Р Е Ш Е Н И Е № 417 град София, 26.10.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2026/2011 година. Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдените Р. В. Д. и Б. В. Д. – двамата от [населено място], общ. Правец, за възобновяване на нохд № 885/2008 г., на Ботевградския районен съд. Сочи се, че са налице нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е, за отмяна на съдебният акт и връщане на делото за ново разглеждане. Повереникът на частният обвинител и граждански ищец Х. Л. Л., е изразил становище в съдебно заседание, че искането е неоснователно, като е поискал присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в производството по чл. 419 и следващите НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 2/18.02.2010 г., постановена по нохд № 885/2008 г., на Ботевградският районен съд, потвърдена с решение от 21.02.2011 г., на Софийски окръжен съд, наказателно отделение, 2-ри въззивен състав, по внохд № 349/2010 г., подсъдимите Р. В. Д. и Б. В. Д., са били признати за виновни в извършени престъпления както следва: по чл. 129, ал. 2, пр. 6, хип. 1 и пр. 5, хип. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и при условията на чл. 54 НК осъдени на по две години и шест месеца лишаване от свобода; по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, с наложени наказания от по шест месеца лишаване от свобода. При условията на чл. 23, ал. 1 НК, е определил за всеки един от подсъдимите едно общо наказание от по две години и шест месеца лишаване от свобода, които по реда на чл. 66, ал. 1 НК, отложил изтърпяването им за изпитателен срок от по три години. Осъдил ги е да заплатят солидарно на Х. Л. Л. сумите от по 5 000 лв., претърпени неимуществени вреди от нанесените две средни телесни повреди, по предявените граждански искове, произнесъл се е по веществените доказателства и е присъдил държавна такса и разноски. По довода в искането, за допуснато нарушение на закона: Посоченото основание - по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Направените възражения във връзка с този довод, се свеждат до твърденията, че съдилищата неправилно са дали вяра на показанията на част от разпитаните свидетели, че липсват безспорни доказателства и от там за направени незаконосъобразни изводи за виновността на подсъдимите по двете обвинения. При приетите за установени фактически положения и от двете съдебни инстанции, които не подлежат на контрол в настоящото производство, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК изводите, че подс. Р. Д. и Б. Д., са осъществили съставите на престъпленията, за което са били обвинени и осъдени, са напълно законосъобразни. Установените данни от преките доказателствени източници, каквито са показанията на пострадалия свидетел Л., на св. Й. – очевидец, св. К., И. – наблюдавала инцидента от автомобил, на които основателно е дадена пълна вяра, на св. С. и Т., подкрепени и допълнени от експертните заключения по съдебно-медицинските и съдебно – балистичната експертизи и от приложените писмени и веществени доказателства – подробно изброени в мотивите, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна, съставите на тези престъпления. Посочените свидетелски показания, експертни заключения, писмени и веществени доказателства, са безпротиворечиви, последователни, взаимно допълващи се и налагащи единствено възможния извод, че са извършени престъпленията от двамата подсъдими. Обясненията на подс. Р. Д. и Б. Д. са били обсъдени подробно и основателно не е дадена вяра на версията им, че св. Л.е държал нож в ръката си и че не са знаели за съществуването в дома им на сигналните ракети до откриването им от полицията, като не подкрепена от никакви доказателства събрани по делото, а напротив опровергана от посочените по – горе, включително и от отразеното саморъчно в протокола за претърсване и изземване, приемайки я за защитна теза. От друга страна безспорно е установено - от заключението на съдебно – балистичната експертиза и справка № ЗМ 160/29.09.2009 г. на РУ МВР, [населено място], че иззетите от дома им и представени за изследване 44 бр. патрони /сигнални ракети/, представляват боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ, не са разрешени за продажба в търговската мрежа и подлежат на разрешителен режим. Всички доказателства и експертни заключения, са били преценени в съответствие с разпоредбите на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК от двете съдебни инстанции, и са изложени убедителни съображения, кои се кредитират изцяло, кои отчасти и защо не останалите. Точно е посочено, че посочените обяснения на двамата подсъдими, разгледани и преценени помежду си и в съвкупност с останалите, са неподкрепени по делото, поради което не им се дава вяра. Другите данни от доказателствените средства ги опровергават и от своя страна водят до несъмнения извод, че тези подсъдими са извършители на престъпните деяния. Следователно, вътрешното убеждение на съдилищата, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на данните от всички доказателствени средства. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите, че се касае за извършени престъпления по посочените текстове от НК, са напълно законосъобразни. Посочените в искането конкретни възражения във връзка с този довод, подробно са били обсъдени в мотивите на въззивният съд, по подадената жалба. Направен е бил законосъобразен извод, че са осъществени съставите на престъпленията от подсъдимите. Изложените съображения защо не се възприемат оплакванията са убедителни, логични, основаващи се на пълна преценка, на всички събрани доказателства. Настоящата инстанция по реда на посоченото производство, споделя изводите на решаващия и въззивният съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите на двете инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Проверката, за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от съдилищата фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подсъдимите са извършили престъпленията по чл. 129, ал. 2, пр. 6, хип. 1 и пр. 5, хип. 2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Затова, няма никакво основание за уважаване искането, за възобновяване на производството на това основание, отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Възраженията по това касационно основание, по същество се свеждат до твърденията, за допуснати нарушения по чл. 313 и 314 НПК, неспазване правилата за оценка на доказателствата и нарушено право на защита. Настоящата инстанция счита и тези възражения за неоснователни. Съдебните актове, не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, към които препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, наличието на които са само основания за възобновяване на производството, отменяването им и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли са или не престъпления от подсъдимите, съдилищата са анализирали подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно посочени по – горе, на които е дадена пълна вяра, приложените писмени и веществени доказателства и експертни заключения. Чрез тях е установено точно, поведението и действията им през инкриминирания период. След като са приели по несъмнен начин, че подсъдимите са осъществили съставите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно са били осъдени за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин и че съставите на престъпленията не са осъществени от обективна и субективна страна. Затова възражението, че не са били обсъдени всички доказателства, че се е действувало избирателно и от там, че е допуснато съществено процесуално нарушение, е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е да се подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като се дават указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. В случая, осъдените по същество, в искането си поставят въпроса за достоверността на една част от доказателствените материали, които обаче не подлежат на преобсъждане в това производство. По този ред се следи само за правилното приложение на закона и не може да се установяват нови фактически положения. Неоснователно е и конкретното оплакване, че без тяхно съгласие са им били назначени служебни защитници, които да ги защитават в процеса. Видно от съдебните протоколи от 29.04.2009 г., 29.06.2009 г., 30.09.2009 г., 04.11.2009 г. и 18.02.2010 г., на Ботевградския районен съд, двамата подсъдими са се съгласили да бъдат защитавани от такива и са давали изрично становище да се дава ход на делото в тяхно присъствие. Съдебните протоколи са доказателствено средство съгласно разпоредбите на чл. 131 НПК, поради което това възражение се явява неоснователно. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимите. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло от въззивния съд правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обсъдени са били всички направени доводи и възражения. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Понеже съдилищата са изпълнили и задълженията си по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на съдебните актове, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, поради което искането и в тази си част се явява неоснователно. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдени обезщетения: Лишени от основание са възраженията и по този направен довод от двамата подсъдими. При определяне размера на наказанието за всеки и за всяко извършено престъпление им в мотивите на съдилищата са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността им. Правилно наказанията са били наложени при условията на чл. 54 и 66 НК, при приложение на чл. 23, ал. 1 НК и при строго спазване принципите на индивидуализацията им. Точно за това и определеният им размер е в средния размер за първото извършено престъпление и в близост до минимума за второто, като на общо определените изпълнението е било отложено за изпитателен срок от по три години по реда на чл. 66, ал. 1 НК Индивидуализацията на наказанието при условията на чл. 54 НК и приложението на чл. 66 НК, напълно съответства на тежестта, на конкретните посегателства, на начина на осъществяването им, на данните за личността на дейците. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Справедливи по размер са и присъдените обезщетения за нанесените две средни телесни повреди на пострадалия Л. Те напълно съответстват на характера на нараняванията, претърпените болки и страдания, периода на възстановяване, принципите по чл. 52 ЗЗД. Поради това няма никакво основание за тяхното намаляване. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец е поискал присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. С оглед извода за неоснователност на направеното искане за възобновяване, веки един от двамата подсъдими следва да бъде осъден да заплати по 75 лв. от разноските общо в размер на 150 лв. – договор за правна защита № 0188041/12.09.2011 г. С оглед на всичко изложено, искането се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Р. В. Д. и Б. В. Д., двамата от [населено място], общ. Правец, за възобновяване на производството по нохд № 885/2008 г., на Ботевградския районен съд. ОСЪЖДА всеки един от двамата подс. Р. В. Д., ЕГН [ЕГН] и Б. В. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на Х. Л. Л. по 75 лв., от направените разноски общо в размер на 150 лв. пред настоящата инстанция. Председател: Членове: