Ключови фрази
Ревандикационен иск * прекратяване на изпълнителното производство * постановление за възлагане


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

София, 11.05.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Бонка Дечева
Геника Михайлова

при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5643 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Р. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, ГО, постановено на 18.05.2015г. по в.гр.д.№156/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът й срещу П. И. Л. за предаване владението на апартамент №9, находящ се в [населено място], [улица], ет.5 по твърдението, че е придобила правото на собственост чрез правна сделка, обективирана в н.а.№11, том I, рег.№588, дело №8/12.03.2014г. на основание чл.108 ЗС.
С определение №682/23.12.2015г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса поражда ли вещнопрехвърлителен ефект влязло в сила постановление за възлагане на имота, ако взискателят е поискал писмено от съдебния изпълнител изпълнителното производство да бъде прекратено /чл.433, ал.1, т.2 ГПК/.
К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че въпреки подадената от взискателя Т. Г. молба предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство не са били налице по причина наличие на дължими по изпълнителното дело стари суми за такси към ЧСИ за вече извършени изпълнителни действия по молба на взискателя и поради липса на издаден акт от ЧСИ за прекратяване на производството; че неправилно е прието, че актът на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство е необходима предпоставка, за да се установи и прогласи, че извършените при липса на изпълняемо право изпълнителни действия са нищожни. Счита, че в ГПК липсва изрична разпоредба, предвиждаща, че изпълнителното производство не се прекратява при наличие на неплатени предишни такси по изпълнителното дело или ако молбата е постъпила в следобедните часове на крайния срок. Поддържа, че към момента на постъпване на молбата на взискателя Т. Г. не е имало други кредитори с неудовлетворени притезания по конкретното дело, само тя е поискала изнасянето на имота на публична продан и проданта е била насочена само и единствено за удовлетворяване на нейното притезание, като счита, че след като единственият кредитор с изпълняемо право и подал молба за прекратяване на изпълнителното дело с изричното изявление, че е удовлетворен за вземането си, за което е насочена проданта, то последващите изпълнителни действия са нищожни. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че незаличената възбрана санира вписаното година по-късно постановление за възлагане като счита, че според чл.452 ГПК продажбата на възбранена вещ е относително недействителна само спрямо кредитора, който е вписал възбрана върху имота, докато присъединените взискатели И. Н. К. и Д. М. С. не могат да се ползват от възбраната /И. К. е била удовлетворена от продажбата на други имущества, а изпълнителното основание на Д. С. е възникнало едва през юни, 2014г. /. Поддържа също така, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не се е произнесъл по преюдициалното й искане за прогласяване нищожността на постановлението за възлагане. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. И. Л. изразява становище, че жалбата е неоснователна, като в същата е направен обратен прочит на доказателствата. Поддържа, че правилно въззивният съд е приел, че при наличие на изпълнително дело с един длъжник и няколко присъединени взискатели, молбата на единия взискател до ЧСИ с уведомление за погасено задължение, не произвежда действие при положение, че останалите присъединени взискатели не са удовлетворени. Още повече, че молбата е подадена след приключване на публичната продан и отваряне на наддавателните предложения с оглед разпоредбата на чл.491 ГПК. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Г. И. Р. е предявила срещу П. И. Л. иск за предаване владението на недвижим имот по реда на чл.108 ЗС.
В обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е, че сключеният на 12.03.2014г. договор /н.а. №11, том I, дело №8/, с който [фирма] е продало на Г. И. Р. процесния имот, е непротивопоставим на П. И. Л., който е придобил същия имот на публична продан, тъй като договорът е непротивопоставим на взискателите по изпълнителното дело, по което е извършена проданта, тъй като това разпореждане е извършено при наличие на вписана възбрана на 06.03.2013г. по изпълнителното дело. С оглед на установената в чл.452 ГПК непротивопоставимост на сделката е прието, че П. И. Л. е придобил правото на собственост върху имота, макар постановлението за възлагане да е вписано на 16.04.2014г., т.е. след сключване на сделката.
Доводите на Г. И. Р. за недействителност на извършените изпълнителни действия поради липса на изпълняемо право са приети за неоснователни. Прието е, че обявената по искане на взискателя Т. Г. публична продан е била с продължителност един месец съгласно чл.488, ал.1 ГПК, който срок е изтекъл на 12.12.2013г. в 17.00 часа, като на 13.12.2013г. са отворени наддавателните предложения и е съставен протокол за обявяване на купувач, докато молбата за прекратяване на изпълнителното производство на Т. Г. е депозирана в следобедните часове. Прието е, че при наличие на дължими по изпълнителното дело суми за такси към ЧСИ за вече извършени изпълнителни действия по молба на Г., подробно описани в сметката на лист 562 от изпълнителното дело и включени в разпределението в размер на 510лв. и отделно наличието на вземания на кредитор с обезпечен иск /И. Н. К., чийто иск е бил уважен и е било образувано изпълнително дело №20137129.0400921 на същия ЧСИ/, то законосъобразно ЧСИ е извършил и следващото се от него процесуално действие, постановявайки протокол от 13.12.2013г. за обявяване на купувач, последвано от действията по чл.493, ал.2 ГПК и постановяване на постановление за възлагане на имота в полза на ответника Л..
Прието е, че в тази фаза на провеждане на изпълнителния способ при наличието на дължими разноски по изпълнението и присъединен кредитор с възбрана върху имота, предмет на изпълнението, ЧСИ е бил задължен да извърши всички процесуални действия, включени в този изпълнителен способ. Посочено е, че плащането на длъжника след образуване на изпълнителното производство не представлява основание за прекратяването му по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Прието е също така, че прекратяването на изпълнителното производство дори при наличието на някоя от хипотезите на чл.433 ГПК, не настъпва автоматично, а само при наличието на изричен акт на СИ и ако СИ не прекрати производството, актът му би подлежал на отмяна по реда на обжалването, което обаче в настоящия случай е останало безуспешно. С оглед на това е прието, че постановлението за възлагане на имота на ответника не е нищожен акт на ЧСИ, още повече, че е издадено в рамките на висящо изпълнително производство и при наличието на съответните предпоставки за това.
По въпроса, с оглед на която е допуснато касационно обжалване, настоящият състав приема следното:
Влязло в сила постановление за възлагане на имот не поражда предвидените в чл.496, ал.2 ГПК правни последици само ако взискателят е поискал писмено от съдебния изпълнител изпълнителното производство да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК до приключване на публичната продан и в изпълнителното производство няма други присъединени взискатели. Ако в производството участват като взискатели няколко лица, постановлението за възлагане няма да породи вещноправни последици само ако всички тези лица са поискали изпълнителното производство да бъде прекратено преди приключване на публичната продан, тъй като съгласно чл.457, ал.1 ГПК присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател, като извършените до присъединяването изпълнителни действия, включително и по извършване на публична продан на принадлежащ на длъжника недвижим имот, ползват и присъединения взискател.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон.
След като по делото е установено, че към датата, на която Т. Г. Г. е отправила до ЧСИ искане за прекратяване на изпълнителното дело поради постигнато извънсъдебно споразумение с дружеството-длъжник /13.12.2013г./, върху процесния имот е била вписана възбрана и въз основа на обезпечителна заповед с кредитор И. Н. К., чието вземане е било и съдебно установено /по нейно искане пред същия ЧСИ е образувано изпълнително дело №20137120400921, по което покана за доброволно изпълнение е получена от дружеството-длъжник на 22.08.2013г. и с тази покана дружеството изрично е било уведомено, че дело №201371204000921 е присъединено към изп.д.№201371200329/, правилно въззивният съд е приел, че предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.2 ГПК не са били налице – след като не всички взискатели са поискали прекратяване на изпълнителното производство, то не може да бъде прекратено и извършването на изпълнителните действия по приключване на вече започналата публична продан следва да продължат. Обстоятелството, че само първоначалният взискател е поискал изнасянето на имота на публична продан е ирелевантно, тъй като извършените от него действия съгласно чл.457, ал.2 ГПК ползват и присъединените впоследствие взискатели, които имат правото да получат припадащите им се суми за удовлетворяване според извършеното от съдебния изпълнител разпределение. Още повече, че съгласно чл.459, ал.1 ГПК кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху имота, върху който е насочено изпълнението, се счита присъединен взискател и припадащата му се сума се запазва в сметката на съдебния изпълнител, ако към момента на извършване на публичната продан вземането му все още не е съдебно признато. Поради това за неоснователен следва да се приеме доводът на касатора, че към датата на подаване на молбата /13.12.2013г./ първоначалният взискател Т. Г. е била единствен кредитор с неудовлетворено вземане – както вече беше отбелязано, към тази дата качеството „взискател“ с издаден в негова полза изпълнителен лист е имала и И. Н. К., като е налице и присъединяване на изпълнителните дела, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. Ирелевантно в този смисъл е и обстоятелството кога е била заличена наложената от първоначалния взискател възбрана, след като възбраната, наложена в полза на присъединения взискател не е била заличена към датата на издаване на постановлението за възлагане. Вписването на нова възбрана от съдебния изпълнител за вземането на присъединения взискател не е било необходимо, тъй като такава е била вписана въз основа на издадена в полза на И. Н. К. обезпечителна заповед още на 17.05.2011г., придавайки й качеството „присъединен взискател“ като кредитор с обезпечен иск по отношение на имота, върху който е насочено изпълнението.
Неоснователен е доводът на касатора, че И. Н. е била вече удовлетворена към момента на подаване на молбата /13.12.2013г./, , тъй като след извършване на публичната продан на нея е била разпределена сумата 117 909.99лв. въз основа на изготвеното от ЧСИ на 17.07.2014г. разпределение, следващо по време датата на издаване на постановлението, с което имотът е бил възложен на П. И. Л. /12.12.2013г./. Още повече, че след датата, на която и дружеството-длъжник е било уведомено за присъединяването на изпълнителните дела /22.08.2013г./ други изпълнителни действия, от които претенцията на И. Н. да е била удовлетворена, не са били извършвани.
Неоснователни са и доводите, свързани с липсата на произнасяне по иска за прогласяване нищожността на постановлението за възлагане. Липсата на произнасяне по един от предявените искове представлява непълнота на решението по смисъла на чл.250 ГПК, която не обосновава правилността на решението, с което съдът се е произнесъл по останалите искания, с които е бил сезиран.
И тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалният закон, по реда на чл.293,ал.1 ГПК същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 3200лв., представляваща направените по делото разноски, посочени в приложен към отговора на касационната жалба списък.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския апелативен съд, постановено на 18.05.2015г. по в.гр.д.№ 156/2015г.
ОСЪЖДА Г. И. Р., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.7 на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на П. И. Л., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.6, ап.8 сумата 3200лв. /три хиляди и двеста лева/, представляваща направените по делото разноски.

Председател:

Членове: