Ключови фрази
Производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * съкратено съдебно следствие * ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода

9
Р Е Ш Е Н И Е

№. 88

Гр. София, 07 август 2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав



ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА
и след становище на прокурора от ВКП, М. МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 351/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Д. А. С., чрез упълномощения защитник адв. К., срещу въззивно решение № 23/08.02.2019 г. на Апелативен съд-гр.Пловдив, наказателен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 621/2018 г.
В жалбата са посочени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Иска се изменение на решението в частта относно наложеното наказание, което да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК /наложеното наказание да се намали с една трета/, като едновременно се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК и наказанието лишаване от свобода се отложи по реда на чл.66, ал.1 от НК. Отделно се прави искане, на подсъдимия да не се налага кумулативно предвиденото наказание глоба, поради това, че е безработен.
В жалбата на подсъдимия се излагат доводи за неправилен отказ от страна на първия съд за прилагане на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, при направено от негова страна признание на фактите по обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства в тяхна подкрепа. Защитата оспорва становището на окръжния съд за необходимостта от събиране на допълнителни доказателства, като намира, че предявените спрямо С. обвинения са били доказани от наличните доказателства в изискуемата от закона степен и не е било необходимо събирането на допълнителни доказателства, чрез провеждане на съдебно следствие по общия ред. По този начин се счита, че е нарушена нормата на чл.372, ал.4 от НПК и предписанията на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. В подкрепа на изложената теза, защитата се позовава на направеното от подсъдимия самопризнание във фазата на досъдебното производство и на събраните доказателства, които счита, че изцяло го подкрепят.
В противовес на изложеното твърдение за доказаност на обвинението, в жалбата се излагат и доводи в насока недоказаността му в частта относно разпространението на наркотичните вещества, като защитата се позовава на протокола за претърсване и изземване от жилището на подсъдимия, от който счита, че се установява, че част от наркотичното вещество е за негова лична употреба. Оспорва се и извода на съда за предходната аналогична с инкриминираната престъпна дейност от страна на подсъдимия, за която се сочи, че по делото не са налице доказателства. Твърди се и неоснователен отказ от съда да обсъди показанията на свидетеля А. А., които подкрепят защитната теза на дееца.
В заключение се сочи, че наложеното наказание е прекомерно завишено и несъответно на тежестта на извършеното деяние, като за справедливото му отмерване се иска приложението на чл.55 от НК с прилагане на чл.66, ал.1 от НК, с оглед факта, че по отношение на предходната му съдимост е настъпила реабилитация.
В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, изготвено саморъчно от подсъдимия С. /наименувано молба/, представено в срока по чл.351, ал.4 от НПК се поддържа искането за условното му осъждане, като се акцентира на желанието му за провеждане на съкратено съдебно следствие и на неоснователния отказ на съда да приложи диференцираната процедура. Посочва се, че не употребява актуално наркотични вещества, работи и тренира и не се счита за заплаха за обществото.
В съдебно заседание пред касационната инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия поддържа жалбата по наведените в същата касационни основания и с направените искания за намаляване на наказанието и прилагане на условно осъждане спрямо подсъдимия. Акцентира върху незаконосъобразния отказ на съда да проведе съдебното производство под формата на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК и да определи на подсъдимия редуцирано по размер наказание, с което счита, че са накърнени процесуалните му права.
Подсъдимият С., в лична защита заявява, че е спортист и му предстои явяване на състезание, поради което моли по отношение на наложеното му наказание лишаване от свобода да се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. В последната си дума моли да се уважи касационната му жалба.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура, пред касационната инстанция намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивното решение следва да се остави в сила, като постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при справедливо наказание, определено изцяло в полза на дееца. Намира приложението на чл.58а от НК и това на чл.66, ал.1 от НК за недопустими и счита, че прилагането на чл.55 от НК от страна на решаващите съдилища при индивидуализацията на наказанието го определя като напълно справедливо и съобразено с целите по чл.36 от НК.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите от касационната жалба на подсъдимия и становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 86/02.11.2108 г., постановена по н.о.х.д. № 1401/2018 г., по описа на Пловдивски окръжен съд, наказателно отделение, подсъдимият Д. А. С. е признат за виновен относно това, че на 06.06.2018 г., в [населено място], на [улица], при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение и разпространил на две лица високорискови наркотични вещества, амфетамин и марихуана, с общо нето тегло и стойност подробно описани в присъдата, поради което и на осн. чл.354а, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в полза на държавата в размер на 3500 лв., като е зачетено предварителното му и полицейско задържане при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
С присъдата съдът е отнел в полза на държавата наркотичните вещества, предмет на престъплението, на осн. чл.354а, ал.6 от НК и на осн. чл.53 от НК се е разпоредил с останалите веществени доказателства по делото.
Съдът е възложил в тежест на подсъдимия С. и направените по делото разноски от досъдебното и първоинстанционно съдебно производство, на осн. чл.189, ал.3 от НПК.
С решение № 23/08.02.2019 г. на Апелативен съд-гр.Пловдив, първи наказателен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 195/2017 г., присъдата на Пловдивския окръжен съд, № 86/02.11.2108 г., по н.о.х.д. № 1401/2018 г. е потвърдена изцяло.
Касационната жалба на подсъдимия С., чрез упълномощения защитник е подадена в законовия срок от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.
ВКС не установи при разглеждането на делото от контролираните инстанции да са допуснати процесуални нарушения със съществен характер, които да налагат отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане. Изложените в подкрепа на това касационно основание съображения за нарушаване на процесуалните права на подсъдимия чрез отказа на съда да проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК са неоснователни. Аналогично възражение защитата е направила и пред въззивния съд, който правилно го е отхвърлил, като се е позовал на направената от първия съд обективна доказателствена оценка на наличната доказателствена съвкупност, в насока, че не подкрепя в изискуемата от закона степен признанието на подсъдимия и на приложението на чл.55 от НК при реализацията на наказателната му отговорност.
Окръжният съд е отказал да проведе съдебното производство под формата на диференцирана процедура по чл.371, т.2 от НПК, по съображения за липса на достатъчно годни доказателства в подкрепа на обвинението, като е посочил, че част от експертните заключения и веществените доказателства по делото са били ненадлежно събрани в хода на досъдебното производство по настоящото дело. Становището на съда е съобразено с разпоредбите на чл.372, ал.3 и 4 от НПК, съгласно които съдът одобрява съгласието на подсъдимия да не се събират доказателства за фактите по обвинението и направеното от него признание на същите факти при условие, че действията по разследването са извършени в съответствие с процесуалните изисквания на НПК и събраните доказателства подкрепят направеното признание на фактите. В конкретният случай условията за постановяване на определенията по чл.372, ал.3 и 4 от НПК не са били налице, с оглед обстоятелството, че съществена част от предмета на престъплението по чл.354а от НК не е била надлежно събрана, приобщена и изследвана по делото. Тези следствени действия са били извършени по друго бързо производство, което не е било обединено с настоящето и както правилно е отчел окръжният съд не са били годни да послужат за събиране и оценка на доказателствата по настоящото наказателно производство, респективно да бъдат ценени в подкрепа на предявеното обвинение.
Възражението, че тълкувателната съдебна практика не поставя изискване за приложението на чл.371,т.2 от НПК, всички налични доказателства от досъдебното производство да подкрепят обвинението, не е съобразено с обстоятелството, че се касае за съществени за обвинението обстоятелства, като вид и стойност на предмета на престъплението, в подкрепа на които не са били налични годни доказателства.
Отделно от това контролираните съдебни актове са съобразени със задължителното тълкуване от ТР № 1/2008 г. на ОСНК на ВКС, в т.9 от същото, като наказанието на подсъдимия е определено при условията на чл.55 от НК. В случая липсата на доказателства в подкрепа на част от обвинението са били по вина на прокуратурата, поради което подсъдимият правилно е бил компенсиран чрез прилагането на привилегированата разпоредба на чл.55 от НК. С оглед изложеното възражението за допуснато нарушение на процесуалните права на подсъдимия чрез непровеждането на съдебното производство по реда на чл.371, т.2 от НПК се оцени като неоснователно.
Искането от жалбата /изложено в контекста на процесуално нарушение/ за допълнително намаляване на размера на определеното при условията на чл.55 от НК наказание с една трета, по правилата на чл.58а, ал.1 от НК, е несъстоятелно. Настоящата редакция на чл.58а от НК предвижда две алтернативи за определяне на наказанието в процедурата по чл.371, т.2 от НПК, закрепени съответно в ал. 1 и ал.4, които се прилагат самостоятелно, като приложението на чл.55 от НК е несъвместимо с редуцирането на намаленото наказание с една трета. Извън посоченото, съдебното производство по делото не е проведено под формата на съкратено съдебно следствие, което изключва изобщо възможността за прилагане на разпоредбата на чл.58а от НК на самостоятелно основание, която е приложима само в производството по глава 27 от НПК.
В този смисъл приложението на чл.55 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание е преценявано на общо основание от гледна точка наличието на изискуемите законови предпоставки. Съображения за справедливостта на наказанието следва да бъдат изложени при преценката на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Защитата намира за съществен процесуален пропуск на съдилищата по фактите оценката на доказателствата, които са поставени в основата на извода, че подсъдимият е държал инкриминираните наркотични вещества със специалната цел, за разпространение. В подкрепа на изложената теза се твърди неправилна интерпретация на показанията на свидетелите А. А. и Г. Г., както и на обясненията на подсъдимия, които според защитата не подкрепят обвинителната теза.
Възражението е неоснователно. Контролираните съдилища са направили цялостен анализ на гласните доказателства по делото, включително и на показанията на свидетелите А. и Г., за които е установено, че са извършили покупка на наркотични вещества от подсъдимия. Същите са съпоставени с обясненията на С., че е държал наркотичните вещества за лична употреба, при което изходящите от подсъдимия гласни доказателства, правилно са били оценени като необективни. Тезата на защитата, че подсъдимият не е държал наркотичните вещества с цел продажба, тъй като последната се е състояла по инициатива на свидетелите е неприемлива. Съгласно установените по делото факти, свидетелите А. и Г. са закупили инкриминираните наркотични вещества от подсъдимия на процесната дата, както и в предходни случаи са били снабдявани от него с наркотични вещества. Прочитът на показанията на свидетеля А. установява, че в същите се съдържат данни за това, че подсъдимият го е снабдявал с марихуана, като обстоятелството, че се касае за различен по вид високорисков наркотик, който не е получен от подсъдимия срещу заплащане, а безвъзмездно е ирелевантно спрямо извода, че в тях се съдържат данни за предходно разпространение на наркотици.
Съгласно приетите за установени от съдилищата факти, подсъдимият С. е прилагал еднотипна схема спрямо лицата, на които е продавал наркотични вещества – чрез съобщения по телефона е уговаряна покупката на наркотичните вещества. След това сумата за продажбата е била оставяна от свидетелите в пощенската кутия на С., който им е предавал наркотиците чрез изхвърлянето им през балкона. Разпространените от подсъдимия наркотични вещества и намерените при претърсването на жилището му са били разпределяни и опаковани също по идентичен начин, което е прието като свидетелство за целта, с която са били държани иззетите при претърсването наркотици.
При тези данни фактическите изводи на контролираните инстанции са съобразени със съдържанието на гласните доказателства по делото и пълната им кореспонденция с останалите доказателства от значение за обвинението, като не се установява същите да са оценявани превратно или не съобразно действителното им съдържание, като и оценката на доказателствата да е непълна или едностранна.
Предвид изложеното, оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на въззивното решение не се намери за основателно и претенцията на подсъдимия за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворена.
Оплакването за нарушение на материалния закон също е неоснователно.
В съответствие с установените факти, че подсъдимият без надлежно разрешително е разпространил на две лица и държал високорискови наркотични вещества, с цел да бъдат разпространени, в обитаваното от него жилище, деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл.354а, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК .
Оплакването за нарушение на закона се поддържа по съображения за недоказаност на специалната цел, за разпространение, с която са били държани наркотичните вещества, намерени в обитавания от подсъдимия апартамент. Въззивният съд е обсъдил подробно направеното възражение от защитата на подсъдимия за липсата на специална цел, с която е държал наркотичните вещества и аргументирано е мотивирал неговата неоснователност. Тезата, че С. е държал високорисковите наркотични вещества с предвидената от закона специална цел, убедително е изведена от обстоятелствата, че в държане на дееца са намерени различни по вид наркотични вещества в количество, което изключва еднократната им употреба, разпределени и опаковани по еднотипен начин и сходно тегло на отделните дози с разпространените от него, което сочи на предназначение за разпространение.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също се прецени за неоснователно.
Както се посочи по-горе наказателната отговорност на подсъдимия С. е реализирана при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наказанието е индивидуализирано в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3500 лв. Основното наказание лишаване от свобода е определено с шест месеца под специалния законов минимум, като размерът на глобата е редуциран с 1500 лв.
Въззивният съд е обсъдил искането на подсъдимия за намаляване на наложеното наказание и е изложил съображения в насока неговата неоснователност, които ВКС напълно споделя. Обвинението спрямо С. е за продължавано престъпление, при две форми на изпълнителното деяние, с предмет на престъплението, различни по вид високорискови наркотични вещества.
Решаващите съдилища са изложили подробни съображения в насока неговата индивидуализация. Първият съд е отчел наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства, към които е причислил младата възраст на подсъдимия критичното му отношение към деянието, направените частични самопризнания и невисоката стойност на наркотичните вещества. Отделно е намерил, че предвиденото минимално наказание от две години лишаване от свобода и глоба от 5000 лв. е несъразмерно тежко спрямо извършеното и с това е мотивирал тезата си за прилагане на чл.55 от НК.
Въззивният съд е изразил частично несъгласие с определеното наказание, което е оценил като прекомерно занижено, но поради липса на протест е потвърдил постановената присъда.
ВКС намира, че наказанието на подсъдимия С. е справедливо отмерено, като са отчетени всички относими за определянето му обстоятелства, при съобразяване на тежестта на извършеното и личността на дееца.
Допълнително редуциране на размера на наказанието би било проява на неоправдано снизхождение, предвид обстоятелството, че деянието е със завишена степен на обществена опасност, изведена от механизма на извършването му, при две форми на изпълнително деяние, включващи разпространение на наркотични вещества на две лица и държане с цел разпространение на два вида високорисков наркотик.
При тези данни наложеното на подсъдимия наказание се оцени като справедливо и съответно на целите на наказанието по чл.36 от НК, което налага въззивното решение в тази му част да се остави в сила.
Искането за отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода също е неоснователно. Контролираните съдилища са изложили законосъобразни съображения при отказа да приложат разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК по отношение на осъждането на С. на лишаване от свобода, а именно – предходна реабилитация по право за осъждането му като непълнолетен. Съдебната практика е последователна в тълкуването на разпоредбата на чл.86, ал.2 от НПК, че настъпилата реабилитация по право на пълнолетен подсъдим / независимо дали се отнася за осъждане за деяние, което е извършено от него като непълнолетен или като пълнолетен / е абсолютна пречка за повторната му реабилитация по право. Определението в чл.82, ал.2 от НК „пълнолетно лице“ се отнася до актуалното възрастово състояние на подсъдимия, като е без значение дали предходната му съдимост, за която е реабилитиран по право е в качеството му на непълнолетен или пълнолетен деец.
Становището е застъпено както в практиката на ВС – Р № 51/1996 г. на I НО, така и в трайната практика на ВКС – Р № 296/2004 г. на II, НО, Р № 201/2013 г., II НО, Р № 262/2015 г. I, НО, Р № 360/2014 г., II НО, Р на ВКС, II НО, по .д. № 480/2015 г., Р № 286/2015 г. на II НО.
По отношение на искането за отмяна на допълнителното наказание, ВКС споделя тезата на въззивния съд за прекомерната снизходителност на наложената от първия съд санкция, поради което и не намира основания за отмяна на наложената глоба. Допълнителното наказание е съществено намалено в сравнение с предвидения в закона минимум, поради което не може да се оцени като несъответно по тежест на извършеното деяние, предвид отчетената по-горе завишена обществена опасност на същото. Липсата на актуална трудова заетост от страна на подсъдимия не може да послужи изолирано като довод за отмяна на паричната санкция. Това обстоятелство е отчетено при определянето на размера на същата, който е намален съществено, от една страна и от друга – със завишената обществена опасност на деянието, която изисква адекватна санкция за поправянето и превъзпитанието на дееца.
С оглед изложеното за наличието на абсолютна пречка за приложението на чл.66, ал.1 от НК спрямо осъждането на подсъдимия на лишаване от свобода, жалбата в тази връзка се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а въззивното решение – да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на осн. чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23/08.02.2019 г. на Апелативен съд-гр.Пловдив, наказателен състав, по в.н.о.х.д. № 621/2018 г.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: