4 Р Е Ш Е Н И Е № 265 София, 15.11.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1383 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 592 от 07.05.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 190 от 13.09.2012 година по гр.д. № 374/2012 година на Видински окръжен съд, с което са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Д. М. Й. от [населено място] против [община] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 10 от 30.12.2011 г. и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите допустимо ли е оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор преди насрещната страна да е уведомила предложителя за приемането; как следва да бъде обективирано съгласието на работодателя за прекратяване на трудовия договор и следва ли в предложението да се посочи изрично основанието за прекратяване на трудовия договор, явяващи се от значение за точното приложение на чл. 325, ал.1, т.1 КТ. По повдигнатите въпроси по приложението на чл. 325, ал.1, т.1 КТ, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: В чл. 325, ал.`1, т.1 КТ е уредена възможността за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по взаимно, писмено изразено съгласие на страните по договора. Предложението за прекратяване на договора се счита за прието, когато страната, към която е отправено е изразила съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което е уведомила насрещната страна. Страната, отправила предложението се счита обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението е достигнало до насрещната страна преди или най-късно едновременно с предложението – чл. 13, ал. 2 ЗЗД. Оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна след достигането му до насрещната страна по трудовия договор не поражда правни последици, тъй като до изтичане на установения в закона седемдневен срок предложителят е обвързан от предложението си (чл. 13, ал.1 ЗЗД), а насрещната страна разполага с възможността да изрази съгласие за приемането му. Предложението по чл. 325, ал.1, т.1 КТ следва да изразява ясно и по безсъмнен начин волята за прекратяване на трудовия договор, без да е нужно страната да е посочила точния текст от закона – достатъчно е от изявлението и да следва, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Основание за прекратяване на трудовия договор трябва да бъде посочено или да следва от текста на изявлението, когато страната по договора упражнява потестативното си правото да го прекрати едностранно на друго основание, различно от това по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, тъй като тогава изявлението и не съставлява предложение, а уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение и поражда правни последици от момента на достигането му до адресата. Единствената, предвидена в Кодекса на труда хипотеза, в която всяка от страните по трудовия договор може да предложи на насрещната прекратяването му без да сочи причини за това е по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, поради което нито предложителя следва да посочва изрично основанието за прекратяване на трудовия договор, нито за това е задължен приемащия предложението, ако от писменото му изявление следва ясно изразено съгласие за прекратяването. Основанието по чл. 325, ал.1, т.1 КТ за прекратяване на трудовия договор следва да бъде посочено задължително само в заповедта за уволнение, имаща констативен характер, предвид различните последици от прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост от основанието за това. В обжалваното решение на Видински окръжен съд е прието, че ищцата е заемала длъжността „старши специалист канцелария” в [община] по безсрочно трудово правоотношение. С молба вх. № 1993 от 27.12.2011 г. ищцата е отправила до ответника писмено предложение за прекратяване на трудовото и правоотношение, считано от 01.01.2012 г., върху която което същия ден работодателят е изразил писмено съгласието си. На 27.12.2011 г. ищцата е подала следваща молба вх. № 1994, с която е заявила, че оттегля предложението си за прекратяване на трудовия договор. На 30.12.2011 г. работодателят е връчил на ищцата заповед № 10 за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно. Приел е, че работодателят е приел предложението на работника и го е уведомил за това писмено в предвидения от закона седмодневен срок; че работникът е обвързан от предложението си до изтичане на седмодневният срок за приемането му от работодателя, поради което оттеглянето на предложението от работника преди изтичане на срока не е породило правен ефект. В касационна жалба против решението на Видински окръжен съд, постъпила от Д. М. Й. от [населено място], В. област, се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 325, ал.1, т.1 КТ, приемайки, че работодателят може да изрази съгласието си за прекратяване на трудовия договор след оттегляне на предложението от работника, както и че волеизявлението на работника поражда действие без да е посочен точният текст за прекратяване на трудовото правоотношение. Изложени са доводи за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на съда да допусне доказателства на основание чл. 266, ал.3 ГПК (да допусне разпит на свидетеля С. Й.), както и в зачитане доказателствената сила на частни документи, изходящи от насрещната страна (резолюции на кмета на общината от 27.12.2011 г.). Ответникът по касационната жалба Община [населено място], В. област, я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са неоснователни. Предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 325, ал.1, т.1 КТ, формираните в решението изводи, че ищцата е била обвързана от предложението си за прекратяване на трудовия договор до изтичане на предвидения в закона седмичен срок; че оттеглянето на предложението не е породило правни последици, както и че отправеното предложение изразява по несъмнен начин волята и за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие са правилни. Неоснователни са и оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Разпит на свидетеля С. Й. е поискан за установяване на обстоятелствата относно емоционалното състояние на ищцата при написване и подаване на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение, както и за изясняване на обстоятелствата, при които е било изразено съгласието на работодателя за прекратяване на трудовия договор и в частност антидатирано ли е писменото му изявление. При липса на въведени в исковата молба доводи за порок на волята (грешка, измама, заплашване, крайна нужда, невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си към момента на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор), емоционалното състояние на ищцата към момента на подаване на предложението е без правно значение. Без правно значение е и дали съгласието на работодателя, обективирано с резолюция върху предложението от 27.12.2011 г. е антидатирано при доказателства, че на 30.12.2011 г. (в седмичния срок по чл. 325, ал.1, т.1 КТ), работодателят е уведомил писмено ищцата, че приема предложението за прекратяване на трудовия договор и издава заповед за прекратяването му, считано от 01.01.2012 година. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила, воден от което, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 190 от 13.09.2012 година по гр.д. № 374/2012 година на Видински окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: