Р Е Ш Е Н И Е № 225 София 29.06.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на осми май през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 911 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Н. И. Д. и Г. И. Д. чрез пълномощник адв.Д. А. против решение № 221 от 8.03.11г.по в.гр.дело № 1608/10г.на Окръжен съд – Варна.С него е отменено решение № 1957 от 3.06.10г. по гр.дело № 3174/09г.на Районен съд- Варна и вместо него е постановено друго,с което е отменен договора за дарение,сключен на 25.09.97г.с нот.акт № г.,по силата на който С. Н. Н. е дарила в полза на Н. И. Д. и Г. И. Д. по Ѕ ид.част на всеки от тях 600 кв.м.ид.ч.от недвижим имот,целият с площ от 1000 кв.м.,намиращ се в м.Т.,пл.№ ,при граници за целия имот: от две страни път,Ст.М.,Р. Р. и Т. П.,ведно с построената в него постройка с площ от 35 кв.м.,на основание чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД. С определение № 131 от 6.02.12г.на ІV г.о.на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите:следва ли в необходимите средства за живот на дарителя да се включват и разходи за наем,след като такива не се заплащат и не са искани от него и следва ли в необходимите средства за живот на дарителя да се включват и разходи за друго лице В отговор на поставените въпроси настоящият съдебен състав намира следното: Нуждата от издръжка следва да се преценява по предявен иск по чл.227 ал.1 б.”в”ГПК с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай,като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя,неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности,социална среда,както и условията на икономическия живот в страната.Принципно не следва в необходимите средства за живот на дарителя да се включват разходи за наем,след като такива не заплаща и не се търсят от него,както и разходи за друго лице. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че с нот.акт № г.ищцата е дарила ответниците /нейни внуци/ с ид.части от собствения си недвижим имот – по Ѕ ид.ч.от 600 кв.м.ид.ч.за всеки от тях от недвижим имот,целият от 1000 кв.м.в м.Т..От заключението на назначената съдебно-икономическата експертиза е прието,че средствата, необходими за задоволяване на ежедневните й нужди от храна, отопление,дрехи и лечение с оглед възрастта й,среда на живот и здравословно състояние възлизат на 460.50 лв.Месечните й доходи са в размер на 276.63 лв.Съдът е прибавил към доходите й и сумата 89 лв – пенсия и добавка на умствено изостаналия й син П.,който живее с нея в едно домакинство и за когото полага грижи,или общия сбор възлиза на сумата 365.73 лв,същевременно като месечен разход е отчел и издръжка за сина й в размер на 329.40 лв.Съобразено е заключението на вещото лице и в частта,в която е предвидено заплащане на наем предвид данните по делото,че ищцата и синът й живеят в чуждо жилище – на майката на ответниците.Според съда ищцата е доказала състояние на трайна нужда от издръжка.Прието е за установено от свидетелските показания на св.Й. Р.,че дарените не са й дали поисканата издръжка от 100 лв месечно,от която дарителката се е нуждаела.Направен е извод,че това е израз на непризнателност според тълкуването на разпоредбата на чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД,предпоставяща отмяна на дарението при наличие на визираните в нея предпоставки за уважаване на иска. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.Поддържа се,че средствата на дарителката са достатъчни да покриват нуждите й,а освен това по делото не било установено обстоятелството,че същата е искала от жалбоподателите издръжка и те са отказали да й я дават. Ответницата по жалбата С. Н. Н. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл.291 ал.2 ГПК намира следното: Решението е правилно. Изводът на въззивния съд,че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка е съобразен със събраните по делото доказателства.С оглед отговорите на поставените от касаторите въпроси, дори и след като се приспадне сумата 112.50 лв наем,какъвто дарителката не заплаща, и при преценката за нуждата й не се вземат предвид доходите и разходите на сина й,месечните й разходи съгласно заключението на вещото лице включват издръжка от 306 лв и лекарства 50 лв ,или общо 356 лв.Месечният й доход е в размер на 276.63 лв ,т.е.налице е разлика в размер на 80 лв.Поисканата издръжка от надарените в размер на 100 лв месечно е доказано необходима за поддържане на стандарт на живот според средния.От свидетелските показания е установено по делото,че ответниците не са давали поисканата им издръжка.Недаването й в доказано необходимата на дарителката и поискана сума води до отмяна на дарението по иска с правно основание чл.227 ал.1 б.”в”ЗЗД,за да се избегне неоснователното обогатяване на дарените за сметка на нуждаещия се дарител. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.на ВКС намира,че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното решение – да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221 от 8.03.11г.,постановено по в. гр.дело № 1608/10г.на Окръжен съд – Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.