О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 22 гр. София, 02 февруари 2017 г. Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар………………………………………………при становището на прокурора…….……Николай Любенов......……..………..…изслуша докладваното от съдия Рушанова частно наказателно дело № 126 по описа за 2017 г. Производството е по реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на протоколно определение на Хасковски окръжен съд от 27.01.2017г. по нчд № 55/2017г., с което съдебното производство е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд - Хасково, като делото е изпратено по компетентност на ВКС за разрешаването му. Прокурорът от ВКП изразява позиция, че по частното производство следва да се разгледа от Районния съд- Хасково. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и в рамките на законовите си правомощия, намери следното: Касае се за спор между районен съд и окръжен съд по повод искане на обвиняем за изменение на взетата мярка „Задържане под стража” С протоколно определение № 364 от 29.09.2016 г. по ч.н.д. № 726/2016 г. по описа на ОС – гр. Хасково, състав на съда е взел по отношение на М. И., обвиняем по ДП № 887/2016 г., по описа на РУ на МВР – Хасково, мярка за неотклонение „задържане под стража“. С постановление от 11.01.2017 г. спрямо М. И. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК. С постановление от 13.01.2017 г. на прокурор от ОП – Хасково наказателното производство е прекратено частично по обвинението за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 от НК. По силата на същото прокурорско постановление производството е останало висящо за повдигнатото обвинение срещу обвиняемия за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 от НК. На 23.01.2017г. обвиняемият депозирал молба за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража” по реда на чл. 65 от НПК. С протоколно определение № 58 от 25.01.2017 г. по ч.н.д. № 88/2017 г. РС – гр. Хасково счел, че доколкото постановлението за частично прекратяване „подлежи на обжалване пред ОС-Хасково” по реда на чл.243, ал.3 от НПК и тъй като липсвали данни то да е влязло в сила, то „подсъдността не е стабилизирана”. Поради това намерил, че не е компетентен да се произнесе по искането по чл.65 от НПК и изпратил делото по подсъдност на ОС- Хасково. От своя страна окръжният съд, с протоколно определение от 27.01.2017 г. по ч.н.д. № 55/2017 г. приел, че съгласно правилата на чл.35, ал.2 от НПК компетентен да се произнесе е районният съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери следното: Компетентен да се произнесе по искането за изменение на мярката за неотклонение е РС – гр. Хасково. Друг е въпросът, че същият неправилно е изпратил делото на по-горен съд по компетентност, без да съобрази разпоредбата на чл. 42, ал.2 от НПК, съгласно която „когато намери, че делото е подсъдно на по-горен съд……съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор”. Вместо да констатира, че действията на първоинстанционния съд са в разрез с посочената норма и да върне делото на районния съд за произнасяне по същество или за изпълнение на предпоставките по чл. 42, ал. 2 от НПК, Окръжният съд е поставил на разглеждане пред касационната инстанция въпроса за компетентността на съдилищатата по конкретното искане. По този начин се е стигнало до необосновано забавяне на произнасяне по същество в процедурата по чл.65 от НПК, при игнориране на чл. 22 от НПК за приоритетно разглеждане на делата със задържани лица и принципно кратките срокове, указани в закона за произнасяния въобще по мерките за процесуална принуда. В случая, частичното прекратяване по по - тежкото обвинение за същото деяние, не подлежи на обжалване не само поради тълкуването на чл. 243, ал. 8 от НПК, но и с оглед принципните постановки на ТР №2/2002г. на ОСНК. Затова съображенията на районния съд за „стабилизирана подсъдност” не могат да се споделят. Първо, „стабилността” като правно понятие е относимо към съдебните актове, техните последици и възможността въпросите, решени в тях, да бъдат пререшени отново. Второ, родовата подсъдност се определя от един признак и това е конкретното обвинение за престъпление, квалифицирано по определен престъпен състав, посочен в специалната част на НК. Щом по делото спрямо И. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.196 от НК съответния първоинстанционен съд е районният съд, а по правилата на местната подсъдност – Районният съд – Хасково. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : Молбата на М. М. И. по чл. 65 от НПК да се разгледа от Районен съд- гр. Хасково. Делото ведно с определението да се изпрати на РС- Хасково. Препис от определението да се изпрати на ОС – гр. Хасково, за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. .