Ключови фрази
Непозволено увреждане * правна квалификация * недопустим съдебен акт


3



Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

София, 25,07, 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 24 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова

при участието на секретаря Н. Т.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 395/ 2012 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
С решение от 22.12.2011 г. по гр.д. № 2795/2011 г. на Софийски АС по същество се: 1. Отменя решение № 348/6.07.2011 г. по гр.д. № 290/2010 г. на Врачански ОС в частта, с която А. Е.-В. е осъдено да заплати на СД Е-М-А-С. и сие сумата 45 850.49 лв. обезщетение за причинени вреди: по изп.д. № 226/2009 г. на ЧСИ В.Й.-7 886.60 лв., за прекратяване на договор от 7.04.2007 г.-37 864.49 лв. и 100 лв. пропуснати ползи, както и 3 500 лв. разноски по компенсация., 2. Потвърждава същото решение в частта, с която О. М. е осъден да заплати на ищцовото СД същите суми. Въззивният съд е квалифицирал исковете така - за обезщетение за вреда от публична продан по чл.45 ЗЗД, за вредата от неизпълнение на сключен договор с трето лице по чл.21 ЗЗД и срещу А. Е. по чл.49 ЗЗД, за който е приел, че е неоснователен.
Против решението са подали касационни жалби две от страните. О.М. го обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в осъдителната му част. СД Е-М-А С. и сие го обжалва в отхвърлителната му част.
А. Е. е подало отговор, че оспорва изцяло касационната жалба на СД Е-М-А С. и сие.
С определение № 203/6.03.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество по касационната жалба-т.1 ТР 1/19.02.2010 г. ОСГТК.
В открито с.з. СД е представило писмени бележки в които твърди, че не е налице недопустимо съдебно решение, тъй като не било нарушено диспозитивното начало и нямало липса на правен интерес или на правоспособна страна. Затова моли да се остави без уважение касационната жалба на М. и да се уважи подадената жалба от СД, като се присъдят разноски.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С петитума на исковата молба се иска солидарно осъждане на двамата ответници /М. като управител на Е./ на основание чл.45 и чл.49 ЗЗД, за заплащане на: вреди по изп.дело, вреди и пропуснати ползи от прекратяване на договора с трето лице.
Въззивният съд е квалифицирал исковете така - за обезщетение за вреда от публична продан по чл.45 ЗЗД, за вредата от неизпълнение на сключен договор с трето лице по чл.21 ЗЗД и срещу А. Е. по чл.49 ЗЗД.
Исковата молба съдържа едновременно обстоятелства относими към иск по чл.55 ЗЗД с оглед отпаднало материалноправно основание за събиране на вземането-обезсилена заповед за изпълнение, така и обстоятелства за предприети изпълнителни действия довели до удовлетворяване на взискателя, евентуално обуславящи отговорност на съдебния изпълнител за вреди по чл.441 ГПК или процесуално незаконосъобразно изпълнение. В исковата молба е следвало да се направи разграничаване на действията, които и с оглед конституираните ответници, ищецът квалифицира като увреждащи неправомерни действия по смисъла на чл.45 и чл.49 ЗЗД. Налице е противоречие между обстоятелствена част-отпаднало основание относимо към иск по чл.55 ЗЗД, и петитум-по чл.45 и 49 ЗЗД, на исковата молба. Обстоятелствената част е относима към непредявени искове по чл.55 ЗЗД и не кореспондира на петитума по чл.45 и 49 ЗЗД. Затова, исковата молба е следвало да бъде оставена без движение и дадени указания за отстраняване на нередовностите й.
По чл.21 ЗЗД правната квалификация е дадена от съда в отклонение от диспозитивното начало, поради произнасяне в несъответствие с обстоятелствената част. Разгледани са непредявени искове, тъй като в исковата молба няма твърдения за недобросъвестност в действията на управителя, като физическо лице, спрямо съществуващото между ищеца и третото лице-съконтрахент в облигационно правоотношение, предполагащо знание за същото, осуетило изпълнението му. По принцип възлага се управление, а подаването на заявление по чл.417 ГПК е действие на управление. Но в случая ищеца сочи последното, като неправомерно поведение, обаче без твърдение за недобросъвестност в смисъла на знание за съществуващо облигационно отношение между ищеца и трето лице, както и че с предприемане на това действие на управление се възпрепятствало изпълнението на облигационното отношение.
По изложените съображения, въззивното решение е изцяло недопустимо и следва да се обезсили, след което делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от горното и на основание чл.293,ал.4 във вр. с 270,ал.3,изр.3 ГПК и съобразно т.4 ТР 1/2001 ОСГК, ВКС-І т.о.

Р Е Ш И:

Обезсилва решение от 22.12.2011 г. по гр.д. № 2795/2011 г. на Софийски АС.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски АС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: