Р Е Ш Е Н И Е № 111/2017 г. гр.София, 19.03.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 99 по описа за 2017 г. и ч.гр.д.№ 98 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл.293 ГПК. Касаторите Г. С. К., И. С. К. и Н. С. С. чрез адвокат С. Д. – М. от АК – П. обжалват въззивно решение № 5705 от 06.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 9275/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „в” въззивен състав. Поддържат, че в противоречие със закона въззивният съд е приел, че взискателят по изп.д.№ 20067900400570 по описа на ЧСИ Р. М. [фирма] с предишно наименование [фирма] е трето лице по смисъла на чл. 433, ал. 3 ГПК, аналогична на чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./, с което неправилно е обосновал запазване на правата, придобити от това дружество по публичната продан, приключила с Постановление за възлагане от 10.07.2007 г. Взискателят, чието вземане не е било установено със сила на пресъдено нещо и не е разполагал с оригинала на послужилата като извънсъдебно изпълнително основание ценна книга, носи риска от стабилитет в основанието му. Постановеното в този случай обезсилване на изпълнителния лист след проведеното обжалване по реда на чл. 213 ГПК /отм./ означава, че принудителното изпълнение е проведено при начална липса на основание за това, а [фирма] е привиден кредитор. По тази причина взискателят не е придобил права, които да може валидно да прехвърли на ответницата по иска и по касация. В допълнение към писмени бележки излагат аргументи защо считат, че възлагането е извършено в недопустим изпълнителен процес. Поддържат още, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 266 ГПК, като е събрал доказателства (писмени и показания на втори свидетел), заявени в доказателствено искане от В. Г. П. във въззивната й жалба. По аргументите за наличие на първите две отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК се поддържа, че решението е и необосновано. Молят въззивният акт да бъде отменен и да се постанови нов по съществото на спора, с който да бъде уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС. Претендират разноски. Ответницата по касация В. Г. П., чрез пълномощника й адвокат Б. П. от САК, поддържа, че касационната жалба е неоснователна по същество и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Третото лице помагач на ответницата по иска и по касация – [фирма], не е заявило становище в касационното производство. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл.290 и чл.293 ГПК, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отменено Решение № І-32-208 от 26.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 9368/2013 г. (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 15.04.2015 г.), с което В. Г. П. е осъдена да предаде на основание чл. 108 ЗС на Г. С. К., И. С. К. и Н. С. С. владението на следния недвижим имот: апартамент № 15, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с избено помещение № 15 с полезна площ от 3,37 кв.м. и 4,199% ид.ч. от общите части на вх. Е и правото на строеж върху мястото - държавна земя, като вместо това предявеният от Г. С. К., И. С. К. и Н. С. С. срещу В. Г. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на посочения имот е отхвърлен като неоснователен. Въззивният съд е приел за установено, че ищците (сега – касатори) са били собственици на апартамента на основание договор за покупко-продажба от 31.10.1990 г. и наследяване по закон от С. Н. К.. На основание определения от 27.07.2006 г. по ч.гр.д.№ 471/2006 г. на РС – Костинброд е издаден изпълнителен лист за общата сума от 3 000 000 лв. по реда на чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./ въз основа на запис на заповед от 06.03.2006 г. в полза на [фирма] срещу длъжниците [фирма], ищците (касатори), техния наследодател С. Н. К., [фирма] и [фирма]. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело № 20067900400570 по описа на ЧСИ Р. М.. В рамките на изпълнителното производство процесният имот, собственост на ищците, е изнесен на публична продан и с влязло в сила на 27.07.2007 г. постановление за възлагане от 10.07.2007 г. е възложен на третото лице - помагач на ответницата – [фирма]. Страните не спорят, а и данните по делото сочат, че е налице идентичност между [фирма] и [фирма]. Впоследствие, с договор за покупко-продажба от 07.03.2008 г. (НА № 73), имотът е прехвърлен от [фирма] на ответницата В. Г. П.. С окончателно определение № 116 от 03.09.2009 г. по ч.гр.д.№ 343/2009 г. по описа на Софийски окръжен съд определенията на РС – Костинброд по ч.гр.д.№ 471/2006 г. за издаването на изпълнителен лист в полза на [фирма] са отменени и вместо тях е постановено друго, с което са отхвърлени молбите на [фирма] за издаване на изпълнителен лист за сума в общ размер на 3 000 000 лв. срещу изброените по-горе длъжници – поради непредставяне на оригинала на ценната книга. Издаденият въз основа на тези определения изпълнителен лист в полза на [фирма] е обезсилен. От правна страна СГС не е споделил извода на СРС, че правната последица от отмяната на съдебния акт, въз основа на който е издаден изпълнителния лист и обезсилването на самия изпълнителен лист, е отпадане с обратна сила на всички извършени по изпълнително дело действия и като последица от това – купувачът по публичната продан престава да бъде действителен собственик на продадената вещ. Въззивният съд е приел, че отмяната с влязъл в сила съдебен акт на акта, въз основа на който е издаден изпълнителния лист и обезсилването на този изпълнителен лист има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство (на основание чл. 330, ал. 1, б. „в“ и б. „г“ ГПК /отм./, съответно- чл. 433, ал. 1, т. 3 и т. 4 от сега действащия ГПК). Прекратяването става по силата на закона от момента на влизане в сила на съдебния акт, с който е отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, без да е необходим изричен акт /постановление/ на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство (такъв акт би имал само констативно действие). Придобитите права, обаче, от третите лица в рамките на реализирания изпълнителен процес – до момента на прекратяването му, включително и тези - на третото лице – купувач от публичната продан, не се засягат и не отпадат в резултат на прекратяването на изпълнителното производство и запазват своето правно действие съгласно изричната разпоредба на чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./ (сега - чл. 433, ал. 3 ГПК). По тези съображения е прието, че третото лице - помагач на ответницата е придобило валидно собствеността върху процесния имот, на основание влязлото в сила постановление за възлагане преди прекратяване на изпълнителното производство. Съответно - договорът за покупко-продажба, с който третото лице-помагач е прехвърлило имота на ответницата е породил вещно-правно транслативно действие и ответницата се легитимира като титуляр на правото на собственост. Поради липсата на активна материално-правна легитимация за ищците да получат търсената съдебна защита, предявеният ревандикационен иск е отхвърлен като неоснователен. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Представлява ли трето лице по смисъла на чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./ (сега - чл. 433, ал. 3 ГПК) взискател, на когото е възложен недвижим имот на длъжника и съответно – запазват ли се по силата на посочената разпоредба правата на такъв взискател, в хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист ?”. На първо място следва да се има предвид, че взискателят не попада в кръга на третите лица, визирани в разпоредбата на чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./ (сега - чл. 433, ал. 4 ГПК /след ЗИД ГПК, обн., ДВ, бр. 86/2017 г./), защото той е страна в изпълнителното производство – лицето, по чиято молба то се образува. Тази постановка е безспорна в доктрината и практиката, включително цитираното в определението по чл. 288 ГПК Решение № 123 от 31.03.2015 г. по гр.д.№ 4298/2014 г. на ВКС, ІV г.о. Неприложимостта на разпоредбата на чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./ (сега - чл. 433, ал. 4 ГПК /след ЗИД ГПК, обн., ДВ, бр. 86/2017 г./) по отношение на взискателя, обаче, не означава, че придобитите от него права в изпълнителното производство в резултат от проведена публична продан отпадат безусловно във всички хипотези на прекратяване на изпълнителното производство поради обезсилване на изпълнителния лист. Когато обезсилването на изпълнителния лист е постановено поради отменяване на разпореждането по чл. 243 ГПК /отм./, постановено въз основа на предвидено в чл. 237 ГПК /отм./ несъдебно изпълнително основание, то взискателят се явява субект, придобил права в изпълнителен процес, за който не е установено, че е материално незаконосъобразен, поради което и той не може да бъде определен като „привиден кредитор”. Това е така, защото отменяването на разпореждането по чл. 243 ГПК /отм./ не е равнозначно на влязло в сила съдебно решение, което със силата на пресъдено нещо да отрича съществуването на изпълняемото право, като при това разпоредбите на отменения ГПК не препятстваха възможността с осъдителен иск срещу длъжника кредиторът да се снабди с ново изпълнително основание за същото право. Това е и причината отменения ГПК да не предвиждаше възможност за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника срещу взискателя за сумите, вещите и вземанията, получени от него въз основа на изпълнението, проведено преди обезсилването на изпълнителния лист. В случай, че възлагането на притежаван от длъжника недвижим имот в полза на кредитора е осъществено преди обезсилването на изпълнителния лист поради отменяване на разпореждането по чл. 243 ГПК /отм./ във връзка с чл. 237, б. „в” – „к” ГПК /отм./, за да се защити срещу последиците на проданта длъжникът следваше на първо място да проведе иск за несъществуване на вземането (предявен било по време, било след приключване на принудителното изпълнение) или - при наличие на процесуална незаконосъобразност – да обжалва действията на съдебния изпълнител, за което чл. 332 ГПК /отм./ не предвиждаше ограничения. Освен това, както е прието с Решение № 105 от 16.01.2016 г. по гр.д.№ 1091/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. и в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, публичната продан на недвижим имот се характеризира като деривативен способ за придобиване правото на собственост именно, защото купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик на имота – по силата на чл. 384, ал. 2 ГПК /отм./ от деня на постановлението за възлагане, а съобразно редакцията на чл. 496, ал.2 ГПК (ДВ, бр.49 от 29.06.2012 г.) - от деня на влизане в сила постановлението за възлагане. Отпадането на изпълнителното основание след този момент не засяга правата на купувача по публичната продан, тъй като законодателят не е предвидил обратна сила на отмяната на изпълнителното основание по отношение вещно-правния ефект на проданта. В това и предвид уредената забрана за оспорване действителността на проданта по исков ред на основания, различни от предвидените с чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./, съответно - чл. 496, ал. 3 ГПК, се състои стабилността на този придобивен способ като гаранция и стимул за участие на купувачите. По основателността на касационната жалба: Неоснователно е оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 266 ГПК. Данните по делото сочат за наличието на обосновано оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК във връзка с изготвянето на доклада по делото, за отстраняването на които с протоколното определение от о.с.з.09.12.2015 г. въззивният съд законосъобразно е упражнил правомощията си, произтичащи от чл. 266, ал. 3 ГПК и т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Основателно е оплакването на касаторите, че в противоречие с чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./ (сега - чл. 433, ал. 4 ГПК /след ЗИД ГПК, обн., ДВ, бр. 86/2017 г./) въззивният съд е приел, че придобитите от [фирма] права, произтичащи от влязлото в сила на 27.07.2007 г. Постановление за възлагане от 10.07.2007 г., се запазват по силата на цитираната разпоредба. Независимо от това изводът, че предявеният от касаторите иск по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като правото на собственост върху процесния имот валидно е транслирано в патримониума на ответницата В. Г. П. е правилен, като съображенията за това са следните: Публичната продан, приключила с Постановлението за възлагане от 10.07.2007 г., е проведена при действието на отменения ГПК. Съгласно чл. 384, ал. 2 ГПК /отм./ от деня на постановлението за възлагане всички права, които длъжникът е имал върху имота, се придобиват от купувача, какъвто, съгласно чл. 384, ал. 1 ГПК /отм./ е и взискателят, който е обявен за купувач по чл. 382 ГПК /отм./. Съгласно чл. 384, ал. 3 ГПК /отм./, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на проданта може да бъде оспорвана по исков ред само в случай, че имотът е купен от лице, което не е имало право да участва в публичната продан (чл. 379 ГПК /отм./) и когато имотът е възложен на лице, което не е платило цената. Така въведените ограничения във възможностите за оспорването на публичната продан имат за цел да постигнат определен обществен интерес – да стимулират участието в нея. В настоящия случай възлагането не е било обжалвано и считано от 10.07.2007 г. притежавания до този момент от длъжниците по изпълнението процесен апартамент е станал собственост на взискателя [фирма]. На свой ред същият е прехвърлил собствеността върху имота на ответницата по касация В. Г. П. с договора за продажба от 07.03.2008 г. Д. на касаторите, че постановеното на 03.09.2009 г. обезсилване на изпълнителния лист, въз основа на който е проведено изпълнението по изп.дело № 20067900400570 по описа на ЧСИ Р. М., обуславя материална незаконосъобразност на изпълнението, е неоснователен. Това е така, защото материална незаконосъобразност е налице, когато е установено, че изпълняемото право не съществува или имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи към патримониума на длъжника или изпълнението е насочено по отношение на несеквестируемо имущество на длъжника. Такива обстоятелства не са установени в настоящия случай. Извършеното по изп.дело № 20067900400570 възлагане не е било обжалвано, съответно – не е налице основание да се поддържа и процесуална незаконосъобразност на изпълнението. Напротив - към момента на насочване на изпълнението, провеждане на публичната продан и постановяване на постановлението за възлагане е бил налице надлежно издаден изпълнителен лист, въз основа на който е предприето принудителното изпълнение спрямо касаторите като длъжници, т.е. били са налице всички предпоставки за процесуално законосъобразно принудително изпълнение. Както бе посочено по-горе, защитата на касаторите при поддържан от тях довод за материална незаконосъобразност на изпълнението, предполага да са упражнили предоставените им с действащия към релевантния момент процесуален закон възможности по чл. 250 – 251 ГПК /отм./ (спиране на изпълнението при наличие на убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или въз основа на представено надлежно обезпечение по чл. 180 и чл. 181 ЗЗД - като предпоставка за предявяване на установителен иск от страна на взискателя за снабденото с изпълнителен лист вземане), съответно – чл. 254 ГПК /отм./ (предявяване на отрицателен установителен иск от страна на длъжника за несъществуване на вземането). Едва при благоприятен за длъжниците изход по един от така уредените искове би било налице основание да се поддържа, че взискателят [фирма] не е разполагал с изпълняемо право по отношение на тях, което би открило пътя за успешното провеждане на осъдителен иск по чл. 108 ЗС във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на полученото в рамките на изпълнителен процес, проведен при липса на материалноправни предпоставки. Следва да се има предвид, обаче, че дори при отпадане на правното основание за извършеното в такава хипотеза възлагане в полза на взискателя, правата на приобретателя от купувача на публичната продан, придобити преди вписване на исковата молба за връщане на полученото при отпаднало основание, се бранят от разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД (както е прието с Решение № 105 от 16.01.2016 г. по гр.д.№ 1091/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. за сходен на настоящия казус). В последния случай способът за защита на длъжника е предявяването на иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД за присъждане на стойността на продадената вещ, доколкото пречка за нейната реална реституция е уредена с чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото с влизане в сила на решението, установяващо несъществуване на изпълняемото право, в отношенията между лицата, в чиито имуществени сфери е осъществено разместването на права в рамките на изпълнението (взискателя и длъжника), основанието за разместването отпада с обратно действие и възниква задължение за връщане на даденото при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Такова разместване не е налице между длъжника и третото лице - приобретател от купувача по публичната продан. Ако имотът е прехвърлен на трето лице, преди да се впише исковата молба за връщане на даденото, правата на третото лице се запазват. В този случай длъжникът не може да претендира връщане в натура, а може да претендира възстановяване на стойността на имота на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД. В обобщение – проведената по изп.дело № 20067900400570 публична продан, приключила с влязлото в сила на 27.07.2007 г. постановление за възлагане от 10.07.2007 г., е произвела вещно-правен транслативен ефект в полза на праводателя на ответницата по касация. Той не е отпаднал с обратна сила към датата на сключената между [фирма] и В. Г. П. продажба (07.03.2008 г.), към който момент дори не е било постановено обезсилването на изпълнителния лист. С оглед валидно осъщественото по силата на договора за продажба от 07.03.2008 г. придобиване на собствеността в патримониума на ответницата по касация, предявеният от касаторите иск по чл. 108 ЗС е неоснователен. Същият правилно е отхвърлен с обжалваното решение, което по тази причина следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторите следва да заплатят на ответницата по касация направените разноски за защита пред ВКС – сумата 2 000 лв., договорена и заплатена в брой на адвокат П., съобразно Договор за предоставяне на правни услуги от 06.12.2016 г. По присъединената за разглеждане в настоящото производство частна жалба с вх. № 153607 от 29.11.2016 г., въз основа на която е образувано ч.гр.д.№ 98/2017 г. по описа на ВКС, Второ г.о., съдът намира следното: С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с оглед постановеното от втората инстанция отхвърляне на иска въззивният съд е присъдил в тежест на настоящите касатори сумата 2 000 лв. – заплатено от В. Г. П. възнаграждение за един адвокат, по отношение на което е приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК . Доколкото с настоящото решение се потвърждава крайния резултат по спора, налице е основанието по чл. 78, ал. 2 ГПК за ангажиране отговорността на касаторите за разноските, направени от ответницата и пред въззивния съд, които са определени в съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ. Ето защо обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК и чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 5705 от 06.07.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 9275/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „в” въззивен състав. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 27114 от 16.11.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 9275/2015 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ „в” въззивен състав по реда на чл. 248 ГПК. ОСЪЖДА Г. С. К., И. С. К. и Н. С. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на В. Г. П. сумата 2000 (две хиляди) лева - разноски за защита пред ВКС. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: