4 Р Е Ш Е Н И Е № 333 гр. София, 31.10.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 445 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Р. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В.К., против въззивното решение № 1723 от 2 август 2013 г., постановено по гр.д. № 1335 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 7320 от 12 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 3857 по описа на Софийския градски съд за 2012 г. в частта му за отхвърляне на предявения от М. Р. М. от [населено място] против П. на Р.Б. иск с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 10000 до 30000 лева. Касационното обжалване е допуснато с определение № 721 от 27 май 2014 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса следва ли при дължимата преценка на обективно съществуващите обстоятелства, които е необходимо да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, да се съобразяват и условията в ареста по време на изпълнението на мярка за неотклонение. В обжалваното решение съдът приема за несъмнен извода за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение, като извън взетите предвид обстоятелства изрично е посочено, че ответникът не отговаря за условията в ареста и вреди от престоя му там не могат да се обезщетяват в настоящото производство. В отговор на правния въпрос касационният съд приема следното: Дейността по изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража”, наложена реда на НПК, по своето естество представлява административна дейност, регулирана по метода на държавна власт и подчинение, определящ я като дейност, свързана с упражняване на държавна принуда. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), ръководството на арестите е възложено на областните служби „И. на н.”, които по силата на чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС са териториални служби на Г. д. „И. на н.”. Г. д. „И. на н.” от своя страна е юридическо лице към министъра на правосъдието (чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС). Условията в ареста по време на изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража” следователно са под контрола на посочената главна дирекция, и претенции за възникнали вреди при несъответствие на условията с установени в нормативни актове изисквания, следва да се реализират по административен ред. П. упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията съгласно Закона за съдебната власт, и има право да се запознава с цялостната работа по изпълнение на наказанията и да прави предложения за подобряването й (чл. 5 ЗИНЗС). Върху нея не може да бъде възлагана отговорността за неблагоприятните последици за незаконно задържани лица, произтекли от материално-битовите условия в арестите, възложени като задължение за уреждане и пряк контрол на административен орган. Предвид отговора на правния въпрос даденото от въззивния съд тълкуване е правилно. Касационната жалба е неоснователна. Касаторът сочи в исковата си молба, че вследствие на стрес от наложената му мярка за неотклонение получил затруднено уриниране, установено от лекар. Престоят му в ареста продължил три месеца и шест дена. Заявено е, че ищецът в ареста бил поставен в непривична за него битова и културна среда, в потискаща обстановка, извън семейния си кръг и сред хора, задържани за разни деяния. От свидетелските показания се установява, че касаторът изпитвал притеснения от наличието на много хора в едно помещение, невъзможността да се къпят повече от веднъж седмично и липсата на отделяне с врата на тоалетната от останалата част на арестантското помещение. Касаторът бил доста нестабилен психически и лабилен като следствие от задържането му за престъпление, което не бил извършил. Безспорно е, че при задържането му съжителката на касатора била бременна в петия месец с първото им дете. Свидетелските показания сочат този факт като допълнително влошаващ състоянието му, предвид невъзможността да помага на бременната жена. В обжалваното решение съдът приема наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване – причинени са душевни страдания и неудобство, обусловени освен от тежестта на повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание, още и от продължителността на наложените мерки за неотклонение и отражението им върху възможността на ищеца да се грижи и издържа семейството си и за съжителката си по време на бременността й. Тези обстоятелства, ведно с останалите – продължителността на наказателното производство и продължителността на последващата мярка за неотклонение, както и невъзможността да се грижи подобаващо за майката и детето при раждането им, са мотивирали съда да приеме за справедливо обезщетяването на претърпените от ищеца вреди със сумата от 10 хиляди лева. Изводите на съда са правилни. Без съмнение касаторът е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки индивид, подложен на наказателна репресия. Предвид тежестта на повдигнато обвинение (престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК), продължителността на наказателното преследване (около една година), вида и продължителността на наложените мерки за неотклонение (освен задържането под стража са наложени последователно домашен арест и подписка), отражението на незаконното обвинение върху физическото здраве и психиката на касатора, обезверяването му и чувството за безпомощност при бременността на съжителката му (късният период от бременността е протекъл през време на задържането му) и последвалото раждане на първото им дете, както и негативните изживявания от наложената мярка за неотклонение първоначално, обосновават присъждане на справедливо обезщетение в приетия от въззивния съд размер. Следва само да се посочи, че извън служебната бележка от Медицински център при ОС „ИН” – София, свидетелстваща за съобщени от касатора оплаквания от затруднено уриниране, не се представят други доказателства за претърпени неимуществени вреди от престоя на касатора в ареста, а за обезщетяването на подобни вреди предвид конкретно поддържаните обстоятелства, е необходимо успешно да се проведе пълно главно доказване от ищеца, както обвързващо приема решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV г.о., ВКС. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 1723 от 2 август 2013 г., постановено по гр.д. № 1335 по описа на апелативния съд в гр. София за 2013 г. в обжалваната му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: