Ключови фрази
Грабеж * свидетелски показания * авторство на деянието * защитна версия * протокол за разпознаване

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е 

 

№ 8

 

София, 19 януари 2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на четиринадесети януари 2010 г. в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ

                                                                       ПАВЛИНА ПАНОВА

 

при секретаря ............Ив. ИЛИЕВА.......................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Н. ЛЮБЕНОВ.............., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 647/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на подсъдимия К. С. Г. срещу въззивна присъда № 2* постановена на 18.09. 2009 г. от Софийския градски съд по ВНОХД № 2423/2009 г. , с която е била отменена първоинстанционната оправдателна присъда по делото и той е бил признат за виновен в това, че на 01.08.2005 г. в гр. С. чрез употреба на сила отнел чужди движими вещи на обща стойност 113 лв. от владението на С. Е. А. с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 198 ал.1 от НК е бил осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е било отложено на осн. чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години.

Касационната жалба релевира касационен довод по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК - нарушение на материалния закон, предвид осъждането на подсъдимия при липса на доказателства за неговото авторство. Съдържа се и довод за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК , предвид допуснатото нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неправилно кредитиране на протокола за разпознаване. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно и искане за връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.

Пред касационната инстанция защитата на подс. Г. поддържа жалбата с всички изложени в нея съображения,

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като не е допуснато нарушение на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствата, а колебанията на пострадалата се дължат на младата й възраст и изминалото време. Предлага на съда въззивното решение да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:

Жалбата е неоснователна.

 

1. По отношение на твърдяното в нея нарушение на материалния закон:

Касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК. Приетите фактически обстоятелства от Софийски градски съд правилно са били подведени под нормата на чл. 198 ал.1 от НК.становени чрез съответните доказателствени способи са били всички елементи от обективната и субективна страна на това деяние и правилно са били квалифицирани като престъпление по този законов текст, осъществено от подс. Георгиев. Несъгласието на подсъдимия с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от въззивната инстанция, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подсъдимия, не е доказано с оглед неговото авторство. Гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С, безспорно установяват авторството в лицето именно на подсъдимия Г. Това обстоятелство правилно е било интерпретирано от въззивния съд съвкупно с обясненията на самия подсъдим, който оспорва факта, че в този интервал се е намирал в района на престъплението и отрича да е извършил инкриминираното деяние. Обосновано въззивната съдебна инстанция е игнорирала обясненията на подс. Г. , възприемайки ги като неудачно лансирана защитна версия. Пострадалата непосредствено след деянието, независимо от крехката си възраст – на 11 години, е дала пълно описание на извършителя на престъплението и е разпознала същия. В един по-късен момент – три години след деянието, разпитана в съдебно заседание, тя е имала известни колебания относно идентичността на лицето, осъществило грабежа, но те са обясними с оглед изтеклото време, възрастта й и стресовата ситуация, в която е била поставена тя, която е естествено да се стреми да забрави. Посочвайки пълни данни за начина, по който е изглеждал извършителят, св. А е заявила в съдебно заседание, че подсъдимият има прилика с него, но към момента на деянието той е бил по- слаб. Тези нейни възприятия изцяло са потвърдени и от св. С, полицейски служител, който е познавал подсъдимия по повод служебните си задължения, и е заявил пред съда, че действително към инкриминирания период подсъдимият е бил по-слаб телесно, което съответства на обстоятелството, че е бил наркотично зависим. Аргументирано въззивният съд е приел, че доказателствата по делото водят до единствен възможен и необорим извод относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия. С доказателствената задача в настоящия процес въззивният съд се е справил безупречно, като са обосновали единственото възможният извод относно авторството на деянието в лицето на подс. Г. , отхвърляйки обратните аргументи на първоинстанционния съд.бедително съдът е обосновал защо не е дал вяра на показанията на свидетелите И, които са били поставени в основата на оправдателните изводи на първата инстанция. С оглед на това ВКС не констатира изопачаване на определени доказателства – придаване на съдържание, което те нямат, или игнориране на други, с оглед направата на извод относно авторството на престъплението. При тази налична доказателствена съвкупност въззивният съд обосновано е приел, че са налице достатъчно на брой безспорни и достоверни доказателства, аргументиращи единствен възможен извод за авторството на престъплението в лицето именно на подсъдимия К той законосъобразно е бил признат за виновен в осъществяване на инкриминираното престъпление.

С оглед на това касационната инстанция не намира за основателно твърдението за неправилно приложение на материалния закон, поради което не са налице основанията за упражняване на правомощията й за оправдаване на дееца.

 

2. По отношение на твърдението за постановяване на осъдителна присъда при допуснато съществено процесуална нарушение

 

По същество това твърдение в жалбата се поддържа по отношение на протокола за разпознаване, изготвен на досъдебното производство, като се твърди, че той не отразява вярно начина на провеждане на това следствено действие. Видно от съдържанието на същия /л.11 от досъдебното производство/ той съдържа всички реквизити, посочени в чл. 129 от НПК, поради което не може да се отрече качеството му на доказателствено средство съгласно чл. 131 от НПК. Спазен е изцяло редът, изискуем при провеждане на разпознаване като способ за събиране на доказателства – чл. 169 и сл. От НПК. От протокола и приложения към него фотоалбум е видно, че на свидетелката А са били предоставени снимки на четири, а не на две лица, както твърди жалбоподателят. В показанията си /л. 27 от първоинстанционното дело/ никъде свидетелката не е твърдяла, че са и показани две снимки. Вероятно твърдението в жалбата се дължи на обстоятелството, че двукратно тя е приканвана да извърши разпознаване, но само веднъж то е било проведено по реда на НПК. Това не прави следствено действие негодно да събере съответното доказателствено средство. Протоколът удостоверява, че на разпознаването са присъствали две поемни лица, които са го подписали, а с оглед малолетието на разпознаващата – са присъствали и психолог и неин родител. Очевидно е, че твърдението в жалбата – че освен извършващия действието, е присъствало само още едно лице, се отнася за разпознаване, различно от това, което е извършено по реда на НПК и удостоверено в протокола за разпознаване. Предвид тези съображения ВКС не констатира да е налице процесуално нарушение, каквото се твърди в жалбата, поради което липсва касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК.

С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 291/18.09.2009 г. на Софийски градски съд, постановена по ВНОХД № 2423/2009 г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.