Р Е Ш Е Н И Е № 567 гр. София, 07.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора КИРИЛ ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2124 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 750/2010 г. на Софийския апелативен съд с оплакване, че постановеното по него решение, в частта му по чл. 59 ал.1 от НК, противоречи на материалния закон. Предлага се в тази част решението да бъде изменено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор по изложените в него съображения. Защитата на осъдения Е. Г. А. намира искането за основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, установи следното: С влязлото в сила решение № 131/ 27.05.2011 г. Софийският апелативен съд изменил присъда № 2/ 03.02.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, като намалил наложените наказания на Е. А. за престъпленията по чл.242 ал.4 от НК и по чл.354а ал.2 от НК. На основание чл.23 ал.1 от НК определил общо наказание от 10 години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба в размер на 100 хиляди лева. Потвърдил присъдата в останалата й част, включително и по чл.59 ал.1 от НК. В тази част, първоинстанционният съд приспаднал времето, през което подсъдимият А. е търпял мярка за неотклонение „домашен арест”, разделяйки го на два периода. За периода 14.11.2006 г.- 13.04.2009 г. приложил разпоредбата на чл.59 ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК / ДВ бр. 103/2004 г./, а за останалия период от 14.04.2009 г. до влизане в сила на присъдата постановил два дни „домашен арест” да се зачитат за един ден лишаване от свобода, съобразно новата редакция на чл.59 ал.1 т.2 от НК /ДВ бр. 27/2009 г./. По жалба на подсъдимия А., с решение № 164/ 24.07.2012 г. по к.д.№ 2224/2011 г. Върховният касационен съд оставил в сила въззивното решение. Върховният касационен съд намира искането за процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 т.5 от НПК на възобновяване подлежат влезли в сила съдебни актове, по които са допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК и които не са проверявани по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Редакцията на текста сочи, че законът обвързва възможността да се иска отмяна на проверявано по касационен ред решение със страната, която не инициирала касационното обжалване и има интерес да се отстранят допуснатите нарушения. В случая, въззивното решение е проверявано по касационен ред по жалба на осъдения, а искането за възобновяване на наказателното дело е подадено от Главния прокурор. Той има конституционно задължение да следи за правилното приложение на закона и действа в интерес на правосъдието, независимо че ако по същество искането му бъде прието за основателно, крайният резултат ще бъде в полза и на осъденото лице. По същество искането е основателно. При прилагането на чл.59 ал.1 от НК съдът неправилно е отчел периода, през който осъденият А. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”, разделяйки го на две части, съобразно двете редакции на текста. Действащата в момента норма на чл.59 от НК установява различно от предходната й редакция, утежняващо съотношение при приспадане на мярката за неотклонение „домашен арест”. Тя е материално правна норма и се явява по-неблагоприятен закон по отношение на неприключилите наказателни производства. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК, задържането на осъдения следва да бъде зачетено в съотношението, дадено в старата редакция на чл.59 ал.1 от НК /ДВ бл. 103/04 г./. В този смисъл е и ТР № 1/ 2010 г. на ОСНК на ВКС. Допуснатото нарушение на материалния закон е съществено, но може да бъде отстранено от касационния състав. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 750/ 2010 г. на Софийския апелативен съд. ИЗМЕНЯВА решение № 134/ 27.05.2011 г., като на основание чл.59 ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК приспада изцяло при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Е. Г. А. е търпял мярка за неотклонение „домашен арест”. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: