Р Е Ш Е Н И Е № 270 София, 27 юли 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 653/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия Д. И. С., срещу въззивно решение № 45 от 13.03.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 404/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд. В касационната жалба се релевират, макар и имплицитно всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Посочва се, че не било доказано извършването на престъплението, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение. Твърди се, че към момента на подаване на декларацията не знаел, че има проблем с двете фактури, че не били подписани пред него. Навеждат се доводи за това, че подсъдимият по никакъв начин не е могъл да узнае, че едноличният собственик е починал, тъй като единственият достъп за него до тази информация бил Търговския регистър. Дружеството било прекратено на 13.01.2012 г. и едва от вписването му в търговския регистър имало действие по отношение на други лица, като към онзи момент, подсъдимият проверил и дружеството било действащо, предвид на което се твърди липсата на умисъл при попълване на декларацията за възстановяване на ДДС. Декларативно се инвокира довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на обжалвания въззивен акт и постановяването на оправдателен такъв, алтернативно се пледира за намаляване на наказанието. В съдебното заседание пред касационната инстанция, подсъдимия Д. С. и неговия процесуален представител – адв. Г. П., редовно уведомени, не се явяват. Представителят на ВКП моли жалбата да се остави без уважение. Акцентира върху обстоятелството, че въззивната инстанция е приложила закона, който е трябвало да се приложи и въз основа на правилно установената по делото фактическа обстановка е дадена правилна и вярна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, като посочва, че не е допуснала съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.14 НПК. Подчертава, че е наложено справедливо наказание. Прави се искане за потвърждаване на решението на Варненския апелативен съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: С присъда № 26 от 14.11.2014год. по нохд № 137/2014 г. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия Д. И. С. за виновен в това, че на 14.05.2009 г. в [населено място], в качеството си на управител и представляващ [фирма] – [населено място], ЕИК:[ЕИК], избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 30 926.86 лева дължим данък по ЗДДС, като потвърдил неистина в подадена пред НАП справка – декларация по ЗДДС с вх. № 08000995777 от 14.05.2009 г. и в дневник за покупките, неразделна част от декларацията, за данъчен период 01.04-30.04.2009 г., както и използвал неистински документи при упражняване на стопанската си дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите – фактура № 34/16.04.2009 г. с доставчик [фирма], данъчна основа 61 500 лева и ДДС – 12 300 лева и фактура № 35/23.04.2009 г. с доставчик [фирма], данъчна основа 93 134.30 лева и ДДС – 18 626.86 лева, приспадайки неследващ се данъчен кредит в размер на 30 926.86 лева, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 1, т. 6, предл. 2 и т. 7, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил наказание две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал. 1 НК е отложено за срок от четири години. Съдът се е произнесъл и по деловодните разноски. С въззивно решение № 45 от 13.03.2015 г., постановено по в.н.о.х.д. № 404/2014 г., Апелативен съд - Варна е изменил първоинстанционната присъда, като е приел, че с престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 НК подсъдимият е избегнал установяването и плащането на дължим ДДС в размер на 27 576.72 лева. Касационната жалба е депозирана от активно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на касационна проверка и в преклузивния 15-дневен срок, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че касационната жалба, по съдържание преповтаря изложените във въззивната жалба доводи, като игнорира съществения факт, че апелативният съд не е пренебрегнал оплакванията на жалбоподателя и с решението си е дал задълбочен и мотивиран отговор на всички релевирани възражения. От посочените в мотивите на съдебния акт аргументи е видно, че отделните оплаквания са обсъдени прецизно и внимателно в контекста на цялостната доказателствена съвкупност по делото, като ясно и точно са посочени основанията, въз основа на които всяко едно от тях е преценено като неоснователно, като по този начин въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения и постановеното решение отговаря на законоустановените изисквания. Независимо от това, съдебният състав на върховната касационна инстанция ще изложи своите съображения, като счита, че не се налага да преповтаря аргументите на второинстанционния съд, а само да се посочат допълнения към същите. Върховният касационен съд констатира, че не са налице допуснати съществени нарушения от предходните две инстанции по отношение на дейността им, касаеща събирането, анализа и оценката на доказателствен материал по делото, като при формирането на вътрешното им убеждение са спазени изискванията за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото. При извършената проверка от съдилищата и последвалата оценка на доказателствената съвкупност, са изведени фактическите положения, съдържащи признаците за съставомерност на инкриминираното с обвинителния акт деяние, което е позволило да се изведат и правилните изводи за виновното поведение на подсъдимия. Въззивната инстанция е оценила самостоятелно доказателствените материали по делото съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не е налице опорочаване на доказателствената дейност, която да доведе до индиции за съмнение по отношение на осъдителните изводи на съда. Установените от апелативния съд фактически положения са формулирани в резултат на собствен анализ на доказателствените материали и се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Само за допълнение е необходимо да се отбележи, че фактическата обстановка е била основана върху комплекс от данни, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, показания на свидетели, експертни заключения и писмени доказателства, обсъдени и оценени поотделно и в съвкупност. Двете предходни инстанции са обсъдили всички първични документи, отразяващи дейността на [фирма] през инкриминирания период от време и са установили, че посочените в съобразителната част на обвинителния акт документи, каквито са двете фактури с доставчик [фирма] и по-конкретно с № 34/16.04.2009 г., по която е бил начислен ДДС 12 300 лева и № 35/23.04.2009 г. с начислен ДДС 24 900 лева, не отразяват реално извършени сделки, респективно по тях няма извършени доставки. В случая е безспорно установено, че при предоставяне на информация пред органите по приходите подсъдимият използвал неистински документи – въпросните данъчни фактури. С тези крайни изводи, настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира, като ги намира за правилни и законосъобразни. Отразяването на тези сделки в справката –декларация е довело до подаването пред НАП на декларация, в която е потвърдена неистина. Възраженията от подсъдимия, че не знаел, че положения подпис върху фактурите е на друго лице, а не на посочения като съставител /Ц. Ц./ и че при попълване на декларацията за възстановяване на ДДС е липсвал умисъл, са напълно неоснователни. Безспорно е установено, че подсъдимият съзнателно е посочил в счетоводните документи нереализирана покупка, тъй като е бил напълно наясно, че [фирма] не му е доставило отразените количества слънчоглед. Несъстоятелен е релевирания довод за липсата на умисъл. Несъмнено от двата предходни съдебни състава е установено, че подсъдимият е осъществил деянието виновно, като е действал при форма на вината „пряк” умисъл, напълно е съзнавал, че представя неистински документи, тъй като посочените търговски сделки са фиктивни, не са реално осъществени, както и е потвърдил неистина пред органите по приходите за месец април 2009 г. в справка-декларация и дневника за покупките. Всичко това той е осъществил с цел приспадане на неследващ му се данъчен кредит. Правилно и съобразно разпоредбите на закона въззивният съд е отстранил допуснато нарушение на материалния закон, чрез изменение на присъдата, като е приел, че подсъдимия неправилно е бил осъден за избягване установяването и плащането не на данъчните му задължения, а за неправомерно приспаднатия данъчен кредит. Предвид гореизложените аргументи касационната инстанция прецени, че не са налице допуснати нарушения на материалния закон, поради което и релевираното възражение от подсъдимия, се явява изцяло несъстоятелно. С искането се прави оплакване и за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Д. С. наказание, но същото е декларативно заявено, без да се сочат каквито и да било аргументи в подкрепа на това твърдение. Такива не са развити и в съдебното заседание пред касационната инстанция, поради което проблематиката, отнасяща се до наложеното на подсъдимия наказание и начина на неговото изпълнение, не могат да бъдат предмет на коментар в настоящия съдебен акт. Предвид гореизложените съображения съдът не намери да е налице нито едно касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК, тъй като не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правата на подсъдимия, правилно и законосъобразно е приложен материалния закон и наложеното му наказание не е явно несправедливо. Поради липсата на визираните в касационната жалба основания, атакуваното решение като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 45/13.03.2015 г., постановено по внохд № 404/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.