Р Е Ш Е Н И Е № 60074 Гр. София, 23.07. 2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря С. Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 2531/2019 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47 и сл. ГПК. Образувано по предявена в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА искова молба от АГРО КОМЕРС ООД [населено място], общ. Опака, чрез процесуален пълномощник, за отмяна /прогласяване нищожността/ на арбитражно решение по арб.д. № 186/2019 г. на Арбитражен съд Варна при Сдружение „ППМ” от 27.06.2019 г. С посоченото решение между страните е прието за установено, че настоящият ищец дължи на ответника ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕООД следните суми: 20 754.19 лв. – главница, представляваща стойността на коригирано на 05.04.2018 г. количество електрическа енергия за периода от 21.11.2017 г. до 11.01.2018 г. в размер на 125927 кВтч, установено със съответни протоколи на ответника ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД и БИМ [населено място], за което е издадена фактура № [ЕГН]/17.04.2018 г., както и лихва за забава за периода от 25.04.2018 г. до 07.02.2019 г., като е осъден да заплати на ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕООД горните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2019 г., както и сторените от двамата ответници съдебно-деловодни разноски. Петитумът се основава на разпоредбите на чл.47 ал.1 т.2, чл.47 ал.2 ЗМТА вр. чл.19 ал.1 ГПК – липса на валидно сключено арбитражно споразумение, евентуално – неарбитрируемост на спора, както и на чл.47 ал.1 т.4 и чл.47 ал.1 т.6 ЗМТА – страната – настоящ ищец не е била уведомена за насроченото за 21.05.2019 г. открито съдебно заседание; образуването на арбитражния съд не е съобразено с разпоредбите на ЗМТА. Фактическите основания на молбата се свеждат до следното: Ищецът като краен клиент по см. на § 1 т.27г от ДР на ЗЕ е потребител на енергийни услуги по см. на § 1 т.41б б.А ДР на ЗЕ, поради което и попада под закрилата на ЗЗП, а разпоредбата на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП следва да се тълкува разширително, за което се излагат подробни доводи. Ищецът не е бил редовно призован за проведеното открито съдебно заседание и не е могъл да участва и да оспори заключението на почерковата експертиза, според което допълнителното споразумение, съдържащо арбитражната клауза, е подписано от управителя на дружеството – Я. Я.. В настоящото производство на основание чл.193 ГПК отново се оспорва истинността на допълнителното споразумение № 3/25.05.2016 г. по отношение автентичността на подписа на Я.. Поддържа се, че арбитражният съд е обосновал компетентността си да разгледа спора на неистински документ, т.к. същият не носи подписи на лицата, посочени като негови автори. Евентуално се твърди, че арбитражното споразумение е изцяло бланкетно и неясно и не отговаря на законовите изисквания за арбитражна клауза. Ищецът не е уведомен да участва в избора на арбитър, нито за назначения такъв. Липсват документи, удостоверяващи разпределението на делото на конкретен арбитър от страна на председателя на съда, налице е промяна в състава на решаващия орган в хода на производството, поради което се твърди, че не е изпълнена процедурата в чл.11 ЗМТА и съставът на арбитражния съд е незаконен /вкл. се състои от един, вместо от трима арбитри/. Ответниците: ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕООД [населено място] и ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД [населено място] с общ писмен отговор, подаден чрез процесуален пълномощник, оспорват исковата молба. Заявяват, че ищецът не е потребител по см. на §13 т.1 от ДР на ЗЗП и липсват ограниченията на чл.19 ал.1 ГПК за разглеждане на спора от арбитраж. Твърдят, че призовката за заседанието и препис от заключението на вещото лице – графолог са връчени на насрещната страна чрез А. Д. – юрисконсулт и ищецът е бил редовно призован. Излагат, че арбитражното споразумение е валидно, а и компетентността на арбитража не е била оспорена в срока по чл.20 ал.1 ЗМТА /пред арбитража не е депозиран писмен отговор в 7-дн. срок от получаване на преписите от исковата молба и приложенията/, поради което същата се е стабилизирала. Твърдят, че съдържанието на арбитражното споразумение съответства на законовите изисквания. На последно място сочат, че определянето на арбитъра е станало в съответствие с чл.46 и сл. от Правилника на АС. В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си пълномощници, поддържат изразените становища, претендират разноски. По редовността и допустимостта на исковата молба, съдът се е произнесъл с изрично определение от закрито заседание на 23.12.2019 г. По съществото на спора, като съобрази становищата на страните и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира следното: Неоснователно ищецът поддържа да е налице хипотезата на чл.47 ал.2 ЗМТА вр. чл.19 ал.1 ГПК за нищожност на атакуваното решение, като постановено по спор, който не подлежи на решаване от арбитраж. Като търговско дружество, същият не попада в кръга от лица - потребители по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, които се ползват с особена закрила. Съгласно дефиницията в посочената разпоредба, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Дефиницията е ясна и не дава основание за тълкуване в наведения в исковата молба смисъл. По доводите, основани на чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, настоящият съдебен състав намира следното: Наличието на арбитражно споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка за компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран. За да е налице валидно арбитражно споразумение, трябва да са спазени изискванията на чл.7 ал.1 и ал.2 ЗМТА – да е постигнато писмено съгласие от страните в отделно споразумение, като клауза в друг договор или в подписани от страните документи, за възлагане на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали помежду им относно определено договорно /извъндоговорно/ правоотношение. Съгласно чл.7 ал.3 ЗМТА, арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът - писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитраж или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража. Хипотезата на чл.7 ал.3 ЗМТА предполага активно поведение на ответника по спора. То може да се изрази в изрично заявление, потвърждаващо компетентността на арбитражния орган, или в участие /вземане на становище по материални и процесуални въпроси, устно или писмено/, но при неоспорване на компетентността на арбитража, равносилно на мълчаливото й потвърждаване. Ако не е извършено някое от изброените по-горе процесуални действия, редовното уведомяване на ответника за арбитражното производство и неподаването на отговор на исковата молба в предоставения срок не може да се приравни на участие в производството по смисъла на чл.7 ал.3 пр.2 ЗМТА. Разпоредбата на чл.20 ал.1 ЗМТА, според която възражението против компетентността на арбитража трябва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба, следва да се тълкува изцяло във връзка с правилата на чл.7 ЗМТА. Предвидената с нея преклузия следва да намери приложение, когато страната е подала отговор на исковата молба /т.е. участва в производството/, без да оспори с него компетентността на арбитража. Настоящият случай не е такъв. От данните по делото е видно, че арбитражната клауза се намира в чл.1.16. от Допълнително споразумение № 3 към договор ПКСП - 117/10.03.2014 г. за покупко-продажба на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група, сключено на 25.05.2016 г. между ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕООД и АГРО-КОМЕРС ООД. Със споразумението се променя чл.42 ал.2 от раздел ХV на договора, който придобива следния вид – „При непостигане на съгласие, спорът ще се отнася за разрешаване пред Арбитражен съд [населено място] при Сдружение „ППМ“, съобразно неговия правилник“. Според ищеца, липсва сключено арбитражно споразумение, тъй като документът, в който горната клауза е обективирана, не е подписан от управителя му Я. Я., посочен за негов автор, респ. споразумението е невалидно. Това становище е заявено още с отговора на исковата молба по арб.д.№ 186/2019 г., постъпил в АС на 05.03.2019 г., с който се възразява, че Арбитражен съд – Варна не е компетентен да разгледа предявения иск, поради липса на арбитражно споразумение, по така посочените причини. Арбитражният съд е приел това възражение и е уважил доказателствените искания във връзка с него, но го е счел за неоснователно. Ответниците са оспорили ищецът да е възразил своевременно срещу компетентността на арбитражния орган, с твърдения, че отговорът на исковата молба е подаден след изтичането на указания 7-дневен срок. Предвид изложеното по-горе при обсъждането на приложимата правна уредба, от значение за делото е фактът, че страната не е приела изрично или конклудентно спорът да се решава от този арбитражен съд, поради което и правото да оспорва компетентността на арбитража по исков път не е преклудирано. От събраните в настоящото производство доказателства във връзка с автентичността на подписа на управителя на ищцовото дружество Я. Я. върху оспорения документ се установява следното: Видно от заключението на единичната графологична експертиза с вещо лице от НИК-МВР, Център за експертни криминалистични изследвания, подписите за „Купувач/Участник“ и в долното поле на първа и втора страница от изследвания документ – Допълнително споразумение № 3 към договор ПКСП - 117/10.03.2014 г. от 25.05.2016 г., сключен между „Продавач/Координатор“ - ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕООД и „Купувач/Участник“ – АГРО КОМЕРС ЕООД, не са положени от Я. И. Я.. За да достигне до този извод, вещото лице е ползвало сравнителен материал, класифициран от него в две групи образци. В първата попадат подписи, които са положени от лицето в оригинали на Заявления за издаване на документи за самоличност; подписи, находящи се върху документи по арбитражното дело, както и оригинали на нотариално заверени образци от подписи, също представени по арб.д.№ 186/2019 г. на АС – Варна. Заключено е, че всички тези подписи са изпълнени от едно и също лице. Във втората група попадат подписи върху документи по договор и споразумения, сключени с ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕООД, както и върху други документи, касаещи продажбата на електрическа енергия и участие в стандартна балансираща група. Те също са изпълнени от едно и също лице, но, сравнени с първите, между тях са открити съществени различия в общите и частни графически признаци, които са характерни, устойчиви и образуват идентификационна съвкупност, сочеща, че подписите в първата и във втората група са изпълнени от различни лица. Тези от първата група са приети от експерта за безспорно положени от Я. Я., поради това, че са поставяни пред длъжностни лица в кръга на функциите им, същевременно са полагани в дълъг период от време, даващ възможност да се проследи развитието на почерка и настъпването на евентуални изменения в този период. По отношение на втората група подписи вещото лице приема, че са изпълнени от друго лице, което е подписвало Я.. Разширената - тричленна съдебно-почеркова експертиза потвърждава изводите на единичната. Заключението е подписано с особено мнение на едно от вещите лица, според което разделянето на сравнителния материал в две групи е неправилно, тъй като образците и в двете от тях се характеризират с еднакви общи и частни признаци и в случая се касае единствено за вариантност на движенията извън границите на обичайната, характерна за лица, подписващи се в различни варианти. Според това вещо лице, оспорените подписи са положени от Я. И. Я.. Настоящият съдебен състав приема, че следва да даде вяра на двете заключения, а не на особеното мнение по тричленната експертиза, тъй като същите са обективно и компетентно дадени, обосновани и надлежно защитени от вещите лица в съдебните заседания, в които са изслушани. Предвид изложеното по-горе съдът приема, че документът, съдържащ оспорената арбитражна клауза, не е подписан от лицето, посочено като представляващо ищеца - управителя му Я. Я.. От това следва, че не е налице валидно писмено уговаряне спорът да бъде решен от конкретния арбитраж, нито са налице изключенията на ЗМТА, допускащи компетентност на арбитражния съд без наличието на предварително сключено арбитражно споразумение. С оглед горното искът по чл.47 ал.1 т.2 пр.1 ЗМТА се преценява като основателен и следва да бъде уважен. Основателността на иска за отмяна на арбитражното решение на предпочитаното от ищеца основание прави безпредметно разглеждането на останалите заявени основания по чл.47 ал.1 ЗМТА. Ответниците следва да заплатят ищеца сторените от него разноски съобразно представения и неоспорен списък по чл.80 ГПК, в размер на 2 200 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, арбитражно решение по арб.д. № 186/2019 г. на Арбитражен съд Варна при Сдружение „ППМ” от 27.06.2019 г. ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ ЕООД [населено място] с ЕИК[ЕИК] и ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплатят на АГРО КОМЕРС ООД [населено място], общ. Опака с ЕИК[ЕИК] сумата 2 200 лв. – разноски за производството по т.д.№ 2531/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: