Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 339   С  о  ф  и  я, 16 юни 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  11  ю н и  2010  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 257/2010 година. С искане по чл.420, ал.2 от НПК от името на осъдения В. И. К. от Пловдив, в момента в затвора Пловдив, се претендира отмяна на влязлото в законна сила определение № 280/16.03.2010 г., постановено по НОХД № 39/2010 г. на Пловдивския районен съд поради наличие на основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените в искането оплаквания се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от упълномощения му защитник адв. В. Костадинов от АК-Пловдив.   Върховният касационен съд разгледа искането на осъдения в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение № 280 от 16.03.2010 г. по НОХД № 39/2010 г. на Пловдивския районен съд-ХІV н.с. е одобрено споразумение между представителя на Районна прокуратура-Пловдив и защитника на подс. В. И. К. от Пловдив, с което същият е признат за виновен в извършването на 03.01.2010 г. в Пловдив на престъпления по чл.144, ал.3 вр.ал.1 от НК, по чл.131а, предл.2-ро вр.чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК и по чл.325, ал.4 вр.ал.2, предл.3-то и 4-то вр.ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, като му е наложено по съвкупност наказание от 2 години и 3 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, от което е приспаднат срокът на задържането му по реда на ЗМВР и по НПК. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в законна сила на 16.03.2010 г. В искането от името на осъдения К. се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изменяване на мярката му за неотклонение и при обсъждане параметрите на споразумението в съда, довело до ограничаване правото му на защита, съзряни от защитника му като основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК, като се отправя искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство или от първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет определение за одобряване на споразумение, непроверено от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо, като разгледано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Наказателното производство е започнало и проведено като “бързо производство”, съгласно разпоредбите на Глава двадесет и четвърта, Част пета от НПК. Оплакванията на осъдения К. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се отнасят към разпита на св. Р. К. - негова съпруга, която не била предупредена за правата й по чл.119 от НПК и относно вземане спрямо него на мярка за процесуална принуда, в частност задържането му под стража. Доводите му не отговарят на процесуалния развой на делото и показват незнание на процедурата от страна на защитата му. Осъденият е бил задържан на мястото на извършване на престъплението, посочен от редица свидетели, като от него е иззето и средство за нараняване на пострадалата, което е позволило започването на особеното досъдебно производство по посочената глава от НПК. Задържан първоначално с полицейска заповед за арест, въз основа на постановление на прокурора задържането му е продължено до 06.01.2010 г., когато делото е внесено в съда с обвинителен акт. Още на досъдебното производство на К. е назначен служебен защитник и той е присъствал при предявяване на обвинението, при разпита му като обвиняем, когато е отказал да дава обяснения и при предявяване на материалите от разследването. Не отговаря на истината св. Р. К. да не е била предупредена за правото й по чл.119 от НПК - обратно, същата изрично е заявила пред прокурор, че тази законова разпоредба й е разяснена и желае да свидетелства (л.32 от ДП), като тя е потърпевшата от двете престъпления и централна фигура, около която осъденият е извършил хулиганските действия, скандализирайки с жестокото си поведение спрямо нея наобиколилото го множество и с чиито молби за прекратяване на насилието не само не се е съобразил, ескалирайки в проявите на неуважение към обществените порядки и със съпротива на блюстителите на реда. Именно, конкретното му поведение, опасността да посегне наново на живота и здравето на съпругата си, миналите му осъждания, много от които за насилнически актове, са мотивирали задържането му по ЗМВР и от прокурора до представянето му пред съда. Съдията-докладчик също е отчел тези обстоятелства, но имайки предвид факта на задържането му от прокурора, първоначално е определил мярка за неотклонение “подписка”, която е преразгледал съобразно искането на прокурора, съобразявайки становищата на страните. По този начин с нищо не е ограничено правото му защита, тъй като с негово съгласие в съдебното производство е участвал адв. К. Нещо повече, обжалвано определението за промяна на мярката му за неотклонение в по-тежка, същото е било проверено от въззивния съд и потвърдено като правилно и законосъобразно, акт, срещу който не се навеждат каквито и да е оплаквания. Накрая, след проведено съдебно следствие по общия ред, предложеното за одобрение от съда споразумение е било преразгледано от страните частично - само относно наказанието за причинената средна телесна повреда на св. К, като деянието е осъществено при условията на опасен рецидив, дало основание на съда да предложи завишаването му с 9 месеца, с което вносителите и самият осъден са се съгласили, без да изложат каквито и да е насрещни съображения. Това е било право на съда, от което той се е възползвал и е одобрил така коригираното споразумение между прокурора и защитника, със съгласието на осъдения. Няма допуснато от съда нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правото на последния на защита. Няма наведени други оплаквания, които да сочат на наличие на наведеното основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Искането, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424, ал.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. И. К. от Пловдив, в момента в затвора Пловдив, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение № 280 от 16.03.2010 г., постановено по НОХД № 39/2010 г. на Пловдивския районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: