Р Е Ш Е Н И Е № 287 София, 3 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора Ат.ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията)ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело №864/2012 година Производството е образувано на основание искане на осъдения Д. И. И. за възобновяване на внохд № 322/2011г. по описа на Ямболския окръжен съд,отменяване на постановеното по него решение № 164 от 27.10.2011г.с което е потвърдена присъда № 563/31.05.2011г. по нохд № 347/2010г. на Ямболския районен съд и оправдаване на подсъдимия. Алтернативно се иска отменяване на двата съдебни акта и връщане на делото за ново разглеждане.Като мотиви за това се сочат касационни основания по чл.348,ал.1т.1,т.2 НПК. Искането се поддържа от адв.А. от АК ЯАмбол пълномощник на осъдения,с писмена молба от 30.05.2012г. Гражданската ищца и частен обвинител С. В. Д. чрез повереника си адв.Д. моли искането да се остави без уважение.Претендира за разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно и моли да се остави без уважение. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Ямболският районен съд е признал подсъдимия Д. И. И. за ВИНОВЕН в това,че на 17.09.2009г. около 02.00ч. в апартамент находящ се в [населено място] ,ж.к.Г.Б. [жилищен адрес]чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата в лявата половина на челото на С. В. Д. от [населено място] и е причинил средна телесна повреда,изразяваща се в разстройство на здравето,временно опасно за живота на пострадалата,поради което и на основание чл.129,ал.1 вр.с ал.2 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.На основание чл.66,ал.1 НК съдът е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ . Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2800/две хиляди и осемстотин/ лева,ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е предявеният иск за разликата до 6000 лева като неоснователен и недоказан. С въззивното решение Ямболският окръжен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Искането е процесуално допустимо,подадено в срока по чл.421,ал.3 НПК от легитимирано лице.Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводите за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се подкрепят от данните по делото. Изводът на двете редовни съдебни инстанции за извършено от подсъдимия деяние по повдигнатото обвинение,почива на доказателствата събрани,проверени и анализирани в съгласие с разпоредбите на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК. Подсъдимият е оспорвал авторството на деянието.Пред въззивнвата инстанция е заявил:”Нямах възможност и не съм удрял С.”.На съдебното следствие пред първата инстанция е отричал да е нанесъл удар на пострадалата. Тезата на подсъдимия,че не е извършител на деянието е обсъдена от съдилищата,които след обстоен анализ на показанията на свидетелите са отхвърлили същата като неправдоподобна.Прието е, въз основа на показанията на очевидците на събитието-свидетелите М. И. и П. Р.,както и показанията на пострадалата,че докато те се опитвали да изтласкат подсъдимия към входната врата,за да предотвратят разправия със св.Й. Г. по повод игра на карти, подсъдимият ръкомахайки и замахвайки,се опитвал да се върне в холното помещение.В същия момент пострадалата излязла от спалнята,където спяла,за да предупреди подсъдимия да не вика поради късния час.От показанията на свидетелката е видно,че подсъдимият не искал да си тръгва,искал да остане,за да си изпие пиенето.Тя го успокоила,че никой не го гони.Тогава той я погледнал ,засилил се и нанесъл удар в горната част на челото на главата й,от който тя паднала на пода,свличайки се. В резултат на удара и е било причинено мозъчно сътресение,оток и кръвонасядане в лявата челна половина.Пострадалата изпаднала в коматозно състояние с кратковременно изпадане в безсъзнание,което с оглед медико-биологичния му характер съставлява разстройство на здравето временно опасно за живота. Правилно е отчетено,че е налице причинно следствена връзка между неправомерното действие на подсъдимия и настъпилия противоправен резултат,което обуславя наказателната му отговорност за деяние по чл.129,ал.1 НК. Възражението,че доказателствата сочат на деяние съставомерно по чл.133 НК,респ.на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК не се подкрепя от обективните данни по делото.От показанията на св.Д. става ясно,че ударът е бил насочен към нея.Пред св.П. С. старши полицай в РУП [населено място] пристигнал на местодеянието,пострадалата съобщила,че била ударена от Д..Св.М. И. ,чиито показания депозирани на дос.производство /л.28,л.41 /съдът е огласил по реда на чл.281,ал.4 вр.с ал.1 т.1 НПК също е заявил,че Д. се пресегнал да удари С.,след като тя му казала нещо.В следващия момент свидетелят видял пострадалата да лежи на пода по гръб. При така събраните и обсъдени доказателства няма основание за извод,че ударът причинил средна телесна повреда на Д. е бил нанесен по непредпазливост.Силата и насочеността на удара,не подкрепят тезата,увреждането да е причинено при ръкомахане на подсъдимия, в опит да освободи ръцете си. В този смисъл липсват обективни данни за преквалифициране на деянието като извършено при условията на чл.133 НК. Няма основание за извод,че деянието е случайно по смисъла на чл.15 НК.Целенасоченото действие спрямо пострадалата,с която подсъдимият е бил лице в лице, при това,след отправени към него думи от нея да се успокои,и че никой не го гони, е безсъмнено,че от субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Като е потвърдил присъдата касателно приетата от първоинстанционния съд правна квалификация,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона по чл.348,ал.1 т.1 НПК.В съответствие с доказателствата установени по делото,материалният закон е правилно приложен. При постановяване на съдебните актове не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,които да са нарушили процесуалните права на подсъдимия.Възражението,че съдилищата не са положили достатъчно усилия да съберат доказателства и да установят реалната фактическа обстановка е неоснователно.Всички доказателства,относими към предмета на доказване са събрани и проверени от съдебните инстанции.Показанията на всеки свидетел са анализирани от първоинстанционния съд.Въз основа на тях,съдът е извел законосъобразен извод за авторстовото на деянието,правната квалификация и формата на вината.Приел е,че доказателствата по делото подкрепят обвинителната теза за извършено от подсъдимия деяние.Преценката на първоинстанционния съд,че не е необходимо назначаването на следствен експеримент,който да потвърди или да отрече фактическите обстоятелства установени по делото,е правилна.Съдът е суверенен,с оглед конкретните обстоятелства да приеме или отхвърли искане за допускане на допълнителни доказателства. В този смисъл,определението на съда от 08.07.2010г по нохд 347/2010г. с което искането е оставено без уважение не е довело до нарушаване процесуалните права на подсъдимия визирани в чл.55 НПК.Независимо,че е бил възпиран от свидетелите Р. и И.,подсъдимият е успял да нанесе удар на пострадалата,приятелка на св.Й. Г.,с когото влязъл в конфликт.Тя е паднала на пода именно от силата на удара,а не поради други причини-подхлъзване или удар от друго лице.Механизмът на причиненото увреждане,изяснен от вещото лице Д-р Д./л.157 от първ.дело/ категорично изключва защитната теза на подсъдимия,че увреждането на пострадалата няма връзка с негово противоправно поведение. При постановяване на съдебните актове съдилищата не са допуснали съществени нарушения с по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,поради което искането за възобновяване на делото следва да се остави без уважение. Частната обвинителка и гражданска ищца С..Д. претендира за направените пред тази инстанция разноски.Искането е основателно съгласно чл.189,ал.3 НПК и следва да се уважи. Воден от горните мотиви Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. И. И. за възобновяване на внохд № 322/2011г. по описа на Ямболския окръжен съд и отменяване на решение №164 от 27.10.2011г.,с което е потвърдена постановената срещу него присъда № 563/31.05.2011г. по нохд № 347/2010г. на Ямболския районен съд. ОСЪЖДА Д. И. И. да ЗАПЛАТИ на С. В. Д. разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/лева,внесени на адв.М. А. Д. от АК-гр.Ямбол по договор за правна помощ № 13 от 11.05.2012г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: