Р Е Ш Е Н И Е № 60107 гр. София, 21.09.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ……...Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети юни …...две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Галина Иванова...........…………………….……………..в присъствието на прокурора Петър Долапчиев................………………………….изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..…..............наказателно дело № 354 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по отделно депозирани жалби на защитниците на подсъдимите Л. Л. Н. и Н. В. А., всички против въззивно решение № 313/14.12.2020 г. на Софийски апелативен съд, НО, 7-ми състав, постановено по ВНОХД № 798/2020 г., с което е била частично изменена и потвърдена присъда № 4/14.01.2020 г. на Софийски градски съд по НОХД № 3957/2017 г. С тази присъда подсъдимите са били признати за виновни в извършването на престъпления, както следва: - по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, пр. 2, вр. изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че от неустановена дата до 21:15 часа на 26.03.2013 г. в район „Панчарево“ – с. К. – СО, ул. " С. р." № **, в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държали в находящата се на посочения адрес къща /в избеното помещение, в кухненското помещение, в спалня/склад/, в таванското помещение/ съоръжения за производство на наркотични вещества и техни аналози с цел разпространението им, поради което и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК всеки от подсъдимите е осъден на по 2 години и 6 месеца лишаване от свобода; - и по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК за това, че на 26.03.2013 г. в район „Панчарево“ – с. К – СО, ул. "С. р." № **, в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, държали с цел разпространение в избеното помещение /мазето/ на находящата се на посочения адрес къща с двор високорискови наркотични вещества – амфетамин с общо нетно тегло 82,41 гр., на обща стойност 2472,30 лв., поради което и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК всеки от подсъдимите е осъден на по 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК първостепенният съд е определил на всеки от подсъдимите едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, чието изпълнение е отложил по чл. 66 от НК за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила. Отделно от това, на осн. чл. 304 от НПК подс. Л. Л. Н. е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. Сeзиран с протест и жалби от защитниците на подсъдимите Н. и А., с атакуваното пред настоящата инстанция въззивното решение, Софийският апелативен съд е изменил присъдата в санкционната й част за всеки от подсъдимите, както следва: - отменил е приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, увеличил е размера на наложените им наказания лишаване от свобода и им е наложил наказание глоба, съответно за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, пр. 2, вр. изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК от 2 години и 6 месеца на 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв., а за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – от 1 година и 6 месеца на 2 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5000 лв. Съответно, на всеки от подсъдимите е бил увеличен размерът на определеното им на осн. чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода от 2 години и 6 месеца на 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода на всеки от подсъдимите са били присъединени частично наказанието глоба в размер на 5000 лв. за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, пр. 2, вр. изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и изцяло наказанието глоба в размер на 5000 лв. за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. В останалата част Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. В касационните жалби, поддържани в с.з. пред ВКС от подс. Н. (подс. А., редовно призован, не се явява) и чрез защитниците на двамата подсъдими, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. В жалбата на подс. Н. се претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. Алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия по обвиненията или намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода и отмяна изцяло на наложеното наказание глоба. С жалбата на подс. А. е отправено искане за прекратяване на производството и връщане на делото на прокуратурата за изготвяне на обвинителен акт, съответен на изискванията на закона. Също като алтернатива се претендира оправдаване на подсъдимия, а в условията на евентуалност – намаляване на наложеното наказание поради явна несправедливост по вид и размер. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбите на подсъдимите Н. и А. и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подс. Н. моли за уважаване на касационната жалба на неговия защитник и направените искания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са частично основателни по следните съображения: По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Обобщено, в касационните жалби на подсъдимите се съдържат възражения относно наличието на процесуални нарушения, довели до незаконосъобразното им осъждане по обвиненията за държане на съоръжения за производство на наркотични вещества и техни аналози с цел разпространението им и за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества. Оспорва се връзката на двамата подсъдими с мястото, където са намерени съоръженията, както и годността на тези съоръжения за производството на наркотични вещества. В жалбата на подс. Н. се излагат твърдения за селективна оценка на доказателствата само в полза на обвинението и специално на служители на МВР; съществени нарушения при извършения оглед на местопроизшествието и разпита на поемните лица; липса на наличие на 1-фенил-2-пропанон или следи от него по намерените съоръжения, в каквато насока били заключенията на вещите лица по изслушаните химически експертизи, както и несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл. 246 от НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и техните защитници. Последният довод се поддържа и в касационната жалба на подс. А.. В неговата жалба са наведени доводи и за нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд, довели до неточен анализ на доказателствените материали досежно авторството не деянието. Въз основа на предположения въззивният съд извел изводите си, че подс. А. бил съпричастен към всяко едно от деянията, за които бил предаден на съд и осъден. Липсвало изложение на обстоятелствата относно специалната цел на държането с цел разпространение. По нито един от иззетите предмети по време на огледа не са били открити следи от този подсъдим и в тази връзка съдът не отговорил на доводите за недоказано авторство на деянията. Всички застъпени в касационните жалби оплаквания относно процесуалната незаконосъобразност на въззивния съдебен акт са били направени и пред въззивната инстанция, която след като ги е обсъдила е намерила същите за неоснователни, излагайки по този повод достатъчно конкретни и убедителни съображения /л. 100 – л. 109 от въззивното решение/, които ВКС споделя. Твърденията за съществено ограничаване на процесуалното право на защита на подсъдимите с оглед недостатъци на обвинителния акт, касаещи адекватно и пълно формулиране на обвиненията, не могат да бъдат споделени. Съдържанието на обвинителния акт на Софийска градска прокуратура (обстоятелствена част и диспозитив) е съответно на изискванията по чл. 246 от НПК и на указанията, дадени с ТР № 2/2002 г. по описа на ОСНК на ВКС. В него се съдържа необходимата фактическа информация, годна да ориентира подсъдимите и техните защитници относно времето, мястото и начина на извършване на престъпленията, за които срещу подсъдимите Н. и А. са повдигнати обвинения за държане на високорисково наркотично вещество амфетамин с цел разпространение и за държане на съоръжения за производство на наркотични вещества и техни аналози с цел разпространението им, срещу което са могли да организират ефективна защита. В проведеното съдебно производство фактологията на деянията е била напълно потвърдена от събраните и анализирани в детайли доказателствени източници и експертни заключения, поради което упреците към мотивите на въззивния съдебен акт не могат да бъдат споделени. Конкретно в мотивите на първата инстанция са изложени подробни и убедителни съображения за всички съществени обстоятелства, обуславящи възприетата правна квалификация. Въззивният съд е възприел фактическата обстановка по делото такава, каквато е приета за установена и изложена в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Независимо от факта, че въззивният съд не е имал основание за ревизиране на присъдата на Софийски градски съд, същият е изложил обстоен доказателствен анализ и е отговорил на всички поставени от защитата на подсъдимите възражения, които са възпроизведени понастоящем и в касационните им жалби. Не намират опора в данните по делото наведените в касационната жалба доводи за превратна, непълна и неточна оценка на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото полицейски служители, участвали в акцията по разкриване на престъпленията и установяване на извършителите /л. 103/, както и на свидетелите Д., К., Б. и Н. /л. 101 – 102/ относно обстоятелствата по наемането на имота. По естеството си направените в тази посока възражения са за необоснованост, което не е касационно основание. От друга страна, разгледани на плоскостта относно начина на формиране на убеждението на въззивния съд за авторството и начина на извършване на деянието, те са неоснователни. Възраженията в касационната жалба на адв. Я. за опорочаване на проведения оглед и относно годността на протокола за оглед на местопроизшествие са проверени и от въззивния съд, който в мотивите си /л. 102 – 103/ е изложил съображения защо не ги възприема и тези съображения настоящият състав изцяло споделя. По отношение на разпитаните от първоинстанционния съд поемни лица, констатираните противоречия между дадените от тях показания в с.з. и на ДП, в съгласие с чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК са били инкорпорирани и обсъдени. В мотивите си въззивният съд /л. 103 – 104/ е възприел изложените от първостепенния съд съображения за кредитиране на показанията им от ДП. Защитата силно надценява ролята на поемните лица и прави опит да третира показанията им като доказателствено средство за събраните доказателства, като ги противопоставя на съдържанието на изготвените протоколи. Поемните лица присъстват при извършване на определените в закона следствени действия, за да осигурят и удостоверят тяхната законосъобразност, но не заместват и не поемат функцията на разследващия орган и на техническите сътрудници. От тях не се изисква и не се очаква да участват непосредствено в действията на разследващите и да съхранят спомен за детайлите, но това не изключва процесуалната стойност на съставените протоколи като доказателствено средство. Въззивният съд е изложил подробни съображения /л. 104 – 105/ защо се доверява на заключенията на физико-химичните експертизи във връзка със спорното обстоятелство дали откритите предмети при огледа на къщата в с. К съставляват „съоръжения за производство на наркотични вещества и техни аналози“, които ВКС не намира за необходимо да преповтаря. Софийският апелативен съд правилно се е солидаризирал и с крайното заключение на първата инстанция, че авторството и начина на извършване на деянията са доказани по несъмнен начин. По този въпрос е дал убедителен отговор на доводите на защитата на подс. А., насочени към недоказаност конкретно на неговата връзка с имота в с. К и съпричастност към извършените деяния /л. 101/. При непротиворечиво установена по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Престъпната дейност на двамата подсъдими правилно е квалифицирана като престъпления, осъществяващи състава на чл. 354а, ал. 1, изр. 2, пр. 2, вр. изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което контролираният съд е изложил подробни съображения /л. 107 – 110/, вкл. за специалната цел за държане на инкриминираното количество високорискови наркотични вещества. Затова, след като релевантните за авторството и начина на извършване на деянията доказателствени източници са били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и е отразено поради какви съображения се отдава тежест и значение на част от тях, а други се отхвърлят, като деянията са квалифицирани правилно, ВКС намира, че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. По наказанията на подсъдимите: В жалбата на защитника на подс. Л. Н., адв. Я., се излагат доводи за неотчитане на продължителността на досъдебното производство, както и несъобразяване на кумулативно наложеното наказание глоба със социалното му положение, обусловило явна несправедливост на наложените наказания. В жалбата на адв. Ю., защитник на подс. Н. А., са изложени мотиви за неправилна оценка на обема и значението на наличните по делото смекчаващи обстоятелства, довела до нарушение на материалния закон с отмяна на приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК. Съответно, в нарушение на материалния закон е приложена и разпоредбата на чл. 23 от НК, като общото най-тежко наказание лишаване от свобода било увеличено от 2 години и 6 месеца на 3 години. Сочи се, че общият размер на присъединеното наказание глоба е непосилен за подс. А. и препятства последният да се възползва от института на реабилитацията, като в тази връзка не са били събрани и никакви доказателства за имущественото състояние на този подсъдим. Не е била взета под внимание и изключителната отдалеченост във времето от датата на привличането му към наказателна отговорност до настоящия етап. ВКС намира, че са налице условията за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК и в този смисъл, при индивидуализацията на наказанията въззивният съд неправилно е избрал техниката по чл. 54, вместо тази по чл. 55 от НК. Първостепенният съд, след направената съвкупна преценка, е определил наказанията лишаване от свобода на двамата подсъдими при условията на чл. 55 от НК, като е счел, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство – продължителното време от 7 години, през което се е развивало наказателното производство от датата на деянията до постановяване на първоинстанционната присъда, което забавяне не се е дължало на недобросъвестно процесуално поведение от страна на подсъдимите, както и на основание чл. 55, ал. 3 от НК не е наложил кумулативните наказания глоба. От своя страна, въззивният съд е споделил изводите на Софийски градски съд по този въпрос, а като цяло и за присъствието на превес на смекчаващи обстоятелства, но пък е приел, че не е налице несъразмерна тежест на минималните наказания от 3, респ. 2 години лишаване от свобода и глобите, чийто размер практически коригирал с присъединяването им по чл. 23, ал. 3 от НК. ВКС не споделя това разбиране. При предвидена основна и кумулативна санкция преценката за несъразмерна тежест е съвкупна, а не изолирана единствено до размера на лишаването от свобода. Именно поради това е регламентирана възможността глобата да не бъде налагана съобразно чл. 55, ал. 3 от НК. В конкретния случай предвидените минимални глоби са в размер на 5000, респ. 20 000 лв. , като въззивният съд по своеобразен начин се е опитал да преодолее отречената от него несъразмерната тежест на санкцията, присъединявайки по реда на чл. 23, ал. 3 от НК по-малката глоба изцяло, я по-голямата частично, което е било практически незаконосъобразно. Глобите, както и наказанията лишаване от свобода, подлежат също на кумулиране /вж. Решение № 46 от 21.01.1976 г. по н.д. № C-43/76 г., I н.о., публ. в Съдебна практика на Наказателна колегия на Върховния съд за 1976 г., изд. Наука и изкуство, София, 1977 г., стр. 338-340./ и при прилагането на чл. 23, ал. 3 от НК съдът прави преценката дали да присъедини най-голямата глоба напълно или частично (а не да избира от коя глоба какъв размер да присъединява). По делото е установено и признато наличието на изключително смекчаващо обстоятелство, свързано с неразумната продължителност на наказателното производство, което винаги е съществен фактор, повлияващ преценка за смекчаване на наказанието и обуславящ приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. Този подход е в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно приложението на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ в аспекта за разумната продължителност на наказателното производство и необходимостта от прилагане на компенсаторен механизъм за поправяне на нарушението по този текст, с оглед изпълнение на задълженията на държавата по чл. 13 от ЕКПЧ. Затова, отчитайки значението и тежестта на този фактор, който обуславя и преценката за несъразмерна тежест на основната и кумулативната санкции, ВКС счита, че с цел компенсация за продължителността на производството (вече повече от 8 години), както и при установения превес на смекчаващи обстоятелства, наказанията лишаване от свобода за двамата подсъдими Л. Л. Н. и Н. В. А., следва да бъдат намалени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, пр. 2, вр. изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Съответно, следва да бъде коригиран и размерът на общото най-тежко наказание за всеки от двамата подсъдими от 3 на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, както и да се приложи чл. 55, ал. 3 от НК. В тази връзка ВКС преценява, че за постигане целите на наказанието не се налага да им бъде наложено и кумулативно предвиденото в санкционната част на разпоредбите на чл. 354а, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от НК и чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК наказание глоба. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 4 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 313/14.12.2020 г. на Софийския апелативен съд, НО, 7-ми състав, постановено по ВНОХД № 798/2020 г., като ОТМЕНЯ приложението на чл. 54 от НК, налагането на кумулативно наказание глоба за всяко едно от престъпленията и присъединяването им по реда на чл. 23, ал. 3 от НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК НАМАЛЯВА наложените на всеки един от подсъдимите Л. Л. Н. и Н. В. А. наказания лишаване от свобода, както следва: - за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, пр. 2, вр. изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК - от 3 (три) години на 2 (две) години и 6 (шест) месеца; - за престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – от 2 (две) години на 1 (една) година и 6 (шест) месеца. На основание чл. 55, ал. 3 от НК не налага кумулативно предвиденото наказание глоба за всяко едно от престъпленията. НАМАЛЯВА определеното на всеки един от подсъдимите общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК – от 3 (три) години на 2 (две) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.