Р Е Ш Е Н И Е № 15/2010 С., 21.01. 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА БОРИС ИЛИЕВ при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 2066 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на Окръжен кооперативен съюз /О./ Ш. срещу въззивното решение на Ш. окръжен съд от 22.ІІ.2008г. по гр.д № 53/2007г., с което е оставено в сила решението на Ш. районен съд от 13.ХІІ.2006г. по гр.д. № 480/2002г., с което са отхвърлени предявените от О. Ш. срещу [фирма] Ш. частични искове за осъждане на ответника да отстъпи на ищеца собствеността и да му предаде владението върху 1% /от 40%/ от възстановеното му по силата на пар.1 от ДР на ЗК от 1991г. /отм./ движимо и недвижимо имущество, подробно описано, и е признато за недоказано оспорването на съдържанието на писмо от М. изх. № 70-1856/10.VІІ.2003г. Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма] Ш. е заел становище за недопустимост на исковете поради липсата на направено от ищеца искане по пар.1 ал.1 от ДР на ЗК /отм./ в предвидения преклузивен срок и тъй като той не е правоприемник нито на Междукооперативен птицекомбинат “К.” Ш., нито на А. “Х.”[населено място]. Заето е и евентуално становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 419/23.ІV.2009г. на основание чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК по въпросите: 1. за приложимия закон в разглеждания случай – ЗК от 1991г. /отм./, респективно ПМС № 192/1991г. и ТР № 2/1996г. на ОСГК на ВС, или ЗК от 1999г., 2. за неподлагане на преценка на всички събрани по делото доказателства, включително признание на ответника, във връзка с изводите за наличието на идентичност между ищеца и О. – съучредител на междукооперативното предприятие или на правоприемство и на данни за претендираната собственост, 3. по силата на кой нормативен акт – РМС № 37/1974г. или ПМС № 12/1970г. - и от кого – от А.[населено място] или от О. Ш. - е извършено одържавяване на птицекомбината и 4. представлява ли връщането на дяловата вноска погасяване на всички права на О. относно иззетото и одържавено имущество на птицекомбината. За да се произнесе, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с оглед предявяването на исковете на 15.ІІІ.2002г., приложимият закон в случая е ЗК от 1999г. По силата на пар.1 от този закон и приетата въз основа на него Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.ІХ.1944г. реституцията на кооперативно имущество не настъпва директно по силата на закона, а след изпълнение на административна процедура по чл.3 от Наредбата, каквато не е проведена, а и ищецът не отговаря на изискванията на пар.39 от ПЗР на ЗИДЗК, само в хипотезата на който е допустим общият исков ред за защита. Но дори да се приеме, че ищецът може по исков ред да осъществи правото си на защита, исковете са неоснователни. По делото липсват каквито и да е доказателства ищецът да е същият О. или негов правоприемник, учредител на междукооперативния птицекомбинат през 1966г., част от чието имущество претендира да му е възстановено по ЗК. Дори да се приеме, че е налице идентичност между О. – учредител и ищеца, той не ангажира категорични доказателства от изброените в пар.1 ал.2 от ЗК за установяване правото на собственост върху претендираните имоти и вещи. Доколкото УС на Междукооперативния птицекомбинат на 04.02.1971г. е взел решение птицекомбинатът да премине като предприятие на А. “Х.”, считано от 01.І.1971г., не може да се приеме, че вещите, за които ищецът в исковата си молба твърди да са придобити след 1970г., са негова собственост. Вещите по конкретно посочени пунктове, придобити преди 1970г., съгласно заключение на комплексна съдебно-счетоводно-техническа експертиза не са били в наличност при ответника и не следва да се ревандикират. Строени след 1971г. са и значителна част от сградите и съоръженията, а за тези, строени през 1970г., липсват доказателства за завършеността им във фаза годен обект на собственост. Акт обр.16 за въвеждане в експлоатация е налице само за обект център “Бройлери”, но към датата на съставянето му – 17.ІІІ.1971г. – птицекомбинатът е бил вече обособено предприятие на А. Х.. Липсват доказателства ищецът да е собственик на 40% от имот № 181 в землището на[населено място] с площ 0.192 дка, на горско пасище, имот № 416 в землището на[населено място] с площ 18.023 дка и на пасище с площ 104.276 дка, имот № 145 в землището на[населено място]. Представените по делото РМС № 200/1966г., заповед на МГГП № 860/1967г., РМС № 258/1968г. и решение № 77 по протокол № 5/1967г. на ОНС Ш. не касаят земя в землището на[населено място] и с тях е осъществено предоставяне на държавна земя за извърш5ване на строителство на междукооперативния птицекомбинат общо в размер на 201.204 дка, не е отстъпено право на собственост, а и съгласно ПДИ на кооперации може да бъде отстъпено само право на ползване и на строеж, не и право на собственост. Освен това, одържавяване на имуществото на птицекомбинат “К.” и преминаването му към Н.-производствено обединение по птицевъдство К. е извършено не от О., а от А. Х. по силата на РМС № 37/1974г. Одържавяване не е извършено още през 1971г. с ПМС № 12/19.VІ.1970г., тъй като птицекомбинат “К.” не е от кръга на посочените в списъка-приложение към постановлението и тъй като е преминало към А. Х., който е от смесен държавно-кооперативен тип, а и А. е възстановило в пари дяловите вноски на бившите членове на КП “К.”, включително на О., в изпълнение на окръжно на ГУ на А. при М.. По първия релевиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос, по който касационно обжалване на въззивното решение е допуснато, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, счита следното: Условията за възстановяване на правата на кооперации и кооперативни съюзи върху тяхното иззето и одържавено след 10.ІХ.1944г. имущество са предвидени първоначално в пар.1 от ДР на ЗК от 1991г. /отм./. Съгласно тази разпоредба правата се възстановяват по силата на закона, но връщането на имуществото, върху което са възстановени права, се извършва по ред, определен от М. съвет[населено място] № 192/1991г. Този ред включва подаване на искане в срок от 18 месеца от влизането в сила на ЗК /отм./ до съответния административен орган по чл.1 ал.2 от посоченото ПМС, който се произнася по него със заповед за връщане или с отказ, в т.ч. мълчалив, подлежащ на обжалване. Условията за връщане по чл.1 ал.1 и по чл.2 ал.1 изр.1 от ПМС са достатъчни само когато в имуществото не са били инвестирани държавни средства. В противен случай връщането е предпоставено от заплащането на подобренията по остатъчната им стойност към момента на влизането в сила на закона, а ако те превишават значително стойността на иззетия или одържавения имот, е предвидена възможност кооперативната организация да ги използва под наем, както и право тя да избере някоя от предвидените форми за възстановяване на собствеността – като дялово участие в общия имот или чрез имотно или парично обезщетение. Разпоредбите на чл.2 ал.3 и пар.3 от ПМС № 192/1991г. изрично допускат реституирането на имотите да се извърши не по предвидения административен ред, а по общия исков път. В пар.1 от сега действащия ЗК /от 1999г./ също е предвидено възстановяване правото на собственост на кооперациите и кооперативните съюзи върху тяхното иззето, одържавено или преразпределено по какъвто и да е начин след 10.ІХ.1944г. имущество. С оглед на обстоятелството, че възстановяването по тази разпоредба е обусловено от направено искане за това до 07.ІІ.1993г., т.е. в 18 месечния срок по пар.1 от ДР на отменения ЗК от 1991г., и че при наличие на предпоставките по отменения закон към влизането в сила на новия възстановяването вече е било настъпило, се налага извод, че новият ЗК не предвижда нова реституция, а само продължаване на процеса на връщане на заявеното в срок, но непредадено до приемането на ЗК от 1999г. възстановено кооперативно имущество. За разлика от възможността за реституиране и по общия исков ред по отменения закон, по сега действащият такъв провеждането на административната процедура, предвидена в приетата въз основа на ПМС № 162/02.VІІІ.2000г. Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.ІХ.1944г., е задължително. Следователно, доколкото със сега действащият ЗК не се регламентира нова реституция на кооперативно имущество, а продължаване на процеса на връщане на възстановеното такова по силата на пар.1 ал.1 от ДР на отменения ЗК, последният следва да се съобрази и в разглеждания случай /по предявения иск по време на действие на новия закон/, но само в тази му част. С отменяването на този закон със ЗК от 1999г. /в т.ч. и на делегацията на МС по пар.1 ал.4/ по силата на чл.13 ал.1 от ЗНА е загубило сила и ПМС № 192/1992г. като акт по прилагането му, поради което предвиденият в него ред за връщане на имущество е приложим само относно заварените при влизането в сила на новия закон висящи съдебни производства за реституция по общия исков ред, каквото не е разглежданото. При това положение приложим в настоящия случай е редът за реституция, регламентиран със ЗК от 1999г. и с актът по прилагането му, какъвто е приетата въз основа на ПМС № 162/2000г. Наредба за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.ІХ.1944г. С оглед този извод ВКС на РБ намира, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, тъй като е постановено по предявен недопустим иск. В исковата молба на О. Ш., депозирана пред Ш. РС на 15.03.2002г., се твърди, че на основание пар.1 от ЗК, основавайки се и на ПМС № 192/1991г., е възстановено правото му на собственост в претендирания размер върху иззетото и одържавено имущество на К. птицекомбинат “К.”, поради което иска ответното дружество [фирма] да бъде осъдено да му отстъпи собствеността и да му предаде владението върху това имущество. Ищецът не твърди, а и не е представил доказателства за осъществяване на процедурата по посоченото ПМС – да е заявил пред съответния административен орган по чл.1 ал.2 от постановлението искането си за връщане на процесното имущество, да е постановен акт на този орган по искането или да е осъществил /или предявил/ реституция по общия исков ред до влизането на сега действащия ЗК в сила /01.І.2000г./. Ищецът не твърди и не установява да е проведена след този момент и задължителната административна процедура по пар.1 от този закон и по Наредбата за условията и реда за връщане на кооперации и кооперативни съюзи на тяхно иззето, одържавено или преразпределено имущество след 10.ІХ.1944г., а и такава процедура по силата на пар.1 ал.1 от ДР на ЗК от 1999г. е допустима само относно кооперациите, заявили искане в срока по ПМС № 192/1991г. Следователно по отношение на него е изчерпана възможността за реституиране на претендираното имущество по административен ред, нито той към момента на предявяването на иска /а и по настоящем/ има предвидено в закона субективно право на защита на реституционните си претенции по общия исков ред. Ето защо предявеният иск е недопустим. С оглед този извод настоящата инстанция не следва да се произнася по останалите три релевирани от касатора като основания за допускане на касационно обжалване въпроси, тъй като те не са от значение за изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл.270 ал.3 изр.1 във вр. с чл.293 ал.4 от ГПК атакуваното въззивно решение, както и оставеното с него в сила първоинстанционно такова, следва да бъдат обезсилени и производството по делото – прекратено. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на касатора не се следват разноски. На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 292лв. разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решението на Ш. окръжен съд от 22.ІІ.2008г. по гр.д. № 53/2007г., както и оставеното с него в сила решение № 1077/13.ХІІ.2006г. по гр.д. № 480/2002г. на Ш. РС, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. ОСЪЖДА ОКРЪЖЕН К. С. Ш. да заплати на [фирма] Ш. 292лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: