Р Е Ш Е Н И Е № 78 гр.София, 26.02.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7191/ 2014 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на И. П. И. за отмяна на влязлото в сила решение на Русенски районен съд № 181 от 11.02.2014 г. по гр.д.№ 2622/ 2013 г., потвърдено с решение на Русенски окръжен съд № 310/ 18.06.2014 г. по гр.д.№ 401/ 2014 г., с което е отхвърлен предявения от молителя против П. И. И. иск за отмяна на дарение на недвижим имот, извършено с нотариален акт № ***, т.**, н.д.№ 707/ 2010 г. на нотариус рег.№ ***. Молителят поддържа, че след постановяване на решението и влизането му в сила е настъпил нов факт от значение за основателността на предявения от него иск. С влязло в сила съдебно решение била обявена нищожността на оставеното в негова полза завещание от И. А. Д., въз основа на което в решението по иска му за отмяна на дарение бил направен извод, че не се нуждае от издръжка. Според молителя това обстоятелство е от съществено значение, тъй като в момента е ползвател на социална услуга, без да има къде да живее и е във влошено здравословно състояние. След като искът е отхвърлен по съображения, че е собственик на завещаните в негова полза от И. Д. имоти, а след влизане в сила на решението това завещание е обявено за нищожно, то се касае за ново обстоятелство със съществено значение, обуславящо отмяна на влязлото в сила решение. Ответната страна, П. И. И., оспорва молбата с довод, че не е налице ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Приобщаването на решението, с което завещанието на И. Д. е обявено за нищожно, към доказателствата по делото за отмяна на дарението, не би довело до различен резултат по това дело. Върховният касационен съд намира молбата за допустима, но за неоснователна. Отмяната на влезли в сила решения при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства има своето основание в това, че делото е останало непопълнено с факти или документи, въпреки проявената процесуална активност от засегнатата страна. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението. Настъпилите след устните състезания пред инстанцията по същество нови обстоятелства не се обхващат от силата на пресъдено нещо и не са основание за отмяна на решението, постановено преди осъществяването им. С оглед тези съображения, искането за отмяна на влязлото в сила решение следва да се прецени като неоснователно. С това решение е отхвърлен иск за отмяна на дарение, извършено от И. П. И. на сина му П. И. И., в размер ¼ ид.ч. от недвижим имот – У. ***-*** в кв.** по плана на [населено място] поле, заедно с построените в имота жилищни и второстепенни сгради. Искът е предявен с твърдения, че дареният е отказал да даде на дарителя издръжка, от която последният се е нуждаел – чл.227 ал.1 б.”В” ЗЗД. Въззивният съд е мотивирал извода си за неоснователност на претенцията със съображения, че ищецът няма нужда от издръжка, тъй като доказателствата по делото сочат, че той е полагал грижи за трети лица срещу заплащане на възнаграждение, т.е. имал е постоянни доходи. Освен това той притежава недвижими имоти в [населено място] поле – две сгради и два гаража – от които би могъл да получава доходи при възмездното им предоставяне за ползване. Като допълнителен аргумент е посочено, че въз основа на завещание от И. Д. ищецът е придобил собствеността върху седем недвижими имота, като съдът е подчертал, че дори да не е станал собственик на тези имоти поради нищожност на завещанието, ищецът има достатъчно източници на доход и възможности да си осигурява издръжка. Следователно обявяването на завещанието на И. Д. за нищожно няма съществено значение за делото, по което е постановено и влязло в сила решението за отхвърляне на иска за отмяна на дарение. Съдът е извел липсата у И. И. на нужда от издръжка от други обстоятелства – реализирането на доходи от полагане на грижи за трети лица и притежаването на собственост, от която също могат да бъдат реализирани приходи. Наличието на завещание е споменато само като допълнителен аргумент и то с изричната уговорка, че ищецът би имал достатъчно източници на доходи, дори ако не е станал собственик на завещаните имоти. Следователно нищожността на завещанието няма съществено значение за разрешаването на спора, тъй като не от неговата действителност съдът е извел решаващи съображения за отхвърляне на иска. Що се касае до това, че понастоящем И. И. се явява ползвател на социални услуги и без възможност да реализира доходи от труд, тези факти не предхождат постановяването на влезлия в сила съдебен акт. Те се твърдят като осъществили се след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество и не са преклудирани от силата на пресъдено нещо. Те могат да дадат основание за предявяване на нов иск, но не и за отмяна на влязлото в сила преди осъществяването им съдебно решение. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.303 ал.1 т.1 ГПК и Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. И. за отмяна на влязлото в сила решение на Русенски районен съд № 181 от 11.02.2014 г. по гр.д.№ 2622/ 2013 г., потвърдено с решение на Русенски окръжен съд № 310/ 18.06.2014 г. по гр.д.№ 401/ 2014 г. ОСЪЖДА И. П. И., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на П. И. И., Е. [ЕГН], [населено място] поле, [улица], 400 лв (четиристотин лева) разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: