Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 29.06.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Ел.Чаначева търговско дело №1986/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Община Луковит против решение № 375 от 22.06.2021 г. по гр. дело № 396/2021 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Министерство на околната среда и водите е на становище, че касационната жалба е неоснователна като излага съображения в тази насока.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. А. А. е посочил, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпроса – 1/“ С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решенето си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което ,излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението.“ Страната е посочила, че въззивникът е поддържал основания за неправилност на решението, като- неправилно приложение на материалния закон, противоречие със закона и несъобразяване в съвкупност с представените доказателства. Така е достигнат извода, че в жалбата са наведени съображения за неправилност, от които страната била обосновала само съображения относно „съответствието на постановеното решение с материалния закон“. С това общо оплакване касаторът е поддържал отклоняване на въззивния състав от разрешенията дадени с ТР ОСГТК № 1 / 13, чиито мотиви са разгледани. Посочено е още, че с решението си съдът излязъл извън пределите на търсената защита като приел, че законно МОСВ е ангажирал отговорността на Община Луковит за неизпълнение на процесния договор. Направен е извод, че като приел наложената корекция за правилно определена по т.16 към чл.6,ал.2 МОФК съдът излязъл от пределите на търсената защита и постановил недопустим съдебен акт.Поставен е въпросът – 2 /“Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спор доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства.“Страната е развила оплакванията си за неправилност на решението в контекста на защитната си теза. Изброила е и съдебни актове, отново във връзка с оплакването, че съдът не бил направил дължимия анализ на доказателствата.Поставен е въпросът -3/“ Автоматично с извършване на нарушението ли настъпват потенциални финансови последствия за общия бюджет на Европейския съюз, поради нарушаване правилата за възлагане на обществени поръчки, или следва да се обосновават“. Страната е развила своето разбиране относно приложението на дефинитивната определеност на понятието „ нередност“ с оглед приетото в регламент/ЕО/ №2988 / 95г. разгледал е практиката по определяне на това понятие при конкретни хипотези , както и е обсъдил решение на ВКС, ІІ т.о., от чийто контекст е извадил мотиви във връзка с това, че е достатъчно да са налице потенциални финансови последици за общия бюджет на ЕС, поради нарушаване принципите на прозрачност и публичност и др., които не настъпват автоматично и следва да ес обосновават. Страната лаконично е посочила, че въззивният съд е мотивирал решението си в противоречие с тези решения. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. Първият поставен въпрос не е релевантен, с оглед изведената от т.1 ТРОСГТК № 1 / 09 дефинитивност на общия критерий. Този извод се налага, поради това, че същият не е относим към процедирането, респективно към решаващите изводи на състава. Страната е извела оплакването си- съдържателно обусловило въпроса, като е смесила различни правни фигури – произнасяне от страна на въззивния съд извън предмета на спор / недопустимост на акта, разглеждан служебно от съда/ и довод, по който съдът се е произнесъл след общо оплакване / основание за неправилност на изводите/, като тези изводи са направени единствено с оглед оплакванията във въззивната жалба. Касаторът е посочил, че „бланкетно“ / не е посочено към какво се препраща според него/, били поддържани оплаквания за неправилност на решението на първостепенния, съд изразени в неправилно приложение на материалния закон, противоречие с целта на закона, както и необсъждане на събраните по делото доказателства. Липсват,обаче, конкретни доводи с кои точно свои мотиви въззивният съд е излязъл извън тези „общи“, според касатора оплаквания, като изразеното недоволство от постановения резултат, респективно от изхода на спора / изрично посочено/ съставлява общо оплакване за неправилност и не се разглежда в тази фаза на касационното производство. В случая, освен това, не е съобразена и съдопроизводствената функция на възивния съд, като съд разглеждащ спора по същество, макар и при ограничен въззив. Извън обстоятелството, че нормите, с което се разглежда упражняваният от управляващия орган контрол във връзка с изпълнение на договор по оперативните програми на ЕС във връзка с европейските средства предоставени за осъществяването на проекти като процесния, са изцяло императивни и попадат в обоснованото и посочено и от касатора изключение, то и така направените оплаквания очертаващи широк кръг от процесуални нарушения на първата инстанция, задължават съдът да се произнесе по тях. Освен това и неговото произнасяне е изцяло в съответствие, а не в противоречие със сочената практика, дори и да се приеме релевантност на въпроса т.е. наличие на общо основание. Този извод произтича от това, че решаващият състав се е произнесъл изцяло в рамките, на които е бил сезиран, по заявените с исковата молба обстоятелства и съобразно установеното от доказателствата по спора. Извън това, следва да се отбележи,че и изразеното с въпроса оплакване е фактически невярно- въззивната жалба изключително подробно обосновава оплакванията на МОСВ за поддържана от него неправилност на акта на първостепенния съд и като е съобразил тези доводи, съдът се е произнесъл при редовно въззивно сезиране, в рамките на своите правомощия и по оплакванията в жалбата.
Вторият въпрос е относим към всяко съдебно производство, поради което е общ и за да бъде релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, страната следва да посочи кои конкретно доводи и доказателства не са обсъдени от съда и как, ако бяха обсъдени, би се променил постановеният правен резултат. Т.е. какво значение имат същите за разрешаването на повдигнатия правен спор. В случая страната е обосновавала релевантността на въпроса си единствено с оплакване за неправилност на изводите на съда, като е развила своята защитна теза и е посочила, че след като същата не е възприета от състава, то и съдът не е обсъдил релевантните обстоятелства установени според страната по правния спор. Доводът е неотносим към поддържаното основание, тъй като е свързан с оплакването на страната за неправилност, което се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване. Още повече, че в случая, съдът е обсъдил нарушенията подробно, като е изложил свои подробни мотиви, изведени от събраните по делото доказателства и съобразени с установената фактическа обстановка по спора, като е дефинирал основните понятия, изведени от правото на ЕС и е направил изрични правни изводи относно значението на нарушенията и тяхната връзка с обосноваността на корекцията, съобразно изричните норми, регламентиращи материята, както на национално, така и на европейско ниво. Несъгласието с тези изводи не съставлява довод за допускане на решението до касационно обжалване.
Третият поставен въпрос също не е релевантен, като несъобразен с решаващите мотиви на състава, който не е приемал, че автоматично с извършване на нарушението са настъпили потенциални последици, а тъкмо обратното мотивирал е подробно извода си относно прилагането на правните последици от нарушението и тяхното значение като ги е съобразил, както с европейското / включително и със сочените актове от касатора/, така и с българското законодателство, регламентиращо материята към релевантния момент. В тази насока изрично приетото от него разяснение на дефинитивността на понятието „ нередност“, съобразено и изведено от нормативната уредба цитирана от касатора не се различава от неговите твърдения в изложението. Изцяло в съответствие с посочената практика на ВКС, съдът изрично е обосновал с оглед прозрачност, публичност и равнопоставеност и недискриминация, неосигуряването на ефикасно разходване на предоставените средства, като по този начин е извел и законосъобразност на наложената финансова корекция, която е в минимален размер. С оглед това, въпросът не е релевантен а и не е обоснован като допълнителен критерий, тъй като с цитираната практика, съдът изцяло се е съобразил в мотивите на акта си.
Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 375 от 22.06.2021 г. по гр. дело № 396/2021 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: