Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от такси и разноски * предпоставки * съдружник в дружество с ограничена отговорност


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 694

С. 29.09.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и четиринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 4630 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Е. П. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно определение № 1136 от 20.05.2014г. по ч.гр.д. № 1421 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 19.12.2013г. по гр.д.№ 4943/12г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на молбата й с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса за възизивно обжалване на постановеното решение № 5823 от 3.07.13г. на СГС. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено. Твърди, че независимо, че декларира месечен доход от 993лв. /пенсия 193лв. и наем 800лв./ и дял в търговско дружество на стойност 3 000лв., не разполага с достатъчно средства за заплащане на таксата, защото страда от заболяване, което налага допълни периодични разходи за медикаменти и лечение от около 500лв. месечно, не притежава собствен недвижим имот и трябва ежемесечно да отделя около 500лв.за наем и консумативи /ток и вода/, а дружеството, в което участва не разпределя печалба, защото активите му са изравнени с пасивите.

Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :

По допустимостта на касационната жалба:

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.1 от ГПК, приложима с оглед препращащата норма на чл.274 ал.3 от ГПК, касационното обжалване е допустимо при поставен въпрос от значение за изхода на спора, за който да е налице едно от изчерпателно изброените изисквания по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК. В случая частната касаторка се позовава на това по т.1, като твърди, че въззивният акт противоречи на постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение № 462 от 201.22008г. по т.д.№ 416/08г. на ІІ т.о. досежно даденото разрешение на въпроса : „качеството на съдружник в търговско дружество, презумира ли наличие на доходи за това лице, вследствие на осъществяваната от дружеството търговска дейност?” В цитираното определение по така поставения въпрос е прието, че регистрацията на едно лице като търговец „сама по себе си не може да обоснове извод, че то разполага с достатъчно средства”, по смисъла на чл.83 ал.2 от ГПК. От значение е дали получава доходи от осъществява-ната търговска дейност. Съдът е длъжен да извърши преценка дали лицето разполага с достатъчно средства, като тази преценка е конкретна и зависи от всички събрани данни за неговото имуществено и финансово състояние, а не от „теоретичната възможност за получаване на доходи”.

В конкретния случай, с определение № 1136 от 20.05.2014г. по ч.гр.д. № 1421/2014г., въззивният съд е приел молбата по чл.83 ал.2 от ГПК за неоснователна с мотива, че въз основа на извършена от него служебна справка в електронния регистър, воден от Агенцията по вписване към министъра на правосъдието е установил, че дружеството, в което жалбоподателката е съдружник, извършва търговска дейност и разполага с активи, включително парични наличности на каса и по сметки. На това основание е приел, че тя разполага със средства за заплащане на такса.

Така изложените мотиви на въззивния съд и фактът, че за преценката си той е изходил единствено от факта,че жалбоподателката е съдружник в дружество, което извършва търговска дейност, без да са изследвани всички релевантни факти за получаваните от нея доходи, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че постановеният акт противоречи на установената съдебна практика. Налице е основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.

По основателността на жалбата:

Жалбоподателката е на 64 години, пенсионерка, която е декларирала, че получава пенсия в размер на 193 лв. Тя е с 90% трайно намалена трудоспособност, с безспорно установен здравословен проблем, във връзка с който е предявила иск в общ размер на 100 000 евро, с правно основание чл.45 от ЗЗД, срещу [фирма] и началника на отделение по Неврохирургия в същата болница. Следователно се касае за жена, която е на възраст и в здравословно състояние, които не й позволяват да реализира трудов доход. Декларирала е доходи от наем в размер на 800лв., както и че е съдружник в търговско дружество. Видно от справката от горепосоченият електронния регистър, воден от Агенцията по вписване, това дружество - освен активи е декларирало и задължения, в графата за пасиви, като от представения счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите за 2012г., не може да се направи извод, че за посочената година е останала чиста печалба за разпределение. Жалбоподателката не притежава нито недвижим имот, нито парични влогове. Декларирала е, че няма сключен граждански брак /т.е.живее сама/ и не може да разчита на чужда парична помощ. Преценяйки всички изложени данни, настоящият съдебен състав намира, че месечната сума от 993лв., с която жалбоподателката разполага може да й е достатъчна за заплащане на разходите, покриващи нуждите й от храна, лечение, медикаменти, наем, консумативи и други елементарни човешки потребности, но не е достатъчна, по смисъла на чл.83 ал.2 от ГПК, за заплащане на следващата се държавна такса /с оглед цената на иска/ по подадената от нея въззивна жалба. Постановеният в обратния смисъл акт на въззивиня съд е неправилен и следва да бъде отменен, а искането уважено.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1136 от 20.05.2014г. по ч.гр.д. № 1421 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 1136 от 20.05.2014г. по ч.гр.д. № 1421 по описа за 2014г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него разпореждане от 19.12.2013г. по гр.д.№ 4943/12г. на Софийски градски съд за оставяне без уважение на молбата на Е. П. А. с правно основание чл.83 от ГПК и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ОСВОБОЖДАВА Е. П. А. от внасяне на държавна такса за възизивно обжалване на решение № 5823 от 3.07.13г. по гр.д.№ 4943/12г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.