на основание чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС му бил определен първоначален „общ” режим на изтърпяване, в затвор от открит тип и оправдан по останалите повдигнати му обвинения. С присъдата били отхвърлени като неоснователни и предявените към този подсъдим, граждански искове. С присъдата, подс. А. С. К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 354а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на седем години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затвор от открит тип и оправдан по останалите повдигнати му обвинения. С посочената присъда подс. В. Й. Б. бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като за всяко едно от тях, му било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на три години. Такова като вид и размер наказание му е било определено и по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. По останалите повдигнати му обвинения, подс. Б. бил признат за невинен и оправдан, като били отхвърлени като неоснователни и предявените срещу му, граждански искове. Със същата присъда, подс. И. П. И. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 354а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на шест години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затвор от открит тип и оправдан по останалите повдигнати му обвинения. На основание чл. 68, ал. 1 от НК СГС постановил този подсъдим да изтърпи и предходно наложено му наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, в затвор от открит тип С присъдата била ангажирана наказателната отговорност и на подс. В. Г. Х.. По протест на прокурор при Софийска градска прокуратура, жалби на подсъдимите - касатори и жалби на частните обвинители и граждански ищци Н. Д.-Г., М. Г., Ц. Я. и Ю. М., било инициирано въззивно производство. С протеста се атакувала присъдата в частта, с която подс. Л. М. К. и подс. В. Й. Б. били оправдани по повдигнатите им обвинения за извършване на престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 129 и чл. 130 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК /описани в 25 пункта/ като към въззивния съд били отправени искания за събиране на доказателства и упражняване на провомощието визирано в разпоредбата на чл. 336, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 334, т. 2 от НПК. Идетично искане било изложено и в жалбата на частните обвинители и граждански ищци /а и такова, за уважаване на предявените граждански искове/. С жалбите на касаторите подсъдими, присъдата била атакувана в частта с която се ангажирала наказателната им отговорност, като към въззивния съд били отправени искания за цялостното им оправдаване. Алтернативно, част от подсъдимите претендирали и за намаляване размера на наложените им наказания. С протестираното, а и обжалвано, въззивно решение № 17 от 25. 02. 2013 год., постановено по ВНОХД № П119 / 2012 год. по описа на Апелативен съд - гр. София, първоинстанционната присъда била изменена, като подсъдимите Ц. П. М., Л. М. К., А. С. К. и И. П. И. били признати за невинни и оправдани по отношение на обстоятелството, че организираната престъпна група е образувана от лицето Х. Н. А.. Извършеното от подс. Ц. М. престъпление било преквалифицирано в такова по чл. 214, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2 от НК. Извършените от подс. В. Й. Б. три престъпления по чл. 131, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК били преквалифицирани в едно престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, като Б. бил оправдан и по отношение на обстоятелството, че е извършил престъплението в съучастие с подбудителите Х. Х. В. и Х. Н. А., а приложената по отношение на него разпоредба на чл. 23 от НК, била отменена. С решението били намалени размерите на наложените на подсъдимите наказания както следва: - за подс. Ц. П. М. – за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК – от осем години, на четири години „лишаване от свобода” и за престъплението по чл. 214, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 213а, ал. 3, т. 2 от НК – от осем години, на пет години „лишаване от свобода”, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му било определено общо най-тежко наказание в размер на пет години „лишаване от свобода”, към което било присъединено и наказанието „глоба” в размер на 5000 лева. - за подс. Л. М. К. от осем години „лишаване от свобода” на четири години „лишаване от свобода”. - за подс- А. С. К. от седем години „лишаване от свобода” на пет години „лишаване от свобода”. - за подс. И. П. И. от шест години „лишаване от свобода” на четири години и шест месеца „лишаване от свобода” и за - подс. В. Й. Б. от три години „лишаване от свобода” на две години „лишаване от свобода”, като срока за който било отложено изпълнението на това наказание, бил намален от пет на четири години. В останалата си част, първоинстанционната присъда била потвърдена. Вследствие на сторената съвкупна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, Апелативен съд – гр. София законосъобразно е приел, че вината и авторството на извършените престъпления за които подсъдимите са били признати за виновни, са установени по категоричен и несъмнен начин. Този извод е изграден на базата на различни доказателствени източници които, се намират в корелация по между си - показанията на разпитаните по делото свидетели /включая и прочетените по реда на чл. 281 от НПК/, заключенията по компютърно-техническата, съдебно-медицинските, физико-химическите, дактилоскопните, СМЕ на веществени доказателства, биологичната, трасологичната, техническата, съдебно-оценителната, комплексната експертизи, приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност, е проведена от въззивната инстанция при съблюдаване на принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Софийският апелативен съд подробно е преценявал целия обем от събрани доказателства, които не е разглеждал едностранчиво, превратно или изопачено, а внимателно, логично и задълбочено. Не е пропуснал да обсъди гласните доказателствени средства, изследвал е съществуващите противоречия и по същество е посочил кои от тях и защо приема за достоверни и кои от тях и защо отхвърля като недостоверни. Съдът обстойно е разгледал и показанията на св. И. А.. Преценил ги е за последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с други доказателства, затова не се е усъмнил в тях и основателно ги е счел за достоверни. Показанията на пострадалия са равностойно доказателствено средство и поначало не съществува пречка съдът да основе на тях фактическите положения, които счита по делото за установени, когато по свободно вътрешно убеждение ги оцени за достоверни. Суверенната преценка на въззивния съд, разглеждащ делото по същество, на кои доказателствени средства ще се довери е извън обхвата на упражнявания контрол от Върховния касационен съд, щом подходът при оценката на тези доказателствени материали отговаря на процесуалните изисквания за законосъобразност, както е в настоящия случай. Възраженията на защитниците на касаторите-подсъдими свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянията не следва да бъдат споделяни. По делото са налице в достатъчна степен такива - в частност показанията на свид. И. А., Й. П., М. П., защитените свидетели с идентификационни номера 001, 002, 003, 004, Л. А. и др., експертните заключения, различните по вид писмени доказателства, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество и в частност, от въззивната инстанция. Извършеното от всеки един подсъдим престъпление, е било правилно квалифицирано, като са били изложени в необходимия обем съображения, касателно различните престъпни състави, включая и квалифициращите им признаци . Апелативен съд – гр. София много подробно и аргументирано е отговорил на доводите на защитата на подсъдимите свързани с правилността и законосъобразността на постановения първоинстанционен акт /наведени междувпрочем принципно по същество и в касационните жалби/, като липсват допуснати каквито и да е било нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Въззивната инстанция е извършила собствен анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като релевантните факти са били детайлно обсъдени и следва да бъде споделен извода, че същите обуславят съставомерност на деянията осъществени от касаторите, като материалния закон /с изключение на сторената преквалификация досежно подс. Ц. М./ извън всякакво съмнение е приложен правилно. При това положение, не са налице основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2, изр. 2-ро във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, за отмяна на постановените актове и оправдаване на подсъдимите Ц. М., Л. К., А. К., В. Б. и И. И., тъй като посочената хипотеза в случая не е налице – тези подсъдими не са осъдени за несъставомерни деяния. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователни се явяват наведените оплаквания за нарушение на материалния закон, като следва да се отбележи, че липсват и допуснати нарушения на процесуалните правила, които да се явяват съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК и да налагат отмяна на атакуваното решение, на това основание. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Извършеният от апелативния съд анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подсъдимите обстоятелства, е принципно правилен и настоящата инстанция няма основания за неговата промяна. Въззивният съд е упражнил правомощията си по чл. 337, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като наложените на подсъдимите наказания като размери, следва да се счетат за адекватни и кореспондиращи с целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето им, са спазени законовите правила и същите, не съдържат характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Ето и защо, наложените на подсъдимите наказания се явяват справедливи и поради тази причина, не може да бъде смекчено /респективно, влошено съобразно изложеното в касационния протест/ наказателноправното положение на касаторите. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че касационните протест и жалби се явяват неоснователни и като такива, следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното въззивно решение, оставено в сила. Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 17 от 25. 02. 2013 год., постановено по ВНОХД № П119 / 2012 год. по описа на Апелативен съд - гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.