Р Е Ш Е Н И Е № 108 Гр. София, 15.08.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1074/2015 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Л. Г. Т. от [населено място] против решение № 2291 от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 1864/2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, втори състав, в отхвърлителната му част. С обжалваното решение е отменено решение от 24.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 5641/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, І отделение, І състав, в частта, с което е уважен искът на касатора против Х. З. АД [населено място] /с променено наименование в ТР, считано 31.03.2016 г., както следва: [фирма]/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 5 600 лв. до сумата 12 000 лв. и в тази част искът е отхвърлен, както и е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на същия иск за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. В жалбата се съдържат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, като постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД, и необосновано. По подробно изложени съображения се моли в тази част същото да бъде отменено и искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен изцяло. В проведеното открито съдебно заседание жалбата се поддържа, претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК, както и не изпраща свой представител в проведеното на 01.06.2016 г. о.с.з. За да се произнесе по реда на чл.290 и сл. ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, съобрази следното: С определение № 270/04.04.2016 г. решението в обжалваната част е допуснато до касационно обжалване по въпроса относно критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост" по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на деликт, при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съставът на въззивния съд, след извършване на собствена преценка на доказателствата по делото, е приел, че обезщетението за претърпените от пострадалата вреди по справедливост следва да бъде определен в размер на 7 000 лв. За тази конкретна преценка съдът е посочил, че е съобразил вида на причиненото нараняване, степен и интензитет на претърпените болки и страдания, възстановителния период, възрастта на ищцата към момента на произшествието – 23.02.2012 г., както и обществено – икономическите отношения в страната. Обсъдени са и са възприети следните причинени на ищцата, установени чрез назначената СМЕ, телесни увреждания – получено в резултат на ПТП тежко навяхване на лява глезенна става /временно разместване на ставата с преразтегляне и частично разкъсване на връзковия апарат/, съпроводено с голям оток, кръвонасядане, невъзможност пострадалата да се движи и да натоварва крайника. Имобилизацията е извършена с поставена гипсова лонгета за срок от 21 дни, подменена още на 02.03.2012 г. с циркулярен гипс. Лечебно-възстановителният период е протекъл в рамките на 2 месеца, като през първите 20 дни болките са били с по-интензивен характер. Той е бил съпътстван освен от болки, заради които са приемани обезболяващи лекарства, и от значителни затруднения в придвижването и обслужването на ищцата. Година след злополуката, лявата глезенна става е все още оточна и палпаторно болезнена, но движенията й са в пълен обем и сила. Понастоящем ищцата се придвижва самостоятелно с леко накуцваща наляво походка. Не се очакват негативни последици в бъдеще, освен спорадични болки при рязка промяна в климатичните условия. След формиран извод за извършено съпричиняване на така установените неимуществени вреди, обезщетението от 7 000 лв. е намалено с 20 % до присъдените 5 600 лв. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно. Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК, понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер за овъзмездяване на претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреждания, е необходимо да се съобразят следните критерии: характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици /отражения/, настъпили в резултат на телесните увреди и пр. Всички относими обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост /вж. решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, следва да бъдат обсъдени и въз основа на оценката им да се определи паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва не само да се изброят, а да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован. С оглед горното се налага изводът, че обжалваното решение е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика, касаеща приложението на чл.52 ЗЗД. Съставът на въззивния съд се е позовал на релевантните за определяне на обезщетението по размер критерии, съгласно ППВС № 4/1968 г., както и е изброил относимите конкретни обстоятелства, но в нарушение на закона е подценил значението им при определяне на действителния размер на вредите, като не ги е анализирал и преценил в тяхната съвкупност. Съдът е пропуснал да отчете в нужната степен факта, че почти една година след увреждането, травмираната глезенна става е все още оточна и палпаторно болезнена, а пострадалата се придвижва с накуцваща походка. Не са направени съответните изводи, имащи значение за определяне на размера на обезщетението, че в първата година след увреждането липсва пълно възстановяване и пострадалата продължава да търпи неблагоприятните последици от причинената травма. Недоценен е останал и периодът на лечение. Реално не е отчетена и обществено-икономическата конюнктура в страната към м.ІІ.2012 г., независимо от декларираното от съда съобразяване с този критерий. Неточно приложените критерии за справедливост са довели до необосновано, почти двукратно занижаване на дължимото обезщетение. При отчитане на посочените по-горе обстоятелства, обезщетението за понесените от касатора болки, страдания и неблагоприятни последици следва да се определи в размер на 15 000 лв., който настоящият съдебен състав счита за адекватен еквивалент на причинените неимуществени вреди. Обосновано и правилно е решението в частта, с която на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е прието, че пострадалата е допринесла с 20 % за увреждането. Преценено е, че тя като пешеходец се е движила по пътното платно в нарушение на чл.108 ал.2 т.1 от ЗДвП. Нормата предвижда, че пешеходците могат да се движат по платното само в случаите, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно същите да бъдат използвани, като в този случай движението следва да се осъществява противоположно на посоката на движение на ППС и най-близо да лявата му граница. В конкретната хипотеза е било установено, че тротоарите са били непочистени от сняг, поради което и неизползваеми, но ищцата се е движила попътно, а не срещуположно на движението, и се е поставила в невъзможност да реагира на създалата се опасна ситуация на платното. Предвид изложеното, при спадане приноса на пострадалата ищца, обезщетението в нейна полза възлиза на 12 000 лв., в който размер предявеният иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ се явява основателен и следва да бъде уважен. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на въззивния съд в обжалваната част следва да бъде отменено за разликата над 5 600 лв. до 12 000 лв. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 вр. ал.3 ГПК, доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение по същество, с което в полза на касатора да бъде присъдена допълнително сумата от 6 400 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.02.2012 г. до окончателното й изплащане. В останалата отхвърлителна част – над 12 000 до 26 000 лв. въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Същото следва да се отмени и в частта относно разноските, като ответното дружество бъде осъдено да заплати: държавна такса, общо в размер на 608 лв., както и 1 540 лв. в полза на пълномощника на касатора, на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. Л. Т. следва да заплати разноски на насрещната страна в размер на 950 лв. /ю.к. възнаграждение за І инстанция/. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2291 от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 1864/2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, втори състав в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 5 600 лв. до 12 000 лв., както и в частта относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] с ЕИК 130427863 да заплати на Л. Г. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] допълнително сумата 6 400 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 23.02.2012 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.02.2012 г. до окончателното изплащане на задължението. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] с ЕИК 130427863 да заплати в полза на адв. К. И. Н. сумата 1 540 лв. - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] с ЕИК 130427863 да заплати в полза на Върховен касационен съд сумата 608 лв., представляваща дължими държавни такси. ОСЪЖДА Л. Г. Т. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] [населено място] с ЕИК 130427863 сумата 950 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски – ю.к. възнаграждение. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2291/11.12.14 г. по гр.д.№ 1864/2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, втори състав в останалата обжалвана отхвърлителна част /за разликата над 12 000 лв. до 26 000 лв./. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: