1 Р Е Ш Е Н И Е № 538 София, 05 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание, проведено на 16 ноември, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 1834 / 2012 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдената Е. Г. П. и от осъдения Т. С. С., депозирано чрез защитника им, за отмяна по реда на възобновяването на решение № 206 от 04. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 551 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен, с което е била потвърдена присъда № 234 от 29. 06. 2012 год. постановена по НОХД № 932 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Плевен. В искането се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради и което към касационната инстанция се отправят алтернативни искания – оправдаване на осъдените П. и С., връщане на делото за ново разглеждане, намаляване размера на наложените на осъдените наказания до възможния законов минимум /а по отношение на П., приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК/. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането на всеки от осъдените лица. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Исканията на осъдените лица за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, са процесуално допустими, тъй като са депозирани от лица имащи право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421 от НПК срок и касаят съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледани по същество обаче, същите са неоснователни. Това е така поради следните съображения: С присъда № 234 от 29. 06. 2012 год. постановена по НОХД № 932 / 2012 год., по описа на Районен съд – гр.Плевен, осъдената Е. Г. П. била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, й е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което било отложено съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, а осъдения Т. С. С. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като и досежно него, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да бъде търпяно при първоначален „строг” режим на изпълнение в затвор. Със същата присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК било постановено, осъдения С. да изтърпи отделно и предходно наложено му по НОХД № 1160 / 2011 год. по описа на Районен съд – гр.Плевен, наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, което да бъде търпяно при първоначален „строг” режим на изпълнение, в затвор. Присъдата била обжалвана от осъдените, като с атакуваното въззивно решение, същата била потвърдена изцяло. Касационната инстанция намира релевираните в исканията на осъдените лица доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от инстанционните съдилища, в частност, от въззивната инстанция, касационни нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. Въз основа на комплексна преценка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал, както районния съд, така и въззивната инстанция законосъобразно са приели, че вината и авторството на извършените престъпления, са установени по изискуемия от закона безсъмнен начин, извод изграден на базата на различни доказателствени източници, кореспондиращи си по между си- показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията по физико-химичната, балистичната, психиатричната и оценителната експертизи, приобщените и ценени писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност е извършена от съдилищата по фактите при спазване на принципа визиран в разпоредбата на чл. 14 НПК. Възраженията изложени в исканията свързани с липсата на достатъчно доказателства касателно авторството на деянията не следва да бъдат споделяни, тъй като по делото са налице достатъчно по обем такива, които в своята взаимовръзка водят именно до изводите достигнати от инстанциите по същество. Противоречията в доказателствения материал са били обсъдени, а обстоятелствата включени в предмета на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, изяснени. Окръжен съд – гр.Плевен аргументирано е отговорил на доводите наведени от защитата на осъдените, като липсват допуснати нарушения на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК. Извършените от осъдените престъпления са били правилно квалифицирани, като са изложени доводи за всички елементи от обективната страна на престъпните състави. Изложени са били необходимите съждения и досежно формата на вината на обсъжданите от съдилищата, деяния. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон, като липсват също и допуснати нарушения на процесуалните правила. Липсва и допуснато нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Извършеният от съдилищата анализ на смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на осъдените обстоятелства като принципно правилен, не дава на настоящата инстанция основания, за неговата промяна. Наложените на всеки един от осъдените наказания, правилно определени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК /а за осъдената П. включая и ал. 3 на същата законова разпоредба/, като размери, се явяват адекватни и кореспондират с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, тъй като при определянето им са спазени законовите правила и същите не съдържат характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Поради и това, наложеното на всеки един от осъдените лица наказание, се явява справедливо, вследствие на което, не може да бъде уважено искането за по-нататъшното им смекчаване. Поради отсъствието на релевираните оплаквания за пороци в атакуваното решение, не могат да бъдат удовлетворени направените искания за отмяната му по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдената Е. Г. П. и осъдения Т. С. С., за отмяна по реда на възобновяването, на решение № 206 от 04. 09. 2012 год., постановено по ВНОХД № 551 / 2012 год. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.