Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                               № 7                         София, 09 февруари 2009 година                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                       Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 януари две хиляди и девета година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА ПОПОВА                                       ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                              ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                                                           при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Борислав Йотов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н.дело 741/08 година                      Производство е образувано по жалба на подсъдимата М. А. Ж. срещу въззивно решение № 161/ 29.10.08г., постановено по в.н.о.х.д. № 354/08г. на Варненския апелативен съд. В жалбата, поддържана в съдебно заседание от защитника й, като основание за проверка на атакувания съдебен акт, са посочени нарушения на процесуалния и материален закон. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Касационната инстанция е сезирана и с жалба на частните обвинители и граждански ищци М. Н. С., А. Д. Г. и Н. Д. К., с изтъкнати доводи за материална и процесуална незаконосъобразност в наказателната и гражданско-осъдителната част. Заявено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, с отмяна института на условното осъждане и удовлетворяване на гражднаско-правните претенции на касаторите. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбите на подсъдимата и на гражданските ищци и частни обвинители за неоснователни. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт, в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното: С въззивното решение е обезсилена присъда № 60/ 27.05.08г., постановена по н.о.х.д. № 1456/07г на Окръжен съд В. ,в гражданско-осъдителната й част, а в останалата-потвърдена. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата М. Ж. за извършено престъпление по чл.343,ал.1,б ”в”, НК и при условията на чл.54 НК- й е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години и на основание чл.343г НК-кумулативно предвиденото наказание-лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.   Жалбата на подсъдимата е неоснователна. В съответствие със задълженията си, визирани в разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК, въззивният съд е изложил съображенията, поради които са отхвърлени аналогичните доводи, изтъкнати от Ж. , свързани с оспореното авторство. В противовес на заявеното в касационната жалба липсва заявеното нарушение на чл.107,ал.3 НПК. Не е отдадено приоритетно значение на едни доказателствени източници, пред останалите-показанията на свидетелите Т, нито преките доказателства са заменени с косвени. Показанията на свидетелите очевидци не са в противоречие с изводите на АТЕ, относно наличието на пешеходец на пътното платно, защото М. не би могъл да го забележи от мястото, където се е намирал управлявания от него лек автомобил, а Т. , като пътник не е бил с повишено внимание, насочено към пътната обстановка, усложнена в достатъчна степен. Апелативният съд е извършил внимателна проверка на доказателствения материал и са положени усилия за установяване на обективната истина в съответствие с чл.13 НПК, като е взето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестрано и пълно изследване на всички правно релевантни обстоятелства. Поради това, заявените доводи за „непълнота” в доказателствената съвкупност, рефлектираща негативно върху процесуалните права на касатора, са несъстоятелни. Решаващият съд е изложил съображения, относно авторството на деянието и вината на дееца, установени по категоричен и несъмнен начин и осъдителната присъда не почива на предположения. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че изводите на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, относно механизма на пътно-транспортното произшествие и причинените от него телесни увреждания на пострадалия, са предполагаеми, не почиват на обективно установени находки. Експертите са посочили, че инициалния удар между автомобила, управляван от подсъдимата и пострадалия е настъпил между задното ляво колело и подбедрицата на Д. С. , като обективно е установено хлътване на калника в тази част, на височина различна от тази на мантинелата и фрактура на крайника в тази област. От рамката на стъклото на задната лява част на автомобила е иззето снопче влакна/памук и полиестер/, оцветени в бяло, черно, червено и зелено, които по своя цвят и морфологичен строеж са сходни с фланелката, с която е бил облечен С. Кръв, с неустановен произход, е намерена върху автомобила на място, където е ударена главата на пострадалия, съгласно описания от експертите механизъм на произшествието и отговаря на травматичните увреждания, констатирани при огледа на труп.леоподобната вдлъбнатина по левия заден калник/различна по вид и височина от тази, оставена от тялото на пострадалия/ е резултат от удар на лекия автомобил в мантинелата. Инстанциите по фактите са изложили подробни съображения, за това че само автомобилът, управляван от Ж. , с оглед траекторията му на движение, може да доведе до настъпването на вредоносния резултат, предвид усложнената пътна обстановка при сблъсака на това правозно средство с автомобила, управляван от М. Посоката му на движение трябва да бъде Б. В. , но да е в пътното платно В. Б. и за това, че тези две ленти са разделени от трета, която е за завой на ляво към КК”К”, само пътният инцидент с подсъдимата сочи на такова специфично движение на управляваното от нея превозно средство-неуспешно завършване на маневра”изпреварване”, навлизане в насрещната лента за движение, удар с автомобила на М. , завъртане на л.а.”А”, удар със задната му част в тялото на С. и в мантинелата. Автомобил, движещ се в посока В. - Б. не би могъл да причини вредоносния резултат, защото тялото би отхвръкнало в противоположна посока. Експертите, подробно са изяснили и механизма, по който тялото е отхвръкнало над мантинелата и паднало по склона и в канавката /обрасла с растителност/ и с оглед денивелацията на пътя, естествено е да не бъде забелязано. Центърът на тежестта на тялото е определен на около 90 см.и всеки удар под него, какъвто е бил първоначалният, води до завъртане му и излитане в посока под ъгъл над мантинелата, която е 70см. Автомобилът се движи странично и поради това, не е възможно прегазване, в каквато насока са изложени съображения. Въззивният съд е последен по установяване на фактите и за касационната инстанция не съществува възможност за установяване на различна фактическа обстановка, а тази инстанция следи само за правилното приложение на закона. Апелативният съд е посочил какви обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателства, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.305ал.3 НПК . Въз основа на приетата фактическа обстановка, са изведени законосъобразни правни изводи за съставомерност на извършеното по смисъла на чл.343, ал.1,б”в” НК.   Жалбата на частните обвинители и граждански ищци е частично основателна. Определеното на подсъдимата наказание, в законовия минимум, при условията на чл.66,ал.1 НК, е справедливо. Инстанциите по фактите са съобразили преди всичко продължителността на наказателното преследване, която далеч надвишава рамките на „разумния срок” по смисъла на чл.22 НПК и чл.6 от ЕКПЧ.”Разумният характер на продължителността на едно производство, по отношение на което е приложим чл.6,т.1 от Конвенцията, трябва да се преценява, във всеки отделен случай, според конкретните обстоятелства. .... Само забавяния по вина на държавата, могат да доведат до извода, че изискването за разумен срок не е било спазено”/ виж решение от 13.07.1983год на ЕСПЧ по делото Ц. и Щ. срещу Щ. /, но то в случая не е резултат на виновното бездействие на съответните длъжностни лица. С оглед тежестта на делото, усложнената фактология и необходимостта от изслушването на множество експертизи, наказателното производство е продължило достатъчно дълго и това естествено следва да рефлектира при индивидуализация на наказанието. Наред с това са оценени по подобаващ начин добрите характеристични данни на подсъдимата, трудова й ангажираност и липсата на предходни наказания по административен ред. Не може да бъде удовлетворено искането за утежняване наказателно-правното положение на Ж. и преди всичко с отмяната на института на „условно осъждане”, след 10 годишен наказателен процес. Целите на наказанието в личен и обществен план могат да бъдат постигнати с този вид, размер на наказанието и начин на изтърпяване. В гражданско-осъдителната част, изводите на въззивната инстанция са незаконосъобразни. Изложените съображения, в съответствие с ТР № 5/2005год. на ОСГК, за обезсилване на присъдата в гражданско-осъдителната й част и прекратяване на производството, биха били верни, в случай че длъжникът/подсъдимата/ изрично направи възражение за изтекла давност, което тя не е сторила, нито лично, нито чрез защитника си. Ж. е привлечена в качеството й на обвиняем на 25.08.1998год., а гражднаско-правната претенция предявена-на 12.10.2007год., т.е. вземането на пострадалите за присъждане на обезщетение за претърпените вреди от престъплението, е погасено с изтичане на петгодишния давностен срок и искът е бил недопустим. Но съобразно разпоредбата на чл.120 ЗЗД, давността не се прилага служебно от съда и само представителят на обвинителната власт се е позовал на изтекла давност. Поради това, касационната инстанция намира, че атакуваното решение в тази му част подлежи на отмяна и гражданско-правната претенция на касаторите следва да бъде удовлетворена, но не изцяло. Независимо че, в мотивите на присъдата са посочени суми от по 20 000лв. респ.по 15000лв.- като размер на гражданско правната обезвреда, цифрово изписани по различен начин с този в диспозитивната част на съдебния акт, липсва несъответствието, посочено във въззивното решение. Настоящият съдебен състав намира, че действително изразената воля на съда, в мотивите на съдебния акт е идентична с отразеното в диспозитива на присъдата, с оглед посоченото, че искът е отхвърлен като недоказан до пълния размер на предявената претенция, който е съответно 20 000лв. и 15 000лв. Следователно и при мотивиране размера на присъденото обезщетение за претърпените от гражданските ищци неимуществени вреди, първоинстанционният съд не е приел нещо различно, от това, което е обявено с присъдата.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на подсъдимата, и на частните обвинители в наказателно-осъдителната част на въззивното решение, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение. На отмяна подлежи в частта му, с която е обезсилена присъдата и прекратено производството, като бъдат удовлетворяване претенциите на гражданските ищци, в размери съответно на 7000лв.-за съпругата и по 5000лв.-за двете деца на пострадалия С. С тези суми, съобразени с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с практиката на съдилищата и времето, през което е извършено деянието, могат да бъдат репарирани претърпените от касаторите неимуществени вреди. Подсъдимата дължи държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.   Водим от горното и на основание чл.354,ал.1,т.1и ал.2 т.5 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 161/ 29.10.08г., постановено по в.н.о.х.д. № 354/08 год. на Варненския апелативен съд в наказателно-осъдителната му част. ОТМЕНЯ въззивното решение в гражданската му част и постановява: ОСЪЖДА М. А. Ж. да заплати на М. Н. С. сумата от 7000 лв., а на Н. К. и А. Г. 5000лв. за всяка една от тях, суми представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на деянието, заедно със законната лихва от деня на увреждането, като отхвърля предявените искове съответно до 20 000 лв. и до 15 000лв. ОСЪЖДА М. А. Ж. да заплати сумата от 680 лв. в полза на държавата-такса върху уважения размер на гражданския иск. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: