6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 420 гр. София, 18.07.2018 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1520/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Интернешънъл Асет банк” АД - [населено място], срещу определение № 288 от 08.05.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 95/2018 г. на Габровски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 10 от 22.03.2018 г. на Агенция по вписванията - Служба по вписванията [населено място], с което е отказано вписване на нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 119, том І, рег. № 1734, дело № 93/20.05.2011 г., вписан под № 119, том І, рег. № 1569, дело № 70 от 22.03.2018 г. на П. К. - нотариус с рег. № 299 с район на действие района на Габровски районен съд. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Релевира доводи, че представеният за вписване нотариален акт инкорпорира съществени изменения на обезпеченото с ипотека договорно правоотношение, каквито са крайният срок на кредита и размера на договорната лихва, поради което подлежи на вписване по реда на Правилника за вписванията. Поддържа, че произнасянето в обжалваното определение не е съобразено с вида на обезпечения кредит - кредитна линия, който допуска многократно усвояване и погасяване на минимално разрешения размер на кредита в рамките на договорените срокове и създава предпоставки за оспорване валидността на ипотечния акт. Излага и съображения, че обжалваният отказ за вписване е незаконосъобразен, тъй като постигнатото от страните съгласие за промяната в крайния срок на кредита и начина на формиране на лихвата не могат да се отразят по друг начин, освен с нотариален акт за изменение на първоначално сключения договор за ипотека. С частната касационна жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и с позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Със заявление вх. № 702/22.03.2018 г., адресирано до Служба по вписванията - [населено място], нотариус П. К. с рег. № 299 и район на действие района на Габровски районен съд е поискал да се впише нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот рег. № 119, том І, рег. № 1734, дело № 93 от 20.05.2011 г., вписан в служба по вписванията под акт № 60, том І, дело № 636, вх. вх. Р.. № 1064/20.05.2011 г. Със заявлението е представен нотариален акт № 119, том І, рег. № 1569, дело № 93 от 20.05.2011 г., в който е обективирано съгласие между „Интернешънъл Асет Банк” АД като кредитор и „Евро Мик” ЕООД, представлявано от управителя М. К. С., като кредитополучател и М. К. С. в качеството на собственик и представляващ ЕТ „МИГ - М. С.” в качеството на трето задължено лице - собственик на недвижим имот, учредената с нотариален акт № 119, том І, рег. № 1734, дело № 93 от 20.05.2011 г. ипотека върху описания в акта недвижим имот на третото задължено лице да продължи да обезпечава задължението на кредотополучателя по сключения с „Интернешънъл Асет банк” АД договор за кредитна линия от 20.05.2011 г. при условията на подписания от страните анекс № 6 от 20.03.2018 г. към договора за кредит. С анекс № 6/20.03.2018 г., чиито основни параметри са възпроизведени в нотариалния акт, страните са се съгласили крайният срок на издължаване на кредита да бъде продължен до 20.05.2020 г. и да бъде променен размера на заплащаната от кредитополучателя годишна лихва върху главницата в размер на годишен лихвен процент, формиран като сбор от 6 - месечен SOFIBOR плюс договорна надбавка в размер на 4.75 процентни пункта, но не по-малко от 5 %, при уговорена възможност за едностранна промяна от кредитора на годишния лихвен процент в случай на настъпване на посочени в анекса предпоставки. В анекса, съотв. в нотариалния акт за изменение на нотариалния акт за учредяване на ипотеката, е посочено, че в случай на промяна на годишния лихвен процент в рамките на продължения срок на договора учредената ипотека ще обезпечава дълга и за новия лихвен процент. С определение № 10 от 22.03.2018 г. съдия по вписванията от Служба по вписванията [населено място] е отказал да извърши поисканото вписване с мотив, че направеното изменение на нотариалния акт за ипотека не касае имотното право и не засяга имуществените отношения между кредитора и ипотекарния длъжник. В определението за отказ е изразено и становище, че с анекса от 20.03.2018 г. договорът за кредит е превалутиран и поради това не е налице основание за вписване по чл.32, ал.1 П.. Сезиран с частна жалба от кредитора „Интернешънъл Асет банк” АД, Габровски окръжен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил отказа за вписване. Като се е позовал на съдържанието на анекс № 6/20.03.2018 г., съставът на окръжния съд е преценил, че с него страните „изменят облигационно правни елементи на договора, но не и размера на предоставеното обезпечение, като предвиждат изрично учредената с първоначалния нотариален акт от 2011 г. ипотека да продължи да обезпечава кредитния дълг”. В зависимост от тази преценка и след констатация, че „по делото не са представени доказателства за промяна в представеното обезпечение, предмет на вече учредената и вписана ипотека”, съдебният състав е формирал извод, че нотариалният акт за изменение на нотариалния акт за учредяване на ипотека не подлежи на вписване и че обжалваният отказ на съдията по вписвания да извърши вписването е законосъобразен като постановен в съответствие с чл.32а П.. По допускане на касационното обжалване : В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следния въпрос : „Следва ли да се сключи и впише в Служба по вписванията договор за изменение на договор за ипотека в нотариална форма, с който се изменят някой от съществените условия на обезпеченото вземане /срок или лихва/, или вписване се извършва само при изчерпателно изброените случаи по чл.171 от ЗЗД”. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 626/05.12.2012 г. по ч. гр. д. № 578/2012 г. на ВКС, І г. о. Частният жалбоподател се е позовал и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, излагайки съображения, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, тъй като „с отговора му ще се избегне постановяване на откази от съдиите по вписванията да вписват в нарочния публичен регистър - Служба по вписванията, актове, които само защото не са сред изрично изброените в текстовете на ЗЗД и Правилника за вписванията, не означава, че не подлежат на вписване”. Поставеният в изложението въпрос е формулиран непрецизно, но уточнен от касационната инстанция в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се свежда до това, подлежи ли на вписване по реда на Правилника за вписванията нотариален акт за изменение на договор за ипотека, съставен по повод постигнато от страните съгласие за изменение на съществени условия на обезпеченото с ипотеката вземане - срок и/или възнаградителна лихва. Въпросът е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като постановеният с обжалваното определение правен резултат е обусловен от извода на Габровски окръжен съд, че изменението на размера на годишния лихвен процент и продължаването на срока за издължаване на кредита, обезпечен с ипотека, не водят до промяна в размера на предоставеното обезпечение и не предпоставят вписване на нотариалния акт, обективиращ съгласие на страните за изменение на първоначално учредената ипотека в насока обезпечаване на кредита за новия срок на договора и за променения размер на лихвата. Доказана е и поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В представеното с изложението определение № 626/05.12.2012 г. по ч. гр. д. № 578/2012 г. на ВКС, І г. о., е възприето разрешението, че : „Вписване се допуска, след като съдията по вписванията установи, че са спазени изискванията на закона и предвидената от закона форма на акта. В чл.167 ЗЗД са посочени задължителните елементи на договора за ипотека и един от тях е падежът на задължението. Следователно, това е условие от съществено значение, което задължително следва да се договори с договор за изменение на ипотеката, който също подлежи на вписване”. По реда на чл.274, ал.3 ГПК е формирана и практика на ВКС, според която „Нотариален акт за изменение на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека само по отношение размера на лихвата не подлежи на отбелязване по чл.17, ал.1 П.. във вр. с чл.171 ЗЗД, но може да бъде вписан като допълнителна ипотека за разликата между първоначално вписаната сума и увеличения размер на лихвата по реда на чл.15 П.. (при дължима за вписването държавна такса, определена съгласно чл.2, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията) - определение № 417/04.08.2017 г. по ч. т. д. № 771/2017 г. на ВКС, І т. о., определение № 419/27.07.2017 г. по ч. т. д. № 770/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 446/01.08.2017 г. по ч. т. д. № 768/2017 г. на ВКС, І т. о., определение № 404/31.07.2017 г. по ч. т. д. № 769/2017 г. на ВКС, І т. о., и др. Според мотивите към определението по ч. т. д. № 771/2017 г. на ВКС, І т. о., размерът на обезпечаваното с ипотека вземане е съществен елемент на договора за ипотека и промяната му (до каквато се стига в случай на постигнато от страните съгласие за изменение на размера на възнаградителната лихва по договор за кредит), за да би била противопоставима, като обхваната от съгласието на страните за обезпечаването му чрез договорна ипотека, съгласно чл.174, ал.1, пр.1 ЗЗД, предпоставя съставяне на нотариален акт за изменение на нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека; в този случай обезпечаването на вземането чрез ипотека за променения размер би имало действие от съставянето на нотариалния акт за изменение и занапред; основание за вписване на нотариалния акт за изменение е общата норма на чл.15 П.., предвиждаща вписване на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. В обобщение, с цитираните определения е даден положителен отговор на поставения от частния жалбоподател въпрос и тъй като обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, то следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъждат доводите в изложението относно основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По съществото на частната касационна жалба : В зависимост от отговора на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, изводите на Габровски окръжен съд за законосъобразност на обжалвания пред него отказ за вписване са неправилни. Нотариалният акт, представен пред съдията по вписвания при Служба по вписванията - [населено място] със заявление за вписване вх. № 702/22.03.2018 г. на нотариус П. К., е съставен по повод на анекс № ДК-А6-498-002400-001 от 20.03.2018 г. към договор за кредитна линия от 20.05.2011 г., обезпечен с учредена и вписана ипотека върху недвижим имот. С анекса от 20.03.2018 г. страните по договора за кредит и договора за ипотека са постигнали съгласие за изменение на съществени елементи от кредитното правоотношение - продължаване на срока за издължаване на кредита и промяна на размера и начина на формиране на възнаградителната лихва с възможност за едностранното й увеличаване от банката - кредитор, и за обезпечаване на кредитното правоотношение с ипотеката съобразно променените условия. Промените в съществените условия на договора за кредит предпоставят съставяне на нотариален акт за изменение на нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека, за да има действие ипотеката за увеличения размер на обезпеченото вземане и за продължения срок на издължаване на кредита. Нотариалният акт за изменение на нотариалния акт за учредяване на ипотека подлежи на вписване, съгласно чл.15 П.., и като е приел обратното, Габровски окръжен съд е постановил неправилно определение. При постановяване на отказа за вписване и на определението за потвърждаването му не са констатирани нередовности на заявлението за вписване, които съставляват пречка за извършване на вписването. Поради това и предвид изложените по-горе съображения определението и потвърденият с него отказ следва да бъдат отменени, а делото да бъде върнато на Агенция по вписванията - Служба по вписванията [населено място], за извършване на поисканото вписване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 288 от 08.05.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 95/2018 г. на Габровски окръжен съд, и потвърденото с него определение № 10 от 22.03.2018 г. за отказ да се извърши вписване, постановено от съдия по вписванията при Агенция по вписванията - Служба по вписванията [населено място]. ВРЪЩА делото на Агенция по вписванията - Служба по вписванията [населено място], за извършване на вписването, поискано със заявление вх. № 702/22.03.2018 г. на нотариус П. К. с рег. № 299. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :