Ключови фрази


2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 136

София, 12.08. 2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 3602 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от А. Т. П. и А. М. Х., чрез адв. Б. М., за допълване на решение № 70 от 14. 06. 2022 г. по гр. д. № 3602/2021 г. на ВКС, 1 г.о., като ответницата по касационната жалба Н. А. П. бъде осъдена да заплати на молителите разноските, направени при разглеждане на делото в касационната инстанция. Твърди се, че искане за присъждане на разноските е направено своевременно, с касационната жалба, както и че е приложен списък по чл. 80 ГПК към въззивната жалба и допълнителен списък в проведеното на 07. 06. 2022 г. заседание.
Ответницата по молбата Н. А. П., чрез пълномощника си адв. Т. Л. Д., изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като същата не е конкретизирана. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното:
Молбата по чл. 248 ГПК за допълване на определението е допустима, тъй като е подадена в срок (решението, чието допълване се иска е постановено на 14. 06. 2022 г., а молбата по чл. 248 ГПК е подадена по пощата на 04. 07. 2022 г.), от процесуално легитимирани лица.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
Постановеното от касационната инстанция решение № 70 от 14. 06. 2020 г. по гр. д. № 3602/2021 г. на ВКС, 1 г.о., има приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК и съдът дължи произнасяне по искането за разноски.
Уважаването на касационната жалба на съделителите А. Т. П. и А. М. Х. ангажира отговорността на съделителката Н. А. П. за направените от касаторите разноски, в какъвто смисъл има и своевременно направено искане от пълномощника им адв. М..
В касационната инстанция А. П. и А. Х. са направили разноски в размер на 1010 лв. – 110 лв. внесени държавни такси и 900 лв. платено адвокатско възнаграждение (500 лв. – за изготвяне на касационна жалба с изложение на основанията за касационно обжалване и 400 лв. – за процесуално представителство на двете съделителки в насроченото открито съдебно заседание). Доказано е плащането в брой на уговорените адвокатски възнаграждения.
Направеното от Н. П. възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение, възлизащо на 900 лв., е неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба, с процесуално представителство пред касационната инстанция, възлиза на 600 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ответниците по касационната жалба действия, общия размер на защитения имуществен интерес, обстоятелството, че по делото е проведено открито заседание пред ВКС, договореното възнаграждение от 900 лв. не се явява прекомерно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 70 от 14. 06. 2022 г. по гр. д. № 3602/2021 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Н. А. П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на А. Т. П. и А. М. Х. сумата 1010 лв. разноски направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: