Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр.София 01.03.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1460/ 2009 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 3/ 05.01.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1460/ 2009 г. по жалба на К. Ж. П. и К. Н. П. е допуснато до касационно обжалване решение на П. окръжен съд № 1306 от 03.07.2009 г. по гр.д.№ 1058/ 2009 г. С него е оставено в сила решение на П. районен съд по гр.д.№ 3091/ 2008 г., като по този начин по предявения от Н. В. Т. против касаторите установителен иск е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 24.06.2008 г. с нотариален акт № 136, т.ІІ, рег.№ 5330, н.д.№ 336/ 2008 г. на нотариус рег.№ 473. Обжалването е допуснато на основание задължителното тълкуване в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, че при съществуваща вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го подложи на касационен контрол. В случая са налице основания за недопустимост на съдебния акт. Въззивното решение е постановено по непредявен иск и без надлежно допуснато изменение на основанието на предявения иск. Сделката е обявена за нищожна поради липса на основание – защото приобретателите са знаели за предстоящата неминуема скорошна смърт на прехвърлителя. В исковата молба такъв петитум няма, няма изложени твърдения за липса на основание и в уточняващата молба от 03.12.2008 г., след която съдът е връчил преписи на ответниците и им е дал възможност за отговор и за ангажиране на доказателства. В уточняващата молба изрично е посочено, че сделката се атакува поради липса на съгласие и форма или като сключена при крайна нужда, но не и поради липса на основание. За първи път доводи за нищожност на сделката поради липса на основание са направени в открито съдебно заседание пред районния съд на 10.02.2009 г. Това е станало под формата на уточнение на исковата молба, обаче въвеждането на нови факти, на които се базира искането за установяване на нищожността, не съставлява такова уточнение. По този начин ищците въвеждат ново основание за недействителност на договора, което не са заявили първоначално. Законът не предвижда възможност за автоматично изменение на основанието на претенцията по изявление на ищеца. Такова изменение е допустимо само ако съдът прецени това за уместно с оглед защитата на ответника (чл.214 ал.1 от ГПК), като по този въпрос съдът се произнася с нарочно определение. Следва да се потърси и мнението на ответника дали е готов да продължи с разглеждането на делото в същото съдебно заседание. Ако ответникът поиска това, съдът трябва да му даде нова възможност да подготви защитата си, включително чрез депозиране на отговор по новото основание и ангажиране на нови доказателства. Без изпълнение на тази процедура съдът няма право да постановява решение по измененото основание. В конкретния случай окръжният съд е обявил сделката за нищожна поради липса на основание, без такъв иск да е бил предявен и без да е допуснато изменение на основанието на предявения иск. Това прави въззивното решение недопустимо, тъй като е издадено без съдът да е надлежно сезиран с иска, по който се е произнесъл. Поради това решението следва да бъде обезсилено, а производството в тази част - прекратено. С исковата молба (уточнена с молба от 03.12.2008 г.) са предявени при условията на евентуално съединяване искове за недействителност на договора поради липса на валидно извършена упълномощителна сделка (отчуждаване на имота от мним представител), евентуално за унищожаването й поради невъзможност за формиране на правновалидна воля от страна на прехвърлителя към момента на сделката или поради крайна нужда. След като се е произнесъл по непредявен иск, въззивният съд не се произнесъл по евентуално предявените искове. Съгласно ТР № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС това произнасяне е задължително, поради което делото следва да се върне на въззивната инстанция. Предявените искове следва да се разгледат по същество и то в посочената по-горе поредност, тъй като тя е обусловена от тежестта на порока, от който се твърди атакуваната сделка да страда, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба. При този изход от спора разноските по делото, включително направените в касационната инстанция, следва да бъдат възложени при новото разглеждане на спора от въззивния съд. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на П. окръжен съд № 1306 от 03.07.2009 г. по гр.д.№ 1058/ 2009 г. и оставено с него в сила решение на П. районен съд по гр.д.№ 3091/ 2008 г., като постановени по непредявен иск и ПРЕКРАТЯВА производството в частта, в която поради липса на основание е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 24.06.2008 г. с нотариален акт № 136, т.ІІ, рег.№ 5330, н.д.№ 336/ 2008 г. на нотариус рег.№ 473. ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за ново разглеждане на предявените искове от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: