Р Е Ш Е Н И Е № 258 гр. София, 25.08.2025 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №835 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Термал Инженеринг“ ООД, [населено място], чрез адв.М.Б. и адв.Л.Г., уточнена с молба от 17.05.2024г., срещу решение №96/01.12.2022г., постановено по в.т.д. №59/2022г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение №322/29.10.2021г., постановено по т.д. №402/2019г. по описа на Окръжен съд- Бургас в частта, с която са отхвърлени обратният иск на „Термал Инженеринг” ООД против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева по договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключен на 18.09.2015г. и обратният иск, предявен в условията на евентуалност, на „Термал Инженеринг” ООД против „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева по Договор за възлагане на строително- монтажни работи от 05.08.2014г. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ответника „Термал Инженеринг” ООД, [населено място] да заплати на ищеца [община], [населено място] сумата 200 000 лева, като част от сумата от 206 990 лева, представляваща обезщетение за гаранционни недостатъци, проявени след приемането на строително-монтажни работи /СМР/ по полагане на хидроизолация в сградния фонд на Средно училище „Х. Б.“ - [населено място], изпълнени въз основа на Договор №BG161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014г. по Проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в [община]“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013г., както и в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на насрещния иск от „Термал Инженеринг” ООД против [община] за заплащане на стойността на СМР /с включен ДДС/, изпълнени по Договор №BG161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014г. по Проект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в [община]“ на ОП „Регионално развитие“ 2007-2013г., въззивното решение не е допуснато до касационен контрол и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че за да отхвърли обратния му иск срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева по договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, въззивният съд в противоречие със закона /чл.171, ал.1 и чл.173, ал.1 ЗУТ; чл.2, ал.1, т.3 и чл.6, ал.1 и ал.2 Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството/ приема, че процесният строеж, който е пета категория, не попада в обхвата на сключената от строителя застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“ за строежи първа категория. Излага и доводи за неправилно дадена правна квалификация на обратния иск срещу „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на доклада по делото, вкл. при определяне правната квалификация на иска и разпределението на тежестта на доказване, както и за необоснованост на мотивите на съда, че не се установява незабавно отправено от страна на „Термал Инженеринг“ ЕООД уведомление до подизпълнителя „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД за проявилите се скрити недостатъци, респ. за неправилност на извода за неоснователност на предявения срещу това дружество обратен иск. Касаторът поддържа и оплакване, че въззивният съд е обсъдил формално доказателствата, не се е произнесъл по всички защитни доводи и възражения, респ. е достигнал до неправилни изводи за неоснователност на обратните искове. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъдат уважени предявените от него обратни искове. Претендира разноски за всички инстанции. Ответникът по първия обратен иск „Застрахователно дружество Евроинс“, чрез юриск.С. оспорва касационната жалба. Излага доводи за правилността на обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът по евентуално предявения обратен иск „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД не взима становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: С въззивното решение в частта, влязла в сила, е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен главният иск с правно основание чл.163, ал.3 ЗУТ, предявен от ищеца [община]- възложител срещу ответника „Термал Инженеринг“ ООД- изпълнител на СМР, за обезщетение за вреди от недостатъци в строителството, проявени в рамките на гаранционния срок. Прието е, че на 19.05.2014г. е сключен договор за обществена поръчка, по силата на който [община] е възложила на „Термал Инженеринг“ ООД изпълнението на процесните СМР по обект „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в образователните заведения в [община]“ по предварително изготвен проект, че работата е изпълнена и приета от възложителя с приемо-предавателен протокол от 03.08.2014г., като е заплатено договореното възнаграждение от възложителя на изпълнителя. Прието е също така въвеждането в експлоатация на строежа от пета категория на 07.11.2014г. с удостоверение, издадено на основание чл.177 ЗУТ от главния архитект на [община] и настъпването на констатираните и удостоверени в протоколи от 25.11.2015г. и 11.04.2016г. повреди на покривната хидроизолация на един от обектите- Средно училище „Х. Б.“, [населено място], дължащи се на недостатъци в проекта- непредвидени достатъчни наклони за отводняване, довели до задържане на дъждовна вода и компрометиране на ултравиолетовото покритие, причинило разрушаване на пенополиуретановата изолация; неяснота относно това върху каква основа предвиденият материал следва да се полага; непредоставени технологични указания от проектанта; използването на неподходящ материал за изолация /при използването на полимерни материали наклонът на покрива е следвало да бъде най-малко 21 %/; неправилна технология на полагането на материала. Решаващият съдебен състав приема, че договорът между страните предвижда гаранционна отговорност в тежест на изпълнителя за сроковете, регламентирани в Наредба №2 от 31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, а именно пет години след въвеждането на обекта в експлоатация, като след анализ на доказателствата, включително заключенията на СТЕ, стига до извод, че е налице основание за ангажиране на гаранционната отговорност на изпълнителя-строител за настъпилите вреди. Решаващият състав намира за неоснователно възражението на ответника, че е поел гаранционна отговорност само за топлоизолация на вложеното покритие, както и възражението му, че не носи отговорност за вреди, тъй като същите се дължат на недостатъци в проекта. С оглед разпоредбата на чл.163, ал.2 ЗУТ, предвиждаща, че строителят носи отговорност за изпълнение на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, с изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3 ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на СМР, мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка; за изпълнението на СМР с материали, изделия, продукти и други в съответствие с основните изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания за влагането им, и като приема, че покритието на процесния покрив е компрометирано - налице са множество подпухвания и пукнатини; изолацията не е положена равно, задържа дъждовна вода, ултравиолетовата й защита е унищожена, в резултат на което пенополиуретановият слой е станал на прах и е отнесен от вятъра и дъждовните води, съдът намира, че се доказва наличие на гаранционни недостатъци. Счита, че в конкретния случай гаранционната отговорност на строителя включва задължението да гарантира очакваните топлоизолационни и хидроизолационни свойства на покритието на покрива на посоченото училище за период от пет години, като неизпълнението на задълженията му по чл.163, ал.2 ЗУТ- да извърши СМР в съответствие с изискванията на строителните правила и норми, по начин да бъде осигурено функциониране и ползване на завършения обект в икономически обоснован срок, обоснована отговорността му за плащане на обезщетение за вредите в размер на разходите за материали и труд, необходими за отстраняването им, които възлизат на сумата 206 990 лева. С оглед изложеното и като намира за преклудирани възраженията на ответника, че при оценката на вредите са остойностявани допълнителни и по- скъпи дейности, въззивният съд намира, че предявеният частичен иск е основателен за претендираната сума от 200 000 лева. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на обратния иск за сумата 200 000 лева, предявен от „Термал Инженеринг“ ООД против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, основаващ се на твърдение за сключен със застрахователя договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, по който застрахователят е поел задължение да покрие вредите, причинени от застрахования на други участници в строителството или трети лица, настъпили в резултат на неправомерни действия или бездействия, при или по повод изпълнение на професионалната му дейност като проектант и строител, въззивният съд намира, че между страните е бил сключен валиден договор за застраховка, но застрахователното покритие не включва процесния строеж. Решаващият съдебен състав приема, че е налице валиден договор за задължителна застраховка, с период на действие 19.09.2015г. – 18.09.2016г. и ретроактивен период пет години назад, обективиран в застрахователна полица №04100100001759 от 18.09.2015г. Счита, че е неоснователно възражението на застрахователя, че не дължи застрахователно обезщетение, тъй като не е направено надлежно искане за плащане в срока на действие на договора, като споделя съдебната практика, съгласно която застрахователят отговаря и когато предявяването на искането за плащане е след изтичане едногодишния срок на действие на застрахователния договор, щом пропускът или грешката, довели до причиняване на вредата, са допуснати след началната дата на застраховката, респективно след разпоредената и/или вписана в полицата ретроактивна дата. Въззивният състав обаче отхвърля иска като неоснователен, като излага мотиви, че страните са постигнали съгласие да бъде застрахована професионалната отговорност на ответното дружество, като проектант и строител, за цялостно изпълнение на строителството, при или по повод изпълнение на задълженията му във връзка със строежи първа категория, а процесният строеж е пета категория. Подчертава, че не би могло да се приеме, че застрахователното покритие следва да се отнесе и към строежи от друга, различна от първа категория, тъй като се касае за обекти, несъвпадащи по характеристики, значимост, сложност и рискове при експлоатация. За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на обратния иск, предявен от „Термал Инженеринг“ ООД против подизпълнителя „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, въззивният съд приема, на първо място, че е предявен иск на основание чл.265, ал.1, т.2 ЗЗД, предвид твърденията на ищеца /ответник по главния иск/, че за извършване на дейностите по топло и хидроизолация на СОУ „Х. Б.“, [населено място] е ангажирал подизпълнител - „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, както и искането му- да бъде осъден подизпълнителя да му заплати сумата от 200 000 лева, представляваща стойност на некачествено извършени СМР /молба от 29.06.2020г./. На второ място, съдът намира, че страните са били валидно обвързани от договор за изпълнение от ответника по този иск на СМР, за които ищецът е бил ангажиран по договора за обществена поръчка, но не се установява възложителят при приемането на работата да е направил възражение относно недостатъци в изработеното. Счита, че за да запази възложителят правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД, той следва да отправи към изпълнителя уведомление, че счита предаденото за несъответстващо на договореното или обикновеното предназначение, по аргумент от чл.261, ал.1 ЗЗД. Подобно възражение следва да е доведено до знанието на изпълнителя веднага след проявяването и възприемането от възложителя на недостатъците, т.е. веднага след 25.11.2015г., когато е съставен първият протокол за установени вреди по покривната изолация на училището или най-късно след 30.11.2015г., когато протоколът е връчен на управителя на „Термал Инженеринг” ООД. Въззивният съд стига до извод, че липсата на доведено до знанието на изпълнителя „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД своевременно отправено от „Термал Инженеринг” ООД възражение за лошо изпълнение на изработеното представлява признание, че в отношенията между тези страни работата е одобрена и не страда от недостатъци С определение №484/13.02.2025г. по настоящото дело въззивното решение, в частта по първия обратен иск, е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса - включва ли задължителната застраховка професионална отговорност на строител по чл.171 ЗУТ, сключена за строежи от категория, изискваща по-висока минимална застрахователна сума и отговорността за строежи от категория, изискваща по-ниска минимална застрахователна сума. В частта по втория евентуално предявен обратен иск, въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК- за проверка за вероятна недопустимост. За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: С разпоредбата на чл.171, ал.1 Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е регламентирано задължение на участниците в строителството /проектантът; лицето, упражняващо технически контрол по част "Конструктивна"; консултантът; строителят и лицето, упражняващо строителен надзор/ да застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им. По силата на законовата делегация /чл.171, ал.2 ЗУТ/ с Наредба за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството /ДВ, бр.17 от 2024г./ са регламентирани лицата, задължени да имат застраховка по чл.171 ЗУТ и предмета на застраховката; минималното застрахователно покритие и изключенията от него; минималните застрахователни суми за различните участници в строителството и за различните категории строежи; минималните застрахователни премии; правата и задълженията на страните по договора за застраховка. Като един от участниците в строителството строителят е длъжен да има застраховка „Професионална отговорност“, която може да е за цялостно изпълнение на строителството или за изпълнение на отделни видове строителни и монтажни работи и/или за строителство на конкретен обект /чл.173, ал.1 ЗУТ; чл.2, ал.1, т.3 от Наредбата/, като застрахователният договор се сключва в 15-дневен срок от започване на професионалната дейност, подновява се ежегодно без прекъсване, докато лицето я упражнява и при прекратяване на дейността се сключва допълнителна застраховка с покритие за период от 5 години, следващ прекратяването. Застраховката покрива професионалната отговорност на строителя за имуществени и неимуществени вреди в границите на определените в договорите застрахователни суми, но не по-малко от минималните застрахователни суми, определени в чл.5 от Наредбата. Минималните застрахователни суми са диференцирани според категорията на строежите, определена съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1 ЗУТ, като най-ниска е застрахователната сума за строежи пета категория, която за строителите е 70 000 лева на година /чл.5, ал.2, т.5/, а най-висока за строежи първа категория /характеризиращи се с най-голяма значимост, сложност и рисковете при експлоатация/, която за строителите е 600 000 лева за една година /чл.5, ал.2, т.1/. Изрично е предвидено, че ако към момента на сключване на застраховката не може да се определи категорията на строежите, които са обект на дейност на застрахования, прилагат се минималните застрахователни суми за съответната дейност. Когато след сключване на застраховката застрахованото лице започне да осъществява дейност, свързана с категория строежи, за които са предвидени по-високи минимални застрахователни суми, сумите по застраховката трябва да бъдат съответно увеличени в срок до 30 дни след настъпването на промяната /чл.6, ал.1 и ал.2 от Наредбата/. Граматическото и логическо тълкуване на горните норми налага извод, че в хипотезата на промяна в категорията на строежите, изпълнявани от строителя, когато професионалната му отговорност е била застрахована за категория строежи, за които са предвидени по-ниски минимални застрахователни суми, а той започва да изпълнява категория строежи, за които са предвидени по-високи застрахователни суми, е длъжен да увеличи застрахователната сума по договора си, т.е. да доплати до изискуемия минимален размер за съответната категория строежи в посочения срок. Няма изискване за сключване на застрахователен договор за всяка отделна категория строежи /от първа до пета/, респ. за внасяне на минимална застрахователна сума за всяка отделна категория строежи, а единствено за доплащане до минималния предвиден размер, когато се променя категорията на изпълняваните строежи от по-ниска към по-висока категория. Не може да бъде споделено разбирането, че при изпълнение на различни категории строежи, строителят е длъжен да има сключен застрахователен договор за всяка отделна категория или ако договорът е един- да договори и внесе минимална застрахователна сума за всяка отделна категория строежи. Подобно разбиране би довело и до абсурдния резултат- строителите, които изпълняват най-сложните строежи според техните характеристики, значимост, сложност и рискове при експлоатация /строежи първа категория/ да плащат по-ниска застрахователна сума от строителите, изпълняващи няколко от по-ниските категории строежи /от пета до втора/, въпреки значителната разлика в риска. Определянето на размера на застрахователните суми е свързано единствено с категорията на строежите, тъй като риска от причиняване на вреди и то в по-голям обем в процеса на проектирането и строителството се увеличава, когато по своите характеристики строежите се отличават с по-голяма значимост, сложност и експлоатационни рискове. Само когато застраховката е сключена при минимална застрахователна сума за определена категория строежи, а строителят започне да извършва дейност, свързана с категории строежи, за които са предвидени по-високи застрахователни суми, той е длъжен да увеличи сумата по застраховката, т.е. да довнесе до достигане на предвидения в наредбата минимум за съответната категория. По аргумент за противното следва да се приеме, че застраховката на строител, чиято професионална отговорност е застрахована при минимална застрахователна сума за най-високата категория строежи /строежи първа категория/, покрива и отговорността му и за останалите категории строежи, които са с по-ниска значимост, сложност и риск, респ. за които минималните застрахователни суми са по-ниски по размер. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.7 от Наредбата, съгласно която, когато едно лице осъществява две или повече дейности като участник в строителния процес, всяка от дейностите подлежи на задължително застраховане при спазване на минималните застрахователни суми по чл.5 /ал.1/, а ако две или повече дейности са застраховани в един застрахователен договор- за всяко от дейностите се договаря минимална застрахователна сума в съответствие с чл.5 /ал.2/. Това е единствената хипотеза, в която законодателят е регламентирал задължение на участник в строителството да внесе повече от една застрахователна сума, като разрешението е свързано с осъществяването на различни- две или повече дейности в строителството /проектиране, строителство, консултиране, строителен надзор, технически контрол/, а не с работата по различни категории строежи. С оглед изложеното, следва да се приеме, че задължителната застраховка професионална отговорност на строител по чл.171 ЗУТ, сключена за строежи от категория, изискваща по-висока минимална застрахователна сума включва и отговорността за строежи от категория, изискваща по-ниска минимална застрахователна сума. По основателността на касационната жалба срещу въззивното решение по обратния иск за сумата 200 000 лева, предявен от „Термал Инженеринг“ ООД против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД: Въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 и пр.3 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост/ са налице. Обосновани и законосъобразни са изводите на въззивния съд, че между страните е налице валидно договорно правоотношение по договор за задължителна застраховка по чл.171 ЗУТ, с период на действие 19.09.2015г. – 18.09.2016г. и ретроактивен период пет години назад, обективиран в застрахователна полица №04100100001759 от 18.09.2015г. Следва да бъдат споделени и аргументите за неоснователност на възражението на застрахователя, че не дължи застрахователно обезщетение, тъй като не е направено надлежно искане за плащане в срока на действие на договора, съобразено с непротиворечивата съдебна практика на ВКС, съгласно която застрахователят отговаря и когато предявяването на искането за плащане е след изтичане едногодишния срок на действие на застрахователния договор, щом пропускът или грешката, довели до причиняване на вредата, са допуснати след началната дата на застраховката, респективно след разпоредената и/или вписана в полицата ретроактивна дата. С оглед отговора на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на въззивния съд, че претенцията на застрахования строител е неоснователна, тъй като страните са постигнали съгласие да бъде застрахована професионалната му отговорност като проектант и строител за цялостно изпълнение на строителството, при или по повод изпълнение на задълженията му във връзка със строежи първа категория, като няма застрахователно покритие за пета категория строежи, какъвто е процесният. Настоящият състав на ВКС счита, че застраховката на ищеца, чиято професионална отговорност като строител е застрахована при минимална застрахователна сума за най-високата категория строежи /строежи първа категория/, покрива и отговорността му и за останалите категории строежи, които са с по-ниска значимост, сложност и риск, респ. за които минималните застрахователни суми са по-ниски по размер. Предвид изложеното и при съобразяване съгласно чл.223, ал.2 ГПК с установените факти по главния иск, в производството по който ответното застрахователно дружество е участвало като трето лице помагач на ищеца /ответник по главния иск/, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение в присъдения на пострадалото лице / [община]/ размер от 200 000 лева /чл.229 КЗ /отм./. Застрахованото лице „Термал Инженеринг“ ООД има право да получи сумата 200 000 лева от застрахователя „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, при условие, че изплати същата на [община] в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение по главния иск. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът с правно основание чл.229 КЗ, вр. чл.223 КЗ /отм./ и чл.171 ЗУТ, е основателен, поради което въззивното решение следва да бъде отменено изцяло, а искът да бъде уважен. По основателността на касационната жалба срещу въззивното решение по обратния иск за сумата 200 000 лева, предявен от „Термал Инженеринг“ ООД против „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД: С оглед уважаването на първия обратен иск, настоящият състав намира, че не е осъществена процесуалната предпоставка за разглеждане на евентуално предявения обратен иск от „Термал Инженеринг“ ООД против „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, поради което възивното решение в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено. По разноските: С оглед изхода на спора, ищецът „Термал Инженеринг” ООД има право на направените разноски в размер на сумата 18 400 лева- договорено и платено адв.възнаграждение с ДДС /сумата 14 400 лева/ и държавна такса за касационно обжалване /4 000 лева/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №96/01.12.2022г., постановено по в.т.д. №59/2022г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение №322/29.10.2021г., постановено по т.д. №402/2019г. по описа на Окръжен съд- Бургас в частта, с която е отхвърлен обратният иск на „Термал Инженеринг” ООД против „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева по договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключен на 18.09.2015г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] да плати на „Термал Инженеринг” ООД, [населено място] на основание чл.229 КЗ /отм./, вр. чл.223 КЗ /отм./ и чл.171 ЗУТ застрахователно обезщетение в размер на 200 000 лева по договор за застраховка „Професионална отговорност в проектирането и строителството“, сключен на 18.09.2015, ПРИ УСЛОВИЕ, че „Термал Инженеринг” ООД, [населено място] плати горепосочената сума на [община]. ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място] да плати на „Термал Инженеринг” ООД, [населено място] сумата 18 400 лева разноски за касационното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОБЕЗСИЛВА решение №96/01.12.2022г., постановено по в.т.д. №59/2022г. по описа на Апелативен съд- Бургас в частта, с която е потвърдено решение №322/29.10.2021г., постановено по т.д. №402/2019г. по описа на Окръжен съд- Бургас в частта, с която е отхвърлен обратният иск, предявен в условията на евентуалност от „Термал Инженеринг” ООД против „Ей Енд Джи Инвест България“ ЕООД, [населено място] за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева по Договор за възлагане на строително-монтажни работи от 05.08.2014г. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.