Р Е Ш Е Н И Е № 517 София, 29 ноември 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и първи ноември ......... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Лада Паунова ...................................... при секретар .. Иванка Илиева ...................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................. НОХД № .. 1785 .. / .. 13 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения И. М. за възобновяване на ВНЧД № 939/12 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. Иска се да се измени постановеното по делото решение № 36 от 25.01.13 год., с което е потвърдено протоколно определение от 30.05.12 год. по НОХД № 696/12 год. на Пловдивския районен съд, в частта за режима на изтърпяване на наказанието и типа затворническо общежитие. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът излага доводи за неоснователност на искането, поради което пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, постановените съдебни актове и становищата на страните, намира следното: С протоколно определение от 23.04.12 год., постановено по НОХД № 696/12 год., ОС – гр.Пловдив на осн. чл. 348, вр. чл. 382, ал. 7 НПК е одобрил постигнатото споразумение между РП – гр.Пловдив и подсъдимия И. М. за извършено от последния престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което при условията на чл. 54 НК му е определено наказание десет месеца лишаване от свобода, търпимо на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. След сезиране от прокурора, с протоколно определение от 30.05.12 год., постановено по делото по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, районният съд е определил И. М. да изтърпи на осн. чл. 68, ал. 1 НК отделно и изцяло и наложеното му наказание с определение № 315 от 01.04.11 год. по НОХД № 2139/11 год. на РС – гр.Пловдив в размер на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 НК съдът е определил приведеното в изпълнение наказание да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален „строг” режим. С атакуваното пред настоящата инстанция определение е потвърден първоинстанционния акт. Искането на осъдения е НЕОСНОВАТЕЛНО: При постановяване на определението е действал новият ЗИНЗС. Съгласно същия закон, основен принцип при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е първоначалният режим за изтърпяването му да преминава от по-строгия към по-лекия с оглед основната цел по чл. 65, ал. 1 ЗИНЗС и предпоставките по чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС. Със споразумението по НОХД № 696/12 год. правилно е определен типа затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, съгласно чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, тъй като законът не изисква предходното наказание лишаване от свобода да е търпяно ефективно. Приведената в изпълнение условна присъда, в случая, се изпълнява първа, съгласно § 1, ал. 1 ЗИНЗС. Ако по нея не бе приложена разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК при действието на новия закон, наложеното наказание лишаване от свобода следваше да бъде изтърпяно на осн. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС в затворническо общежитие от открит тип при общ режим по чл. 60, т. 3 ЗИНЗС. С оглед на обстоятелството, че М. в изпитателния срок не се е поправил, а е извършил ново престъпление, той не може да се ползва от по-леките тип затворническо заведение и режим за изтърпяване на сбора от двете наказания. Този извод следва от регламентираните в чл. 2, т.т. 1 и 2 ЗИНЗС цели на изпълнението на наказанията и принципа на замяна на първоначалния режим в по-лек при реализирането на предпоставките по чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС, в това число добро поведение и стремеж за поправяне. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от страна на осъдения И. М. М. за възобновяване на ВНЧД № 939/12 год. по описа на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................