ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №  442   София 24.06.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  494/ 2010   год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на “Т” Е. - гр. С. еЕТ с фирма “Феникс 27 С. С. Определение № 1* от 29.І.2010 г. по ч.гр.д. № 823/ 2010 г. на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба на “Т” Е. - гр. С. еЕТ с фирма “Феникс 27 С. С. Разпореждане от 4.VІІІ.2009 г. по гр.д. № 2836/ 2009 г. на СРС, 89 с., с което е обезсилена издадената на 13.ІV.2009 г. заповед за изпълнение срещу М. В. М.. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, тъй като релевантният за спора въпрос: изпълнил ли е заявителят задължението си по чл. 415 ал. 1 ГПК, като е предявил иск в законния срок, но извън този срок е уведомил съда и е представил доказателства, е разрешен неправилно. Тъй като е предявил иска в срока по чл. 415 ГПК, жалбоподателят счита, че неправилно заповедта за изпълнение е обезсилена, защото срокът по чл. 415 ал. 2 ГПК е спазен и законът не предвижда, че заповедта се обезсилва поради това, че не е уведомил съда за предявяването на иска, каквото обезсилване не е посочено в чл. 415 ал. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че са налице касационни основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК: изложеният въпрос се решава противоречиво от съдилищата: Опр.на ВКС № 247/ 18.V.2009 г. по ч.гр.д. № 166/2009 г. и Опр.на ВКС № 483/5. Х.2009 г. по ч.т.д. № 444/2009 г., и Опр. на Габровски окръжен съд от 16.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 209/ 2009 г., както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответникът по частната жалба М. В. М. - от гр. С. не изразява становище по основателността на частната жалба, нито по искането за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане, с което е обезсилена на основание чл. 415 ал. 2 ГПК издадената заповед за незабавно изпълнение, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, подадена е в срок и е редовна. Въззивният съд е потвърдил определението, с което е обезсилена на основание чл. 415 ал. 2 ГПК издадената заповед за незабавно изпълнение. Изложил е съображения, че заявителят не е представил в указания срок доказателства, че е предявил в срок иск за установяване на вземането си, за което е уведомен на 17.VІ.2009 г., каквито е представил на 20.VІІІ.2009 г., след постановяване на разпореждането на 4.VІІІ.2009 г. С оглед представените от жалбоподателя определения на различни съдилища, може да се приеме, че се решава противоречиво от съдилищата процесуалноправният въпрос, релевантен за делото: изпълнил ли е заявителят задължението си по чл. 415 ал. 1 ГПК, като е предявил иск относно вземането си в законния срок, и до кога заявителят следва да уведоми съда, издал заповедта и да представи доказателства за заведения иск - може ли това да стане след като е изтекъл срокът по чл. 415 ал. 1 ГПК и след като е обезсилена заповедта за изпълнение. Частната жалба е неоснователна. Жалбоподателят не е представил своевременно пред съда, издал заповедта за изпълнение, доказателства, че е предявил иск относно вземането си в едномесечен срок, съгласно чл. 415 ал. 1 ГПК, за което изрично е уведомен от първоинстанционния съд, поради което съдът на основание чл. 415 ал. 2 ГПК е обезсилил издадената заповед за незабавно изпълнение, което разпореждане е потвърдено от въззивния съд. Не може да се приеме, че заявителят е изпълнил в срок задължението по чл. 415 ал. 1 ГПК, за което изрично му е указано от първоинстанционния съд с връчено на 17.VІ.2009 г. съобщение: в 1-месечен срок от получаване на съобщението да предяви иск относно вземането си, при непредставяне на доказателства за което в посочения срок, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането, с което е обезсилена заповедта, е постановено на 4.VІІІ.2009 г., съобщено на жалбоподателя на 19.VІІІ.2009 г., а молбата, с която е представил искова молба по чл. 124 ГПК, е от 17.VІІ.2009 г., е постъпила в съда на 20.VІІІ.2009 г. или след прекратяване на делото и обезсилване на заповедта за изпълнение. В представените от жалбоподателя определения на ВКС: Опр. № 247/ 18.V.2009 г. по ч.гр.д. № 166/2009 г. и Опр. № 483/5. Х.2009 г. по ч.т.д. № 444/2009 г., въпросът е разрешен в изложения смисъл: че заявителят трябва да предяви иска относно вземането си в едномесечен срок от уведомлението, както и да представи доказателства затова пред съда, издал заповедта за изпълнение. Въпросът, разискван във второто определение, с което въззивният съд е съобразил доказателство, установяващо предявен иск в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, както и разискваният в Определение на Габровски окръжен съд от 16.VІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 209/ 2009 г., за представено в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК във въззивната инстанция доказателство за предявен в срока иск, са въпроси, конкретни за делото, по какъвто въпрос сега въззивният съд не се е произнесъл, поради което тези въпроси за представянето във въззивната инстанция на доказателства за изпълнено от заявителя задължение по чл. 415 ал. 1 ГПК, не са релевантни за спора. Въззивният съд е постановил правилно определение, като е приел, че заявителят следва да спази срока по чл. 415 ал. 1 ГПК да предяви иск относно вземането си, както и да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, което задължение жалбоподателят не е изпълнил - предявил е иска в едномесечния срок, но е представил пред първоинстанционния съд доказателства затова на 20.VІІІ.2009 г., след като на 4.VІІІ.2009 г. е постановено разпореждането, с което е обезсилена заповедта за изпълнение, като изрично на жалбоподателя е съобщено в указания срок да предяви иска относно вземането, както и да представи затова доказателства пред съда. Въззивният съд е разрешил процесуалноправния въпрос в съответствие с практиката на ВКС, поради което частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение   О П Р Е Д Е Л И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ЧАСТНАТА жалба на “Т” Е. - гр. С. еЕТ с фирма “Феникс 27- С. С. Определение № 1* от 29.І.2010 г. по ч.гр.д. № 823/ 2010 г. на СГС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: