Ключови фрази
Делба * съсобственост * договор за делба * недействителност на договор


6

РЕШЕНИЕ

№ 272/13 г.

29.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА


ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 1037 по описа за 2013 год и за да се произнесе взе предвид следното :


Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. В. и В. Д. В. чрез процесуалния им представител адв.М. Д. Ш.-П. срещу решение № 252 от 9.11.2012 по гр.дело № 376/2012 г на Окръжен съд Стара Загора.С въззивното решение е отменено решение № 97 от 24.2.2012 г по гр.дело № 2154/2011 г на Районен съд-Казанлък в частта, с която е отхвърлен предявения иск за делба на дворно място, жилищната сграда и лятната кухня и е допусната делба на дворното място от 1690 кв.м с реално застроени в него масивна жилищна сграда и лятна кухня, съставляващо парцел XI-73 в кв.6 по плана на [населено място], [община], при съседи : И. Й. Д., Х. Д. Ф., С. Д. Ж. и [улица]между съсобствениците Л. Т. К. и Т. Л. К. при делбени части : по 3/8 ид.части от дворното място и по ¼ от лятната кухня и къщата, а за В. Д. В. и Д. Д. В. по 1/8 ид.част от дворното място и по ¼ ид.част от къщата и лятната кухня.Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за делба на описаните в исковата молба стопански постройки.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
С определение № 288 от 29.5.2013 г , постановено по гр.дело № 1037/2013 г ВКС, Първо ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т. от ГПК по материално правния въпрос : действителен ли е договор за доброволна делба, по силата на който единия съделител получава в дял част от наследствените имоти, а другия заявява, че няма претенции и е удовлетворен, тъй като приживе по силата на дарение е получил друга част от наследствените имоти.
Ответниците по касационната жалба Л. Т. К. и Т. Л. К. оспорват жалбата по съображения, изложени в писмено становище, депозирано по делото.Молят решението на въззивния съд да бъда потвърдено като законосъобразно.
От данните по делото се установява следното :
Производството е за делба във фаза по допускането й.
Видно от нотариален акт № 62, т.2,н.д.480/80 г на 26.5.1980 г Д. Д. Д. със съгласието на съпругата си Ц. Х. Д. е дарил на дъщеря си Д. Д. К. ½ ид.част от дворно място от 1690 кв.м в южната част на дворното място, при съседи : И. Й. Д., Х. Д. Ф., Ж. Д. Д. от което се образува парцел V-68 от кв.7 по плана на [населено място], Ст.Загорско, ведно с реално кирпичена плевня и сайванта, находящи се в дворното място.
Д. Д. Д. е починал на 24.7.1981 г, а Ц. Х. Д. на 4.5.1991 г.Д. Д. К. и В. Д. Д. са техни дъщери и законни наследници.Първата от тях е починала на 23.10.2007 г и оставила за наследници по закон съпруга си Т. Л. К. и сина си Л. Т. К..Втората е починала на 3.6.2008 г и е оставила за наследници по закон синовете си В. Д. В. и Д. Д. В..
След смъртта на родителите си на 16.6.1993 г Д. Д. К. и В. Д. Д. са постигнали доброволна делба по силата на която В. Д. Д. от [населено място] е получила в дял и изключителна собственост ½ ид.част от дворното място, цялото от 1690 кв.м, в [населено място], Х. при съседи : С. Д., Д. Ф., Д. Й. и [улица], от което се образува парцел XI-73 в кв.6 по плана на същото село, заедно с масивната къща и лятната кухня, находящи се в северо-западната част на този парцел.Съделителката Д. Д. К. е заявила, че е удовлетворена предварително с дарението, извършено с нотариален акт № 62/80 г на Районен съд Казанлък и няма никакви претенции към другата съделителка.
Видно от удостоверение № 328 от 19.7.2012 г на дирекция „Устройство на територията и транспорт” при [община] в настоящия момент плевнята и сайванта, описани в нотариален акт № 62/80 г са съборени и не съществуват.
С първоинстанционното решение Районен съд Казанлък е приел, че страните са съсобственици при равни квоти на по ¼ ид.част от дворното място.Същото съставлява урегулиран парцел XI-73 в кв.6 което не може да бъде предмет на делба, тъй като сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици на парцела, поради което същият съставлява обща част, неделима по своето е естество. Поради това и на основание чл.38 ал.3 от ЗС вр.чл. ППВС 2/82 г е отхвърлил исковете за делба.
С обжалваното решение Окръжен съд-Стара Загора е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за делба на дворното място, жилищната сграда и лятната кухня и делбата е допусната между съсобствениците Л. Т. К. и Т. Л. К. при делбени части : по 3/8 ид.части от дворното място и по ¼ от лятната кухня и къщата, а за В. Д. В. и Д. Д. В. по 1/8 ид.част от дворното място и по ¼ ид.част от къщата и лятната кухня.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че договора за доброволна делба от 16.6.1993 г е нищожен, тъй като по силата на този договор едната от съделителките не е получила имотно или парично уравнение.Следователно касае се за дарствено разпореждане, извършено не в предвидената в чл.18 от ЗЗД форма.Приел е също, че ППВС 2/82 г е неприложимо тъй като плевнята и сайванта са несамостоятелни постройки и понастоящем не съществуват, поради което дворното място, процесната масивна жилищна сграда и лятна кухня са съсобствени, поради което е допуснал същите до делба.
По допуснатото касационно основание.
Недействителен е договор за доброволна делба, по силата на който участващ в делбата съделител не получава никакъв насрещен еквивалент-имот или парично уравнение на дела си, а другия съделител получава имуществото предмет на договора.
Разглежданата по настоящото дело хипотеза обаче не е такава, защото по силата на доброволната делба едната съделителка е получила част от наследствения имот, а другата е заявила, че няма претенции към тази част, тъй като вече е била удовлетворена от това наследственото имущество, получавайки другата част от него по дарение, извършено приживе от радителите на страните.
По принцип договорът за доброволна делба представлява самостоятелен вид договор, целта на който е всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, срещу което останалите съсобственици също при възможност да получат такъв реален дял., максимално близък по стойност на стойността на дела им в съсобствеността.Това следва от нормата на чл.69 от ЗН според която при делбата всеки сънаследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството в дяловете се изравнява с пари или имот.В същия смисъл е и предвидения в разпоредбата на чл.74 ал.3 от ЗН начин на преодоляване на несъответствието в дяловете на съсобствениците.Специалната форма за действителност е установена в чл.35 ал.1 от ЗС само и единствено за осъществяване на такова разместване на имуществени блага.Законът не установява изрична забрана за извършване на разпореждане с дял от съсобствен имот, ако другият дял от имота вече е бил предоставен на някой от съделителите по дарение.Подобен договор за делба е действителен и осъществява вещно прехвърлителното действие в патримониума на съделителя, който до този момент не е получил дял от наследственото имущество.Това е така поради обстоятелството, че по силата на договора за доброволна делба всеки от съделителите получава имотно уравнение.Следователно не се касае за уравнение на дела в пари, поради което от обстоятелствата по делото не може да се обоснове изводът, че се прехвърля собственост в противоречие с нормата на чл.18 от ЗЗД, изискваща нотариална форма на извършването й.
Договорът за доброволна делба не е нищожен в посочения по-горе смисъл, ако наред с уговорката, че отношенията между съсобствениците са уредени и при спазване на правилото за имотно уравнение някой от съсобствениците е заявил, че вече е имотно удовлетворен за дела си в наследственото имущество чрез дарение извършено приживе от родителите на страните.Поради това този договор е породил целеното от страните правно действие.
По основателността на касационната жалба.
С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос се налага извода, че извършената между праводателите на страните доброволна делба е действителна.Наследодателката на ищците е собственик на ½ ид.част от дворното място, реално със намиращите се в нея несамостоятелни постройки-сайвант и плевня.Останалата 1/2 ид.част от дворното място заедно с намиращите се в нея къща и лятна кухня е получена по дарение от наследодателката на ответниците и по силата на наследственото правоприемство същите са собственици на посочените постройки-къща и лятна кухня.Ответниците не са предявили иск за делба на сградите, а предявения такъв от Л. Т. К. и Т. Л. К. е неоснователен, тъй като те не притежават право на собственост върху тях, поради което искът за делба в тази част следва да бъде отхвърлен.
Страните са съсобственици при равни квоти от по ¼ ид.част от дворното място.Помощните постройки в мястото : сайвант и плевня не съществуват, тъй като са съборени. а другите сгради- къща и лятна кухня са собственост на ответниците.Съгласно ППВС № 2 от 4.5.1982 г б. „д” недопустима е делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици.В този случай парцелът е общ, а сградите принадлежат на отделни собственици, които са съсобственици и на парцела.Разглежданият случай не е такъв.Не се касае за хипотеза при която страните притежават в самостоятелна собственост отделни жилищни сгради, поради което земята придобива статута на обща част.Следователно делбата на дворното място е допустима и същото следва да бъде поделено при равни делбени части по 1/4 за всеки от съделителите.
Приемайки договора за доброволна делба за недействителен съдът неправилно е приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено в частта, с която делба е допусната на сградите-къща и лятна кухня и на дворното място при квотите, посочени в диспозитива на въззивното решение.Искът по отношение на съществуващите сгради следва да бъде отхвърлен.Делба на дворното място следва да се допусне при равни квоти.Решението следва да се потвърди в частта, с която искът за делба на помощните постройки е отхвърлен, тъй като те не съществуват към момента на постановяване на съдебното решение.
Предвид изхода на спора въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищците разноски за разликата над сумата 250 лв до сумата 500 лв.
На касаторите следва да се присъдят направените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 40 лв, представляващи заплатена държавна такса и определени съобразно изхода на спора в производството по чл.290 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 252 от 9.11.2012 по гр.дело № 376/2012 г на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която е допусната делба на намиращите се в дворното място къща и лятна кухня, както и по отношение на дворното място при посочените квоти, както и в частта, с която Д. Д. В. и В. Д. В. са осъдени да заплатят на Л. Т. К. и Т. Л. К. разноски сторени пред въззивния съд за разликата над сумата 250 лв до сумата 500 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Т. К. и Т. Л. К. срещу Д. Д. В. и В. Д. В. иск за делба на намиращите се в процесното дворно място къща и лятна кухня като неоснователен.
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на дворното място, цялото от 1690 кв.м, в [населено място], Х. при съседи : С. Д., Д. Ф., Д. Й. и [улица], от което се образува парцел XI-73 в кв.6 по плана на същото село между съделителите Л. Т. К., Т. Л. К., Д. Д. В. и В. Д. В. при равни делбени части по ¼ ид.част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е отхвърлен иска за делба на стопанските сгради-плевня и сайвант.
ОСЪЖДА Л. Т. К. и Т. Л. К. да заплятят на Д. Д. В. и В. Д. В. разноски за производството пред настоящата инстанция в размер на 40 лв, представляващи заплатена държавна такса и определени съобразно изхода на спора.
Решението е окончателно.


Председател :


Членове :1.


2.