1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60458
гр. София, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1136 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 261348/12.02.2021 г. на Б. И. М., чрез адв. З. Й., против въззивно решение № 260002/05.01.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 421/2020 г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 49/20.07.2020 г. по гр.д. № 422/2019 г. на Районен съд – Оряхово, с което на основание чл. 32, ал.2 СК, вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД касаторът е осъден да заплати на И. А. М. сумата от 10 809.17 лв., представляваща Ѕ ид. част от солидарно поетите от съпрузите по време на брака им задължения по сключени договори за банкови кредити с „ОББ“ АД и „ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД, в общ размер на 21 618,34 лв., и погасени от ищцата след фактическата раздяла на страните през м. октомври 2010 г. Сумата е присъдена със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2019 г. до окончателното й плащане.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния (обобщен и уточнен от състава на съда) въпрос: следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички доказателства по делото и да постанови решение след тяхната съвкупна преценка. По този въпрос се сочи, че въззивното решение противоречи на разрешенията, приети в ТР № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 232/ 12.08.2014 г. по гр. д. № 7488/2013 г., IV г. о. и решение № 167/10.12.2018 г. по гр. д. № 8/2018 г., III г. о. на ВКС.
Ответната страна по жалбата – И. А. М., представлявана от адв. А. К., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са сключили граждански брак на 01.10.1978 г., който е прекратен с развод с решение № 34/28.03.2018 г. по гр. д. № 6/2018 г. на Районен съд – Оряхово. Не е спорно, че от м. октомври 2010 г. страните са били във фактическа раздяла. Съдът е посочил, че между ищцата и „ОББ“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит от 13.12.2007 г. за сумата 5 500 лв., която е усвоена от ищцата на 14.12.2007 г. На 11.10.2012 г. кредитът е предоговорен и е погасен изцяло на 22.12.2017 г., като общата платена сума за погасяването му е в размер на 10 551. 32 лв., от които - главница в размер на 5 500 лв., лихви - 4 678.42 лв., застраховка – 276.65 лв., такса управление на кредита – 96.25 лв. От втори договор за потребителски кредит № FL397336/29.04.2008 г., сключен между ищцата и „ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД, се установява, че получената сума е в размер на 12 600 лв. На 11.08.2014 г. кредитът е предоговорен, като е рефинансиран с отпускане на друг заем в размер на 10 734 лв., с който ищцата погасила остатъка от главницата по договора от 2008 г. в размер на сумата 7 192.93 лв. След удържаните такси в сметката по новия кредит останала сума в размер на 3 382.44 лв. На 11.08.2014 г. М. изтеглила на каса сумата 3 381.94 лв. и заплатила такса в размер на 0.50 лв., като на 12.08.2014 г. сметката по този кредит била занулена. На 27.03.2019 г., кредитът към „ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД е изцяло погасен, като общо ищцата заплатила сумата 18 478.34 лв. Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, от общия размер на кредита към „ОББ“ АД – 10 813.78 лв., ищцата е погасила сума в размер на 10 203.78 лв., а остатъка от 610 лв. бил погасен от ответника. По кредита в „Юробанк и Еф Джи България“ АД вещото лице е посочило, че ищцата е изтеглила и погасила в сумата от 24 276.16 лв., а в „ОББ“ АД - сумата от 10 203,78 лв., като след фактическата раздяла, същата е погасила към двете банки сума в общ размер на 21 618.34 лв. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че средствата, получени по договора за кредит с „ОББ“ АД и по първия договор с „ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД (договор за потребителски кредит № FL397336/29.04.2008 г.) са използвани за задоволяване на битови разходи на семейството, както и за закупуване на лек автомобил и за ремонт на къщата, в която живеели съпрузите.
Въззивният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството са поначало общи, независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите. Когато един от солидарните длъжници удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Ответникът не е оборил законовата презумпция по чл. 32, ал. 1 СК, като съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД платеното на кредитора следва да се понесе по равно от солидарните длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им. Солидарният съдлъжник, който е заплатил целия дълг, дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването и тъй като той е платен изцяло от ищцата, то ответникът й дължи половината от изпълненото задължение. Предвид това е прието, че ответникът дължи половината от заплатената от ищцата сума за погасяване на поетите от съпрузите по време на брака задължения по сключените договори за банкови кредити с „ОББ“ АД и „ЮРОБАНК и Еф Джи България“ АД, изчислена в размер на 10 809.17 лв. Възражението на жалбоподателя, че от задължението му следва да се приспадне сумата от 3 382.44 лв. по кредита за рефинансиране от 2014 г., усвоена лично от М. по време на фактическата раздяла, е преценено за неоснователно.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставеният в изложението правен въпрос е обуславящ и касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за противоречие на въззивното решение с приложените от касатора решения на състави на ВКС.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260002 от 05.01.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 421/2020 г. на Окръжен съд – Враца.
УКАЗВА на жалбоподателя Б. И. М., че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 216.18 лева и да представи платежния документ по делото. При неизпълнение на указанията в срок, касационната жалба ще бъде върната и производството по делото - прекратено.
В зависимост от изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване или на съдията-докладчик за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.