Ключови фрази


7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 256

гр. София, 22.04.2020 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3836 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Окръжна прокуратура [населено място] А. срещу решение № 223/06.06.2019 г. по в.гр. дело № 222/2019 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1702/08.11.2018 г. по гр.дело № 3644/2018 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на Й. М. С. сумата 4000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразни действия на Прокуратура на РБългария по повдигане на незаконно обвинение по чл.199,ал.2,т.2, вр.чл.199,ал.1,т.3, вр.чл.198,ал.1 НК и вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по което наказателното производство е прекратено с Постановление от 24.08.2017 г. по ДП № 310/2016 г. на ОП Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е потвърдено решение № 1702/08.11.2018 г. по гр.дело № 3644/2018 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на Й. М. С. сумата 3000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатска защита по договор за правна защита и съдействие № 85/11.01.2017 г. във връзка с ДП № 310/2016 г. на ОП Плевен, прекратено с Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 24.08.2017 г. на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят или присъдените обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди се намалят.
В изложението, конкретизирано с допълнително изложение от 12.07.2019 г. са формулирани правните въпроси: 1. Относно задължението на въззивния съд да направи анализ на всички доказателства по делото при обосноваване на своите изводи за основателността на исковата претенция по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, решен в противоречие с практиката на ВКС, 2. Въпросът съдът уточни и конкретизира съобразно правомощията си по т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: по приложение на чл.52 ЗЗД - как се прилага обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС. Цитирано е ППВС № 4/23.12.1968 г. и решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Й. М. С., чрез адв.Й. Д. в писмен отговор е изразил становище за недопустимост на касационната жалба в частта, с която се обжалва въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съответно за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 3000 лв. Съгласно разпоредбите на чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е с цена на иска 3000 лв. Следователно въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по този иск не подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба в частта, с която е обжалвано въззивната решение в посочената част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
В останалата част касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В обжалваната с касационната жалба част от въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ – претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди и чл.86,ал.1 ЗЗД. Мотивите на първоинстанционния съд са възприети с решението на въззивния съд.
От фактическа страна е прието за установено, че с Постановление за привличане на обвиняем от 06.01.2017 г. по ДП № 310/2016 г. по описа на ОП Плевен на ищеца Й. М. С. е повдигнато обвинение по чл.199, ал.2, т.2, вр. чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 НК, за което се предвижда лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или част от имуществото на виновния. С постановление за задържане за срок до 72 часа от 06.01.2017 г. по ДП № 310/2016г. по описа на ОП Плевен ищецът е бил задържан за срок до 72 часа. С определение от 09.01.2017 г. по ЧНД 26/2017 г по описа на ПлОС, потвърдено с Определение №22/19.01.2017 г. по ВЧНД 27/2017г по описа на АС В. Търново спрямо ищеца Й. С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Приел е за установено, че с Постановление от 23.01.2017 г. по ДП № 310/2016г. е отменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на ищеца.
С постановление за частично прекратяване на наказателното производство от 24.08.2017 г., влязло в сила на 05.09.20018 г. наказателното производство по отношение на ищеца е прекратено, тъй като в хода на разследването е установено, че извършителите са други лица, които са били задържани, направили самопризнания и привлечени под наказателна отговорност.
Посочено е, че по делото е приобщен и доклад от М. Д., ст. разследващ полицай при ОДМВР Плевен, от който е установено, че в хода на извършеното разследване по ДП № 310/2016г. се е установило, че ищецът и Й. Б. са съпричастни в извършване на престъпление по чл.200 НК, а именно, че за времето от неустановен ден на м. септември 2016г. до неустановен ден на м. септември 2016 г. в [населено място] са се приготовлявали към извършването на грабеж спрямо К. К. И., поради което е направено предложение делото да бъде изпратено на РП Л.. Прието е за установено от приложеното по делото Постановление за разделяне на ДП № 310/2016г., че на РП Л. е изпратено разследването на престъплението по чл.200 НК. Прието е също от приложеното по делото ДП №862/2017 г. по описа на РП Л., че към момента на производството по делото разследването за престъпление по чл.200 НК не е приключило, както и, че спрямо обвиняемия няма повдигнато обвинение.
Съдът е приел въз основа на приложеното свидетелство за съдимост, че ищецът е осъждан три пъти, като нито едно от наказанията, които са му наложени не са свързани с лишаване от свобода.
Относно претърпените неимуществени вреди съдът е обсъдил показанията на свидетелите Х. В. М. и Г. С. И..
От правна страна е прието, че е налице основанието по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. За да направи извода съдът е взел предвид, че на 06.01.2017 г. по ДП № 310/2016 г. по описа на ОП Плевен на ищеца е повдигнато обвинение по чл.199, ал.2, т.2, вр. чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 НК, за което престъпление е предвидено лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като съдът може да постанови и конфискация на цялото или част от имуществото на виновния, че образуваното ДП е прекратено по отношение на ищеца, доколкото е установено, че същият не е автор на инкриминираното деяние.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е прието за установено, че в резултат на повдигнатото обвинение, производството по което е прекратено ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани негативни психични изживявания: потиснатост, притеснения, безсъние, злепоставяне в обществото, душевни мъки и страдания. Посочено е, че обвинението е за тежко умишлено престъпление, за което НК е предвижда от 15 г. до 20 г. лишаване от свобода или доживотен затвор или доживотен затвор без замяна и възможност съдът да постанови и конфискация на част или цялото имущество на дееца, че по отношение на ищеца е взета и най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража за период от 17 дни, време през което същият е търпял негативни емоции, че ищецът е имал неприятни изживявания, свързани със съкилийниците му, както и във връзка с това, че същият е мислил, че ще бъде обвинен несправедливо в престъпление, което не е извършил, че се е притеснявал за близките си. Прието е, че след освобождаването му от следствения арест ищецът е продължил да търпи вреди - не е могъл да спи, чувствал се е изнервен и притеснен, налагащо се да се оправдава пред съгражданите си, че не е извършил деянието. Прието е също за установено и наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.
Приел е, че не е налице причинно – следствена връзка между твърдените вреди, вследствие на това, че деянието, в което е обвинен е придобило обществен отзвук, като е съобразено, че в производството по делото ищецът не е представил доказателства, от които да се установи по несъмнен начин, че именно ответникът е този, които е разпространил информацията, свързана с неговото задържане и повдигането му на обвинение, поради което и обезщетение за тези вреди не следва да се определя.
Съдът е приел за установено от събраните по делото гласни доказателства, че вредите, претърпени от ищеца са свързани с негативни психични изживявания, че същият е претърпял морални страдания – бил е нервен, изпитвал е неудобство от слуховете по повод това обвинение, страдал от безсъние. Приел е също, че не са налице данни, от които да се установи, че вследствие на престоя на ищеца в следствения арест, така и след това до приключване на наказателното производство, същият да е имал здравословни проблеми, че твърденият обрив на кожата е недоказан.
С оглед на тези съображения е формиран извод, че действително понесените и доказани неимуществени вреди от воденото срещу ищеца наказателно производство, което е прекратено, справедливо ще бъдат обезщетени със сумата 4 000 лв., че в този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над 4000 лв. до пълния размер от 15 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Прието е, че върху сумата се дължи законна лихва от 05.09.2017 г. до окончателното й изплащане – влизане в сила на прекратителното прокурорско постановление, когато вземането на ищеца е станало изискуемо.
Преценени са за неоснователни възраженията на ответника във въззивната жалба относно липсата на доказателства за претърпени неимуществени вреди. За да направи извода съдът е взел предвид събраните по делото гласни доказателства. Съобразено е, че по делото не са представени доказателства за ползвана медицинска помощ, диагностициране на ищеца, като е отчетено, че в първоинстанционното решение не са формирани изводи и не са приети за установени обстоятелства в този смисъл. Приел е, че е съобразена личността на лицето, срещу което е било повдигнато обвинение, вида на обвинението, времето на обвинението и времето на задържането,че постановения размер на обезщетение е съобразен със събраните по делото доказателства и принципа на чл. 52 от ЗЗД и, че няма основания за намаляване на този размер.
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 4000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.09.20017 г. до окончателното изплащане.
По правните въпроси:
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд в частта по предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.280, ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос от изложението.
С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
С решение № 311/14.03.2018 г. по гр.дело № 300/2017 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Прието е също, че според раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ обаче не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 година. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване. В същата насока е разрешението на правния въпрос в цитираните от жалбоподателя решения № 954/23.04.2014 г. по гр.дело № 5805/2013 г. на ВКС, III г.о. и решение № 253/27.10.2016 г. по гр.дело № 457/2016 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК. Правният въпрос е разрешен в отклонение от тази практика на ВКС и ВС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос от изложението, тъй като не е установено допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. В цитираната от жалбоподателя практика на ВКС не е дадено разрешение същия правен въпрос, за да се прецени дали е налице соченото противоречие. С оглед на това съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без разглеждане касационна жалба вх. № 8100/08.07.2019 г. подадена от Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Окръжна прокуратура [населено място] А. в частта, с която е обжалвано въззивно решение № 223/06.06.2019 г. по в.гр.дело № 222/2019 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1702/08.11.2018 г. по гр.дело № 3644/2018 г. на Плевенския районен съд в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ на Й. М. С. ЕГН 96055143960 сумата 3000 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди – разноски за адвокатска защита по договор за правна защита и съдействие № 85/11.01.2017 г. във връзка с ДП № 310/2016 г. по описа на ОП – Плевен, прекратено с Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 24.08.2017 г. и прекратява производството по делото в тази част.
Допуска касационно обжалване на решение № 223/06.06.2019 г. по в.гр.дело № 222/2019 г. на Плевенския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1702/08.11.2018 г. по гр.дело № 3644/2018 г. на Плевенския районен съд в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ да заплати на Й. М. С. ЕГН [ЕГН] сумата 4000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане.
Делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване в съдебно заседание.
Определението в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба и е прекратено производството по делото в посочената част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: