Р Е Ш Е Н И Е № 237 София, 16.05. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 11.12.2012 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 872 /2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Б. И. и Н. Б. И., двамата от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 393 от 08.03.2011 год., по в.гр. д. № 869/2010 год., в частта, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд № 992/09.03.2011 год., по гр.д.№ 3075/2007 год. за отхвърляне на предявените от настоящите касатори, като ищци, преки искове по чл. 407, ал.1 ТЗ/ отм./ срещу ЗК [фирма], като главен ответник, за присъждане на обезщетение от по 60 000 лева за всеки един от тях за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на сина им Б. И. И., настъпила при ПТП на 30.12.2005 год., ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното им изплащане, както и в частта, с която е осъден Г. фонд, [населено място], на осн. чл.88, ал.1, б.”б” ЗЗ/ отм./ да заплати на всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 40 000 лв. и е прекратено производството по делото досежно същите тези искове, поради недопустимостта им. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение в посочената по- горе негова част и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му и връщане на делото за въззивния съд за произнасяне по същество на въззивната жалба на ищците. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, като в проведеното съдебно заседание по делото е поддържала изцяло изложените в отговора доводи и съображения за липса на основание за касиране на обжалвания въззивен съдебен акт. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: С определение № 675 от 10.09.2012 год., постановено по горепосоченото дело състав на ІІ т.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по релевантния за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с допустимостта на предявения срещу застрахователя главен пряк иск по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди при уважен в наказателния процес срещу делинквента иск по чл.45, ал.1 ЗЗД за обезвреда на същите тези вреди и издаден изпълнителен лист, както и за допустимостта на заявения при условията на евентуалност иск по чл.88, ал.1, б.”б” ЗЗ / отм./срещу Г. фонд. Приел е, че даденото от въззивния съд разрешение на същия е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 на ТР № 2/ 06. 06. 2012 год., по т.д.№ 1/2010 год. на ОСТК на ВКС, според която при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД, прекият иск на увреденото лице по чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./, съответно по чл.226, ал.1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, е допустим. От задължителния характер на ТР № 2/06.06.2012 год. на ОСТК на ВКС следва, че разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на същата е само частта на въззивното решение на Софийски апелативен съд, с което първоинстанционният съдебен акт е обезсилен. За да постанови този краен правен резултат Софийски апелативен съд е счел, че прякото право да се предяви иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента - виновния за настъпилото на 30.12.2005 год. ПТП водач на л.а. „ Деу Матиз”, с рег.№ РВ -00-58СС, или евентуално срещу Г. фонд при наличие на предпоставките на чл. 88, ал.1, б.”б” ЗЗ/ отм./, е погасено с уважаване на исковите претенции на ищците по чл.45, ал.1 ЗЗД срещу прекия причинител на вредата в заявени в наказателния процес по НОХД № 731/2006 год. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са съображения, че законно признатото субективно право на пострадалия на обезвреда по реда на чл.407, ал.1 ТЗ/ отм./ или при липса на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента- чрез предявяване на евентуален иск срещу Г. фонд е алтернативно, а не паралелно на предоставеното му деликтно право, поради което с реализиране на последното възможността за защита на страната е изчерпана. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, според съжденията на въззивния съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, се явява липсата на предвидена от законодателя солидарна отговорност между застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” и прекия причинител на вредата, от което следва и приетото в задължителната съдебна практика на ВКС- т.11 на ППВС № 7/77 год., че исковете срещу тях могат да бъдат съединени единствено при условията на евентуалност. Затова, според решаващата инстанция, обстоятелството дали разполагайки с изпълнителен лист срещу прекия причинител на вредата ищците са реално удовлетворени е ирелевантно, тъй като неплащането на присъденото обезщетение не е нов юридически факт, пораждащ право на обезщетение за същите тези вреди и срещу застрахователя или евентуално срещу ГФ. Решението на въззивната инстанция е неправилно. Независимо, че деликтното право и прякото право принадлежат на едно лице и възникват едновременно с общи елементи във фактическия състав, който ги поражда, от различните им основания следва, че при липса на изрична законова регламентация, която да урежда поредността или връзката помежду им в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, те съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се и се погасяват в един и същи момент с удовлетворяване на пострадалия в пълен обем, което обстоятелство Софийски апелативен съд не е съобразил . Следователно гореизложеното разбиране и постановките в т.1 на ТР № 2/ 2010 год. на ОСГТК на ВКС, с които същото е в пълно съгласие, позволяват да се приеме, че предявените от И. Б. И. и Н. Б. И. преки искове по чл. 407, ал.1 ТЗ/ отм./ за заплащане от ответното АД, като застраховател на гражданската отговорност на виновния за процесното ПТП водач на лек автомобил на обезщетение от по 60 000 лв. за всеки един от тях, за причинените им като резултат от същото неимуществени вреди не е недопустим, независимо от успешно реализираната от тях по реда на чл.45, ал.1 ЗЗД гражданска защита в наказателния процес по НОХД № 731/2006 год. на Пловдивския окръжен съд срещу делинквента и издадения в тази вр. изпълнителен лист. По гореизложените съображения не биха могли да бъдат възприети за недопустими и предявените при условията на евентуалност искове за обезвреда срещу Г. фонд, основани на чл.88, ал.1, т.2 ЗЗ/ отм./ Поради това обжалваното въззивно решение, в частта, с която е обезсилен първоинстанционния съдебен акт и е прекратено производството по делото, като постановено при наличие на посоченото в касационната жалба касационно основание по чл.281, т.3 ГПК следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по основателността на въведените с въззивната жалба оплаквания. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски, направени в производството пред ВКС и своевременно поискани от касаторите. Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.3 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 393 от 08.03.2011 год., по в.гр. д. № 869/2010 год., само в частта, с която е обезсилено решението на Софийски градски съд № 992/09.03.2011 год., по гр. д.№ 3075/2007 год., поради недопустимост на предявените при евентуалност искови претенции срещу ЗК [фирма], като главен ответник и Г. фонд, със седалище [населено място], като евентуален. ВРЪЩА делото на за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.