Р Е Ш Е Н И Е №. 157 гр. София,08.12.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1274 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Г. в качеството му на [фирма] срещу решение №80 от 12.01.2016 г. по в.т.д.№3886/2015 г. на САС. С решението в обжалваната му част след частична отмяна на решение №97 от 15.07.2015 г. по т.д.№133/2014 г. на СОС, Д. Ц. Г. в качеството му на [фирма] е осъден да заплати на [фирма] следните суми, дължими по договор за кредит за оборотни средства – овърдрафт №SG P.-OVERDRAFT от 11.05.2005 г. и допълнителни споразумения към него от 09.10.2006 г., 08.11.2006 г., 28.09.2007 г., 24.09.2008 г., 02.10.2009 г. и 02.10.2010 г.: на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ сумата от 200 000 лв., главница, ведно със законната лихва от 07.08.2014 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 60 564.13 лв., лихва за забава за периода 08.08.2011 г. – 07.08.2014 г. и сумата от 1 803.19 лв. дължими такси, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 24 643.04 лв. разноски. В жалбата се излагат съображения, че с решението в обжалваната част е пререшен спор, решен със съдебен акт, влязъл в сила, поради което се иска отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът по касация - [фирма] заявява становище за неоснователност на жалбата. С определение №66 от 04.04.2017 г. решението в обжалваната му част е допуснато до касационно обжалване за проверка процесуалната му допустимост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че основанието на инициираното предходно производство по т.д.№249/2011 г. на СОС /по което, с влязло в сила съдебно решение е отхвърлен предявен от [фирма] срещу същия ответник иск по чл.422 от ГПК за установяване на съществуване на вземания на банката – главница, лихви и такси по договор за кредит за оборотни средства – овърдрафт №SG P.-OVERDRAFT от 11.05.2005 г./, е било съществуването на вземане въз основа на извлечение от счетоводните книги по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, а не по т.3 на чл.417 от ГПК, въз основа на договор, каквото е основанието на осъдителната претенция в настоящето производство. Посочил е, че се установява възникването на валидно правоотношение между страните със съдържание, права и задължения, обективирани в договор за кредит за оборотни средства – овърдрафт №SG P.-OVERDRAFT от 11.05.2005 г. и допълнителни споразумения към него и като е кредитирал заключението на назначена по делото ССЕ, вземайки предвид и частичната основателност на направеното евентуално възражение за изтекла погасителна давност, е достигнал до извод за основателност на претенциите, в присъдените им размери. Настоящият състав намира, че решението в обжалваната му част е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Видно е, че фактическите твърдения, наведени от ищеца в исковите молби, по които са образувани съответно т.д.№249/2011 г. на СОС и впоследствие т.д.№133/2014 г. на СОС, са за наличие на вземания на банката против ответника, които произтичат от един и същ, единствено обвързващ страните договор - договор за кредит за оборотни средства овърдрафт №SG P.-OVERDRAFT от 11.10.2005 г. За тези вземания /главница от 200 000 лв., лихви, такси и т.н./ е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, образувано е ч.гр.д.№728/2011 г. на РС Ботевград, по което е издадена и заповед за изпълнение, като впоследствие с влязло в сила съдебно решение по т.д.№249/2011 г. на СОС, искът по чл.422 от ГПК на банката е отхвърлен поради недоказване от страна на ищеца на съществуването на валидно сключен договор за кредит с ответника, респективно поради недоказването на съществуването на твърдяното единствено правоотношение между страните. Т.е. между последните е формирана сила на пресъдено нещо относно липсата на сключен между тях действителен договор за кредит, който се явява правопораждащ спорните вземания /и по т.д.№133/2014 г. на СОС/ юридически факт, поради което спорът за съществуването на вземания на банката по процесния договор за кредит за оборотни средства не може да бъде пререшен, предвид забраната на разпоредбата на чл.299 от ГПК. С оглед изложеното образуваното по предявените искове производство се явява недопустимо и следва да бъде прекратено /ищецът не твърди наличие на новонастъпили факти, които не се обхващат от силата на пресъдено нещо/, а постановените въззивно и първоинстанционно решения следва да бъдат обезсилени. Предвид изхода на правния спор, [фирма] дължи на касатора направени разноски пред ВКС в размер на 5 277.40 лв. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение №80 от 12.01.2016 г. по в.т.д.№3886/2015 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на решение №97 от 15.07.2015 г. по т.д.№133/2014 г. на СОС, Д. Ц. Г. в качеството му на [фирма] е осъден да заплати на [фирма] следните суми, дължими по договор за кредит за оборотни средства – овърдрафт №SG P.-OVERDRAFT от 11.05.2005 г. и допълнителни споразумения към него от 09.10.2006 г., 08.11.2006 г., 28.09.2007 г., 24.09.2008 г., 02.10.2009 г. и 02.10.2010 г.: на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ сумата от 200 000 лв., главница, ведно със законната лихва от 07.08.2014 г. до окончателното изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 60 564.13 лв., лихва за забава за периода 08.08.2011 г. – 07.08.2014 г. и сумата от 1 803.19 лв. дължими такси, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 24 643.04 лв. разноски, както и решението на СОС в посочената част, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по исковете: по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ за сумата от 200 000 лв., главница, ведно със законната лихва от 07.08.2014 г. до окончателното изплащане, по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 60 564.13 лв., лихва за забава за периода 08.08.2011 г. – 07.08.2014 г. и за сумата от 1 803.19 лв. дължими такси. ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на Д. Ц. Г. в качеството му на [фирма][ЕИК] сумата то 5 227.40 лв. разноски. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.