О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 398 гр. София, 30.07.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 523 по описа за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Седем – осми“ АД, [населено място] срещу решение №2092/05.10.2017г. по т.д. №5726/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. С него, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение №1246/18.07.2016г. по т.д. №9394/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, са отхвърлени предявените от „Седем – осми” АД срещу „Нова Броудкастинг Груп” АД и „Глобал фрейм” ООД: искове с правно основание чл.95, ал.1, т.1 от ЗАПСП за установяване нарушение на сродното на авторското право на касационния жалбоподател, в качеството му на продуцент на „Шоуто на С.“, чрез преработка на откъс от издание на предаването, излъчено на13.09.2012г. в издание на предаването „Господари на ефира“, излъчено на 13.10.2012г. и на 04.10.2012г., без неговото съгласие и без посочването му; искове с правно основание чл.95, ал.1, т.2 от ЗАПСП за преустановяване на нарушението; искове с правно основание чл.95, ал.1, т.6 от ЗАПСП за разгласяване за сметка на ответниците на диспозитива на решението, както и иск с правно основание чл.94, ал.1 от ЗАПСП за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неправомерно използване на процесния откъс. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа, че в противоречие на материалния закон въззивният съд е приел, че използваният откъс от предаването „Шоуто на С.” в предаването „Господари на ефира” представлява цитат, както и че посочване на наименованието на продуцента е допустимо само в хипотезата на обзор. Счита за незаконосъобразен извода на съда, че пародията е похват на критиката, признат от българското право. Твърди, че излъчването на процесния откъс не съответства на обичайната добросъвестна практика. Поддържа, че липсват всички кумулативни предпоставки за свободно използване по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационно обжалване с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1/ Допустимо ли е съдът да приеме възражение на ответника за наличие на пародия, направено от него след депозиране на отговора на исковата молба и първото заседание по делото? Следва ли в този случай въззивният съд да изготви нов доклад по делото? При констатиране на пропуск или недостатък в доклада по делото или приемане на ново възражение, направено от ответника, следва ли въззивният съд да даде съответни указания на страните и/ или да коригира доклада по делото?; 2/Възможно ли е възражение, което е заявено след подаване на отговора на исковата молба, първото заседание по делото и изготвяне на доклада по делото, да е основание за отхвърляне на иска?; 3/ При наличие на кумулативни предпоставки за наличие на свободно използване на чужди произведения по чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП, следва ли въззивният съд да изследва наличието на всяка от кумулативните предпоставки?; 4/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните /всички доводи, заявени от жалбоподател/? В случая задължен ли е въззивният съд да обсъди доводите за наличие на изискването за съответствие на използването с обичайната практика?; 5/ Възможно ли е хипотезите на свободно използване да се тълкуват разширително? Възможно ли е конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване да се тълкуват стеснително? Следва ли конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване да се тълкуват разширително?; 6/ Възможно ли е да се приеме, че изключенията от общите принципи за защитеност на авторските и сродни права, посочени в чл.5, пар.3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, които не са изрично въведени от националното законодателство, се инкорпорират в други изключения, възприети от българското законодателство? В частност – хипотезата на свободно използване за целите на пародията включва ли се в хипотезата на свободно използване на цитати с цел критика? Познато ли е според българското право правото на пародия и това право включва ли се в хипотезите на свободно използване по смисъла на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП?; 7/Възможно ли е да се приеме, че поправката на Директива 2001/29 от 25.06.2016г. има обратно действие? Възможно ли е изключението по чл.5, пар.3, б. „к“ от Директива 2001/29 съгласно поправката от 25.06.2016г. да се прилага за случаи на използване преди датата на поправката?; 8/Възможно ли е да е налице цитат при извършването на промени в използваното произведение? Предпоставя ли законовото изискване за „цитиране“ дословно/ буквално предаване на използвания откъс? Налице ли е цитат при извършване на пародия?; 9/ Зависи ли изискването по чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП, респективно чл.5, пар.3, б. „г“ от Директива 2001/29 за посочване на източника и носителите на права от интереса на съответния носител на право по ЗАПСП?; 10/ Има ли продуцентът на дадено аудиовизуално произведение винаги интерес от посочване на наименованието му при използване на негово произведение?; 11/ В случай, че интересът има значение по отношение на упражняване и защита на правото на продуцента за посочване на наименованието му в хипотезата на критика, то трябва ли да се изследва какво се критикува в конкретния случай – произведението на продуцента /т.е. аудиовизуалното произведение/ или участниците в него? Изследва ли се в този случай целта на използваното аудиовизуално произведение? Има ли защитимо право продуцентът за посочване на наименованието му, когато целите и на използваното произведение, и на използващия са еднакви – цел критика?; 12/ Зависи ли изискването по чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП използването да е в обем, оправдан от целта от особеностите на конкретния случай или това е обективен критерий, приложим за всеки случай на свободно използване? Може ли да се приеме, че изискването за използване в обем, оправдан от целта, е изпълнено, когато конкретната цел може да бъде постигната при използването на по – кратък откъс? При наличие на повторения на използвания откъс или част от него, следва ли да се приеме, че критерият за обем не е спазен? Критерият за обем зависи ли от това дали използваният откъс е централен и съществен и от неговата продължителност или следва да се преценява индивидуално според конкретната цел на критикуващия? Касационният жалбоподател поддържа, че разрешението, дадено от въззивния съд по първите четири въпроса противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №700/06.12.2010г. по гр.д. № 304/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., решение №341/06.12.2011г. по гр.д. № 252/2011г. на ВКС, ГК, II г.о., решение №129/29.06.2015г. по гр.д. №7040/2014г. на ВКС, ГК, III г.о., решение №374/22.11.2010г. по гр.д. №219/2010г. на ВКС, ГК II г.о., решение №679/13.01.2010г. по гр.д. №1496/2008г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение №7/08.02.2012г. по гр.д. № 510/2011г. на ВКС, II г.о. От пети до единадесети въпрос поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като твърди противоречие на въззивното решение с решения на Съда на Европейския съюз, постановени по дело С -201/13, дело С - 435/12, дело С – 5/08, дело С – 138/16, дело С – 145/10 и по съединени дела С – 457/11 – С – 460/11. Твърди още, че тези въпроси, както и дванадесетият въпрос са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател излага и съображения за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. По отношение на очевидната неправилност на атакувания акт поддържа аргументите, изложени в касационната жалба. Ответникът „Нова Броудкастинг Груп“ АД, [населено място], оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Счита жалбата за неоснователна. Твърди, че позоваването на пародията е направено от него още с отговора на исковата молба. Изтъква, че твърдението, че пародията като форма на свободно използване не е транспонирана в националното законодателство, е въведено за първи път от вещите лица от състава на тройната експертиза, като дотогава страните са спорили само относно това дали излъченият откъс от „Шоуто на С.“ представлява цитат по смисъла на чл.24 ал.1 т.2 от ЗАПСП. Твърди,че въззивният съд е мотивирал решението съобразно представените и приети по делото доказателства и съществуващата до момента практика. Счита,че след като съдът е квалифицирал излъченото като критика, а пародирането е елемент на критиката, всички препратки към решения на Съда на ЕС по повод това, доколко следва да има отстъпление в националното законодателство от методите за свободно използване, посочени в чл.5 от Директива 2001/29, са несъстоятелни. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Ответникът „Глобал Фрейм“ ООД, [населено място], също счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Счита също, че жалбата е неоснователна. Поддържа,че въззивният съд е изложил мотиви по всички кумулативни предпоставки на чл.24 ал.1 т.2 от ЗАПСП, включително и посредством препращане към мотивите на първоинстанционния съд, съобразно възможността по чл.272 от ГПК, с което е изпълнил в пълен обем задължението си по чл.236 ал.2 от ГПК. Поддържа, че въпросите, по които касаторът твърди противоречие на обжалваното решение с актове на Съда на ЕС, са формулирани бланкетно, без конкретна обосновка по какъв начин постановеното от въззивния съд по всеки от тях е обусловило правната воля на съда, обективирана в решението, както и в какво се състои противоречието на даденото разрешение с изброените в жалбата решения на СЕС. Подробни съображения излага в писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на поддържаното с предявените искове твърдение за нарушение на сродното на авторското право на продуцента чрез преработка на част от произведението и е препратил към тях на основание чл.272 от ГПК. Счел е за неоснователно възражението на ищеца, че осъществената намеса в звукозримия образ на използваните фрагменти от процесните продукции отнема качеството им на цитати. Изложил е съображения, че подбраните компилации от кадри на оригиналното предаване „Шоуто на С.“ са разпознаваеми от зрителя, като приложената от ответниците пародия се явява похват на критиката. Счел е за неоснователно и поддържаното от ищеца нарушение на правилото използваният за целите на критиката цитат да бъде в обем, оправдан от целта. Позовавайки се на заключението на допуснатата по делото тройна експертиза, решаващият състав е приел, че използваният от предаването „Шоуто на С.“ материал е незначителен, нецентрален и несъществен в сравнение с цялата новосъздадена творба. Според въззивния съд не намира приложение чл.10 от Бернската конвенция за защита на литературните и художествени произведения, като е посочил съдържащото се в чл.24 от ЗАПСП изключение от правилото, допускащо възможност за цитиране без съгласие на продуцента за целите на критиката. С оглед на това апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлил иска по чл.95, ал.1, т.1 от ЗАПСП за установяване нарушение на сродно на авторското право на ищеца, в качеството му на продуцент на „Шоуто на С.“, чрез преработка на откъс от издание на предаването, излъчено на 13.09.2012г., без негово съгласие, както и исковете по чл.95, ал.1, т.2 и т.6 от ЗАПСП. По отношение на иска по чл.95, ал.1, т.1 от ЗАПСП за установяване нарушение на сродно на авторското право на продуцента чрез използване на откъс от издание на предаването „Шоуто на С.“ от 13.09.2012г., излъчено в предаването „Господари на ефира“ на 13.10.2012г. и 04.10.2012г., без неговото посочване, както и на исковете по чл.94, ал.1 и чл.95, ал.1, т.2 и т.6 от ЗАПСП, Софийският апелативен съд, след отмяна на първоинстанционното решение, е приел същите за неоснователни. Позовавайки се на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №112/02.08.2017г. по т.д. № 1771/2016г. на ВКС, I т.о., решаващият състав е счел, че нормата на чл.24, ал.1, т.2 от ЗАПСП предполага нарушение на правата, установени в чл.90а, ал.2 от ЗАПСП, само в хипотезата на обзор. Изложил е съображения, че в хипотезата на критика продуцентът на критикувания аудиовизуален продукт няма интерес от обозначаването му, тъй като се посочват главно негативните страни на произведението. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че по първите четири поставени въпроса не е налице общата предпоставка по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първите два въпроса са поставени с оглед оплакването на касационния жалбоподател, че въззивният съд е разглеждал възражение на ответниците относно извършването на пародия, направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Тези оплаквания не съответстват на данните по делото, доколкото още в отговора на исковата молба ответникът „Нова Броудкастинг Груп“ АД е изложил доводи, че използваните в предаването „Господари на ефира“ цитати от предаването „Шоуто на С.“ служат за илюстрация на насложения върху тях критичен коментар на „Господари на ефира“, като целеният с това пародиен ефект е позволен от закона, представлява изразна форма на гарантираната от Конституцията свобода на словото и може да бъде постигнат с наслагване на хумористичен коментар върху точния цитат чрез монтаж и допълнителни технически средства. Именно тези доводи са обсъждани подробно в мотивите на първоинстанционния съд и съответно и в мотивите на въззивния съд, който съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК се е произнесъл по всички направени във въззивните жалби оплаквания. Поради това първите два поставени от касатора процесуалноправни въпроси не са обусловили изводите на съда за неоснователността на предявените искове, съответно въпросите не могат да обосноват наличието на основната предпоставка по ал.1 на чл.280 от ГПК. В тази насока са и задължителните разяснения, дадени в т.1 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда. Третият и четвъртият поставени в изложението въпроси са обуславящи за изхода на спора, доколкото изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените искове е обусловен от преценката за наличие на предпоставките за свободно използване без заплащане на възнаграждение по чл.24 ал.1 т.2 от ЗАПСП. По отношение на тези въпроси обаче не е доказано наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Въззивният съд е обсъдил и доводите на ищеца, че използването на откъсите от предаването не съответства на обичайната практика. Независимо, че не е употребил изрично понятието „обичайна практика“, въззивният съд е съобразил изразеното в решение №112 от 02.08.2017г. по т.д.№1771/2016г. на ВКС становище относно съдържанието на това понятие в контекста на разпоредбата на чл.24 ал.1 т.2 от ЗАПСП. В посоченото решение на ВКС е прието, че под обичайна практика следва да се разбира начинът, по който най – често се осъществява цитирането, тоест в рамките на създадена яснота, че се възпроизвежда част от чуждо произведение за целите на критиката или обзора. Също така е посочено, че обичайната практика като изискване, въведено от чл.24 ал.1 т.2 от ЗАПСП е относимо само към начина на осъществяване на цитирането, но не и към предпоставката, изискваща посочване на автора и източника на произведението, част от което е цитатът. В мотивите на решението съставът на ВКС е приел, че доколкото излъчените части от спорните предавания са разпознаваеми, независимо от използваните похвати, то цитирането на тези части от аудиовизуалното произведение е съобразно с обичайната практика, тоест достатъчно за предотвратяване на объркване в съзнанието на зрителя относно това, че се касае за чуждо аудиовизуално произведение и подчинено на целта на предаването. Въззивният съд, изследвайки наличието на предпоставките за свободно използване по чл.24 ал.1 т.2 от ЗАПСП, е обсъдил начина на осъществяване на цитирането, като е стигнал до извода,че компилациите от кадри са разпознаваеми и отличими, което съгласно практиката на ВКС сочи на цитиране, съобразено с обичайната практика. Шести и седми въпрос са поставени с оглед твърдението на касатора, че въззивният съд е приложил неправилно Директива 2001/29, която не установява свободно използване за целите на карикатурата, пародията или имитацията, а дава възможност всяка държава – членка на ЕС да включи подобна възможност във вътрешното си законодателство. Касаторът поддържа, че българското законодателство не предвижда възможност за свободно използване за целите на пародията и карикатурата. Поради това счита за незаконосъобразен извода на САС, че пародията е призната от българското право като хипотеза на свободно използване. Това оплакване не съответства на изводите на въззивния съд, който е приел, че е налице изключението по чл.5 пар.3 б.“г“ от Директива 2001/29, което е възпроизведено и в текста на чл.24 ал.1 т.2 от ЗАПСП, а не се е позовал на изключението по чл.5 пар.3 б.“к“ от Директива 2001/29. Решението на въззивния съд не съдържа извод за идентичност между пародията като самостоятелна хипотеза на свободно използване и използването на цитати и откъси от произведения за критика, нито е заключил, че едното основание за свободно използване на произведенията инкорпорира другото. В мотивите си съдът е обсъждал пародията, иронията и сарказма като част от явлението хумор, а не понятието „пародия“ като самостоятелно изключение по смисъла на чл.5 пар.3 б.“к“ от Директива 2001/29. Доколкото съдът изобщо не се е позовал на изключението по чл.5 пар.3 б.“к“ от Директива 2001/29, а на чл.24 ал.1 т.2 от ЗАПСП, възпроизвеждащ чл.5 пар.3 б.“г“ от Директивата, то въпросът за действието във времето на поправката на Директива 2001/29 от 25.06.2016г. относно текста на чл.5 т.3 б.“к“ от Директивата, изобщо не е обсъждан от въззивния съд и съответно не се явява обуславящ за неговите изводи. По шести и седми въпрос не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Въззивният съд не е допуснал отклонение от даденото от Съда на Европейския съюз в решение от 03.09.2014г. по дело С – 201/13 задължително тълкуване на понятието пародия. В посоченото решение Съдът на ЕС приема, че чл.5 пар.3 б.“к“ от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „пародия“, съдържащо в тази разпоредба, е автономно понятие на правото на Съюза. Също приема, че чл.5 пар.3 б.“к“ от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че основните характеристики на пародията се състоят в това, че тя напомня от една страна за съществуващо произведение, като същевременно съществено се различава от него, и от друга страна, е проява на хумор и осмиване. Въззивният съд изрично в мотивите си е изтъкнал, че подбраните компилации от кадри на оригиналното предаване „Шоуто на С.“ са разпознаваеми и отличими и безпогрешно могат да бъдат идентифицирани от зрителя. След като е възприел като фактическа констатация, че използваните в компилацията кадри не се отличават съществено от оригиналните кадри от произведението, въззивният съд не е определил използването като пародия по смисъла на чл.5 т.3 б.“к“ от Директива 2001/29ЕО, а като цитиране с цел критика. По този начин той не е допуснал отклонение от практиката на Съда на ЕС, изтъкваща като основен белег на пародията съществената разлика от оригиналното произведение. Осмият въпрос в изложението е предпоставен от доводите на касатора, че в използваното произведение са извършени промени, които изключват възможността да е налице цитат, съответно, че няма буквално предаване на използвания откъс. Той не съставлява правен въпрос от значение за изхода на спора, доколкото въззивният съд е достигнал до извода, че кадрите са отличими и съставляват цитати, в резултат от извършената от него преценка на конкретните факти и събраните по делото доказателства. Според задължителните указания на т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. Дванадесетият въпрос се поставя във връзка с твърдението на касатора, че конкретната цел на използването е могла да бъде постигната при използването на по- кратък откъс. Този въпрос е свързан с предмета на спора, но също не отговаря на общия критерий за достъп до касация. Изводите на съда, че използваният цитат е в обем, оправдан от целта, се основават на преценката на установени по делото обстоятелства - цялостно съдържание и продължителност на предаването, в което са използвани откъсите, продължителност на самите откъси и други обстоятелства, които са специфични за спора. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване съгласно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това следва да се отбележи,че въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.24 ал.1 т.2 от ЗАПСП, съгласно което изискването за адекватност на обема на цитираните части от произведение спрямо целта на използване предполага цитатът да е в такова съотношение с цялото, че частта, която е използвана, да изключи възможността за сходна или копираща творба. За да направи изводи, че цитирането е в обем, оправдан от целта, въззивният съд е преценил, че подборът на процесните откъси е в достатъчен обем и същевременно използваният от „Шоуто на С.“ материал е незначителен в сравнение с цялото произведение. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК представлява самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване, което не е тъждествено на основанията по чл.280 ал.1 от ГПК и касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и неговото приложно поле следва да бъде ясно обосновано. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 от ГПК, тъй като касационният жалбоподател се позовава на аргументите за неправилност на атакувания акт, изложени в касационната жалба, а не излага конкретни съображения в какво се изразява очевидната неправилност. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания в изложението въпрос относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване, съответно конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване. Този въпрос е обуславящ за изхода на спора, като по него касационният жалбоподател е обосновал и наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В решение на Съда на Европейския съюз от 10.04.2014г. по дело С – 435/12, е прието, че разпоредбите на директива, които се отклоняват от общ принцип, установен със същата директива, трябва да бъдат предмет на стриктно тълкуване. Съгласно цитираните от касатора решение на Съда на Европейския съюз от 10.04.2014г. по дело С – 435/12, т.23 и решение на Съда на Европейския съюз от 16.03.2017г. по дело С – 138/16, т.38, различните изключения и ограничения по чл.5 пар.2 и пар.3 от Директива 2001/29, подлежат на стриктно тълкуване. Поради това касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на Съда на Европейския съюз по правния въпрос относно възможността да се тълкуват разширително хипотезите на свободно използване на произведение, както и конкретните изисквания и предпоставки за свободно използване. Въпроси от девети до единадесети са обусловени от отговора на въпроса за тълкуването на разпоредбите, предвиждащи хипотези на свободно използване, поради което на същите ще бъде даден отговор с решението по съществото на правния спор. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 920 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2092/05.10.2017г. по т.д. №5726/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. УКАЗВА на касационния жалбоподател „Седем – осми“ АД, [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 920 лева / деветстотин и двадесет лева/, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.