Р Е Ш Е Н И Е № 171 гр. София, 22.04.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 493/2014 г. Производството по делото е образувано на основание чл.422,ал.1,т.5 от НПК по искане на осъдения Д. Н. А. за възобновяване на нохд № 1119/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Русе. В искането се сочи ,че съдът неправилно е приложил закона вместо да оправдае подсъдимия на основание чл.9 , ал.2 от НК. Алтернативно се заявява оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и се настоява за замяна на наложената пробация с глоба. Прокурорът пледира искането да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр. Русе с присъда № 112 от 15.05.2013 г. по нохд № 1119/2013 г. признал подсъдимия Д. Н. А. за виновен в това, че на 20.04.2013 г. в гр.Р. направил опит да отнеме чужди движими вещи /?/- афтършейф на стойност 8 лева от владението на „Кауфланд България ЕООД енд Ко”, хипермаркет 2, без съгласието на материалноотговорното лице, с намерение за противозаконно присвояване, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини и представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 194 , ал.3, вр. ал.1 от НК вр. чл.18 и чл.54 от НК му наложил наказание глоба в размер на 100 лева. Съдът оправдал А. по обвинението по чл. 194 , ал.1 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Окръжният съд в гр. Русе с решение № 142 от 07.10.2013 г. по внохд № 458/2013 г. изменил първоинстанционната присъда, като заменил наказанието глоба с пробация със задължителни пробационни мерки регистрация по настоящ адрес, периодични срещи с пробационен служител и безвъзмезден труд в полза на обществото - 100 часа, всички със срок от една година. В останалата част присъдата била потвърдена.С изцяло дидактична цел настоящият състав отбелязва,че въвзивният съдебен състав е разчел позицията на прокурора в нарушение на процесуалните правила. На стр.2 от решението може да се прочете, че е извършено „оттегляне на протеста от участващия прокурор ...в частта, по която се претендира отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова- осъдителна, по въведеното обвинение с обвинителния акт / упражнено правомощие на обвинението съобразно чл.324,ал.1 от НПК/.” Съдебният протокол от проведеното на 26.09.2013 г. въззивно заседание обаче не доказва оттегляне на протеста съгласно чл.324,ал.1 от НПК. В него е отразено становището на участващия прокурор,че поддържа частично протеста, но не и изявление, че го оттегля в останалата част. Диференциацията е особено съществена, тъй като заявлението дали поддържа или не поддържа протеста е израз на вътрешното убеждение на прокурора и не освобождава съда от задължението да се произнесе по всички изложени в протеста съображения, за разлика от оттеглянето, което преклудира тази възможност.Допуснатото нарушение е нетипично за въззивен съдебен състав, но в конкретния случай, с оглед стадия на развитие на наказателното производство и сезиращата страна, няма процесуално значение. Искането за възобновяване на наказателното дело е направено от процесуално легитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. След уточнение / продиктувано от редакцията на искането /, че предмет на разглеждане е въззивното решение, ,настоящият съдебен състав намира, че оплакването за неговата незаконоъобразност е основателно по следните съображения: Двете предходни инстанции са приложили неправилно закона , като са отказали приложението на чл.9 , ал.2 от НК. Установената фактическа обстановка е следната : На 20.04.2013 г. подсъдимият Д. А. посетил хипермаркет „Кауфланд България” в гр.Р. Насочил се към щанда с козметика, взел кутия афтършейф „С.-8 - спорт”, имитирал връщането й, но поставил шишето във връхната си дреха. Действията му били забелязани от служители от охраната на магазина, които проследили подсъдимия до касовата зона. След като той не заплатил стоката, те го отклонили към служебното помещение, където афтършейфът бил изваден и върнат в магазина. При тези данни макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл.194, ал.3 от НК във вр. с чл.18 ,ал.1 от НК деянието, извършено от подсъдимия е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК поради явната незначителност на обществената му опасност. Касае се до опит за кражба на една вещ с малка стойност - осем лева, която е далеч под сумата от две минимални работни заплати, с която законодателят принципно обвързва разграничаването на престъплението кражба в посочените от чл.218б от НК случаи от административните нарушения. Отнетият афтършейф почти незабавно е върнат на мястото си на щанда на хипермаркета. Въздействието на инкриминираното деяние върху обществените отношения, регламентиращи безпрепятственото упражняване на правото на собственост, в настоящия случай е толкова незначително, че не оправдава третирането му като престъпление и насочване на обществен ресурс за неговото санкциониране. Силно надценена от въззивния съд е и обществената опасност на дееца. Вярно е, че подсъдимият е бил наказван за предишен опит за кражба , но неговият предмет е сведен до вещи за 44 лева , а санкцията – до административно наказание по чл.78а от НК ,а тези обстоятелства не очертава профил на личност, представляваща сериозна заплаха за обществото. Поради неправилното приложение на закона атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен и при наличие на основанието на чл.24, ал.1, т.1 от НПК подсъдимият бъде оправдан. При този изход на делото не следва да се обсъждат доводите на искателя за явна несправедливост на наложеното наказание. Водим от горното и на основание чл. 425, ал.1, т.2,пр. последно във връзка с чл.348, ал.1 т.1 и чл. 24, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение № 142 от 07.10.2013 г. по внохд № 458/2013 г. по описа на Окръжен съд - гр. Русе и вместо него постановява: Признава подсъдимия Д. Н. А. ЕГН [ЕГН] за невинен и го оправдава по обвинението по чл.194, ал.3 вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 ат НК за извършен на 20.04.2013 г. в гр.Р. опит за кражба на афтършейф на стойност 8 лева от хипермаркет № 2 на „Кауфланд България ЕООД енд КО ” КД, маловажен случай. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.